Решение № 2707 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8931/2021
- Вид
- Решение № 2707
- Подписан
- 13.06.2023
- В сила
- 05.07.2023
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 261, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2707 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330108931 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Маями – ББ“ ЕООД против „Юпитер Софт“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 400 лв., заплатена по развален от страна на ищеца – възложител договор за изработка – инсталиране на софтуерна система за контрол и управление на ресторант „****“, поради изпълнение на работата от страна на ответника – възложител със съществени недостатъци, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба – *** г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че през м. ноември **** г. между страните е сключен договор, по силата на който ответното дружество е поело задължение за инсталиране на софтуерна система за контрол и управление на ресторант „*****“. Твърди, че постигнали съгласие за авансово превеждане на сумата от 3 200 лв. и заплащане на остатъка от 3 200 лв. при приключване на работата.
Твърди, че на ***** г. превел по сметка на ответника сумата от 3 200 лв., а останалата част от 3 200 лв. заплатил на ***** г. Твърди, че на ****** г. ответникът изпратил електронно съобщение до ищеца с изискване към хардуера на компютрите и сървърния компютър, поради което закупили всичко необходимо и постигнали съгласие за приключване на инсталирането към м. януари **** г. Сочи, че се установили множество неточности в системата – последната блокирала, губили се сметки, липсвали артикули и 1 мобилното приложение не работило адекватно, поради което били отправени множество покани до управителя на ответното дружество П. Н., но последният не отстранил недостатъците и в един момент спрял да отговаря на обажданията на ищеца. Твърди, че имало разминаване в сметките, поради което не успели да приключат деня с осъществяване на ревизия на наличността, тъй като оставали незаплатени сметки. Сочи, че софтуерната система, която следвало да инсталират, така и не заработила, и тъй като през м. март **** г. отново разрешили на заведенията да заработят се наложило да се договорят с друга фирма, която да инсталира софтуера. Твърди, че възложената работа е осъществена с толкова съществени недостатъци, че е негодна за ползване съобразно нейното договорно предназначение, поради което развалили процесния договор и сумата заплатена в полза на изпълнителя е получена без правно основание за това, поради което претендира връщането й. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Юпитер Софт“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е сключен устен договор за изработка – инсталиране на софтуерна система за контрол и управление на ресторант „****“, като преговорите за това са водени с представилия се за собственик на фирмата – К. Б., както и с управителя на дружеството Б. Б. Сочи, че страните са уговорили следните параметри за осъществяване на работата: 1. софтуерът да бъде разположен на ** отделни работни места – * компютъра и * смартфона; 2. единична цена на работно място от 450 лв.; 3. крайна цена, формирана от сбора на посочената сума за ** работни места плюс 100 лв. за обучение, което е договорено да бъде осъществено единствено на собствениците на дружеството, които от своя страна ще обучат персонала. Твърди, че по договора са осъществени твърдените от страна на ищеца плащания, като преди внедряването на софтуера и преди окончателното плащане е направена онлайн демонстрация пред представители на клиента, като софтуерът е внедрен на **** г., като и към настоящият момент последният е наличен при ищеца, ведно с лицензионните ключове. Сочи, че веднъж въведена поръчката може да се коригира неограничено до изпращането й в кухнята, като е налице възможност за промяна на поръчката и в по-късен етап, ако от заведението се обадят на изпълнителя на проекта, като може да се маркира като изтрита дадена позиция от сметката, но за това остава следа. Сочи, че проекта е осъществен съобразно с изискванията на Наредба *** за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, като разпоредбите й не допускат възможността ползвателя на софтуера да трие заявени и изкарани от кухня артикули от крайната сметка на клиента, тъй като по този начин се крият продажби. Сочи, че на практика триенето води до блокиране приключването на сметки и на касовия апарат, което не се приема от ищеца, и с което е свързано основното му оплакване. Сочи, че опитите да 2 се заобикалят изискванията на Наредбата блокират системата. Твърди, че в посочения вече срок системата е качена дистанционно, тествана и приета от ищеца, но в периода от началото на м. януари **** г. до **** г. започва комуникация между представители на ищеца и програмистите на ответника по повод искания за допълнителни доработки на системата, т.е. допълнителни възможности и екстри към програмата, някой от които били толкова „екзотични“, че всеки път се налагало системата да се преработва базисно.
Сочи, че до **** г. са осъществени доработки на системата, които възлизат в размер на сумата от 8 200 лв., като са осъществени всички изисквания, но това е направило системата тежка и сложна за управление. Твърди, че от страна на ищеца не е имало никакви оплаквания във връзка с осъществената работа до **** г., когато ищецът започнал да провежда режисирана кореспонденция с ответника. Причина за това според ответника е обстоятелството, че персоналът на ищеца не можел, поради по-високата възраст на служителите, и респ. отказвал да работи със системата, за което пристигнали оплаквания от страна на клиентите. Поддържа, че е престирал точно своите основни насрещни задължения по сключения между страните неформален договор, като многократно по искане на възложителя е променял, добавял и премодифицирал системата, която дейност е осъществявана безплатно. Сочи, че е налице категорично приемане на резултата по договора от страна на възложителя, като след това са налице доработки, а не поправки на работата. Сочи, че системата е инсталирана на **** г., когато работата е приета без изрични забележки и е заплатена сумата по договора. По така изложените съображения счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД и работата да се счита приета без забележки. Твърди, че дори да се приеме, че недостатъците на осъществената работа са били скрити, е следвало незабавно след тяхното откриване възложителят да се възползва от правата си, установени в разпоредбата на чл.
265 ЗЗД като поиска заплащане на разходите за тяхното отстраняване.
Твърди, че в случая фактическият състав на договора е завършен, доколкото работата е изпълнена и приета. Позовава се на разпоредбата на чл. 265 ЗЗД, която установява срокове за упражняване на правата на възложители при установени недостатъци на осъществената работа. Поддържа, че за ищеца не са възникнали предпоставките да претендира връщане на даденото, доколкото до ответника не е отправено надлежно изявление за разваляне на договора. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД .
За да възникне претендираното спорно материално право следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални 3 предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително облигационно правоотношение по договор за изработка; 2. възложителят да е заплатил на изпълнителя процесната сума, представляваща възнаграждение за извършване на консултантски услуги и 3. договорът да е бил надлежно развален от изправния кредитор, поради виновно неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника, т.е. годният юридически факт (договорът за изработка, сключен между страните в настоящото съдебно производство) да е отпаднал с обратна сила.
В производството по делото е безспорно обстоятелството, че през м. ноември **** г. между страните е сключен договор за инсталиране на софтуерна система за контрол и управление на ресторант „****“.
Страните не спорят, че договорното правоотношение е възникнало по устно договаряне, като техническите спецификации на информационната система не са установени в писмен договор, а в хода на изпълнение на работата, възложените задачи са променяни от страна на ищеца, за което са осъществявани съответни доработки от ответника.
Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от общо 6 400 лв. Това обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателствени средства – платежно нареждане от 3 200 лв. от **** г. и платежно нареждане за сумата от 3 200 лв. от **** г.
В производството по делото са снети показанията на свидетеля К. Т. Б.
– съпруг на управителката на ищцовото дружество. Последният свидетелства, че фирмата на жена му се занимава с продажба на жива риба и рибен ресторант, като е възникнала необходимост от софтуерно управление на поръчките чрез използване на отдалечен достъп чрез телефон, който да осигурява комуникация между сервитьор и кухня и която да дава индикация на сервитьора при намалена наличност на определен артикул, за да се преустанови неговото предлагане. Сочи, че се насочили към фирма, която ги уведомила, че не може да изпълни условията им, като открили ответното дружество чрез проучване в интернет. След свързване с ответното дружество, свидетелят бил уведомен, че могат да бъдат изпълнени условията, на които да отговаря софтуерната система. По искане на ответника закупили нови 4 компютри и телефони, като трябвало да видят демоверсия на програмата и въпреки че такава не била представена – заплатили цената. Програмата следвало да бъде въведена на **** г., но тогава били в локдаун и нещата не се случили. Започнали проблеми с въвеждане на артикули в програмата, като се стигнало до там, че когато се маркира нещо то се изписва, но резултатът не отговаря – програмата не можела да смята аритметически. Със склада също се констатирали грешки – например при установена продажба на ** бири от общо ** се изписвала наличност от **. След това следвало да тестват мобилното приложение и да обучат персонала, но след като събрали персонала програмата блокирала. Свидетелства, че не е виждал представител на „Юпитер Софт“ ЕООД, като получавал уверения, че нещата могат да се оправят дистанционно. Постоянно уведомявали ответника за констатирани проблеми с програмата, като се стигнало до парадоксален момент – клиентът да знае точно с какви банкноти ще заплати сметката, за да се изведе последната. Счита, че програмата не е била подходящо разработена за работа с голям ресторант. Свидетелства, че в момента работят с друга програма, която се справя перфектно, за което заплатили на нова фирма. Сочи, че програмата на ответника така и не е заработила в техния ресторант. Излага пред съда, че програмистите при ответника имали желание да заработи програмата, като отстранявали наличните бъгове, което понякога отнемало седмици, но веднага след това изниквали нови проблеми. Сочи, че 99 % от нещата били съобщени още в началото, като останлата част от проблемите възникнали при изпитване на програмата. Били уведомени от ответника, че следва да имат безупречен интернет, но поради невъзможност за включване към оптичен интернет ответникът ги уведомил, че могат да се справят и на локално ниво. Не им бил предоставен и лицензионен ключ за работа с програмата. Сочи, че към момента на тестване на програмата имали 8 човека на кухня и 8 сервитьори, като най възрастният сервитьор бил на 45 години.