Присъда № 49 от 18.06.2025, Районен съд - Пазарджик

М О Т И В И по присъда №49/18.06.2025г., постановена по

НОХД №344/2025г. на Районен съд- гр.Пазарджик

Районна прокуратура- Пазарджик е внесла обвинителен акт срещу К. Г.

В. от с...., обл.Пазарджик за това, че:

1.В гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, за времето от 27.09.2024г. до 13.10.2024г., се заканил с убийство на А. И. С. и това заканване би могло да предизвика основателен страх от осъществяването му, като следва:

-на 27.09.2024г. в гр.Пазарджик се заканил с убийство на А. И. С. с думите: „Ще те приключа! Ще те заровя! Ще те трепя! Ще те издебна докато си сам“ и това заканване би могло да предизвика основателен страх от осъществяването му и

-на 13.10.2024г. в гр.Пазарджик се заканил с убийство на А. И. С. с думите: „Ето го А. С.- този боклук ще го утрепя, ще го заровя!“ и това заканване би могло да предизвика основателен страх от осъществяването мупрестъпление по чл.144 ал.3 т.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

2.На 27.09.2024г. в гр.Пазарджик извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- крещял, хвърлил бутилка и стъклен предмет и заплашил А. И. С. с думите: „Ще те приключа! Ще те заровя! Ще те трепя! Ще те издебна докато си сам“ в присъствието на малолетни деца- престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

Пострадалият А. И. С., редовно призован за разпоредителното заседание, не се явява. Представлява се от повереника адв.А. Х. от АК- София, редовно преупълномощена от адв.П. Х., която предявява от името на своя доверител граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 8000 лева, представляващи обезщетение за причинените с деянието по чл.144 ал.3 т.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане. Отделно от това прави искане за конституиране на пострадалия като частен обвинител по делото. На основание чл.76 и чл.84 от НПК, съдът конституира като частен обвинител в процеса пострадалия А. И. С. и отказа да приеме за съвместно разглеждане предявения от същия граждански иск срещу подсъдимия, доколкото решаването на въпроса за гражданската отговорност би затруднило провеждането и решаването на делото.

Във връзка с направено искане в хода на проведеното разпоредително заседание от страна на подсъдимия и неговия упълномощен защитник- адв.И.

Л. от АК- Пазарджик и при наличие на предпоставките на процесуалния закон, съдът разгледа делото по реда на глава 27 от НПК, съгласно нормата на чл.371 1 т.2 от НПК. С определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК съдът прие, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя в достатъчна степен от събраните по досъдебното производство доказателства и обяви, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа повдигнатите обвинения. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като каквито възприема четирикратните осъждания на подсъдимия, обстоятелството, че срещу същия има и друго образувано към момента наказателно производство, негативните му характеристични данни, множеството криминални регистрации, както и това, че се касае за усложнена престъпна дейност и то осъществена от дееца в пияно състояние.

Повереникът на частния обвинител се присъединява към изложените от страна на прокурора доводи касателно вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Претендира заплащане на сторените от доверителя й в наказателното производство разноски в размер на 1200 лева, които с присъдата да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание пробация, а в условията на евентуалност- лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване.

В съдебно заседание подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване правото му на лична защита изразява съжаление за стореното, а с последната си дума моли да му бъде наложено най-лекото възможно наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по реда на чл.18 и чл.19 НПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият К. Г. В. е роден на ... в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик бул.... №..., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.

Подс.В. обитавал през септември и октомври месец 2024г. апартамент, находящ се в гр.Пазарджик бул.... №.... В съседния вход на блока живеел частният обвинител А. С. заедно със св.М. Т. и двете им малолетни деца.

Отношенията между двамата мъже били влошени по повод извършени през 2021г. от подсъдимия спрямо С. престъпления по чл.144 ал.3 от НК и чл.325 ал.1 от НК, за които по НОХД №467/22г. на Районен съд Пазарджик В. бил осъден, като му било наложено едно общо наказание пробация.

На 27.09.2024г. вечерта частният обвинител завел малолетния си син на детската площадка, находяща се до блока, където живеел той и семейството му. Там по това време имало и други родители с деца. Сред тях били 2 свидетелите А. К. и И. Н.. Около 20:00 часа, в близост до площадката, дошъл и подс.В., който бил гол до кръста и видимо пиян. Той влязъл в своя гараж, намиращ се в непосредствена близост до площадката. Не след дълго подсъдимият излязъл от гаража, държейки в ръцете си две бутилки от водка. В този момент той безпричинно се разкрещял по седемгодишния син на св.К., като го нарекъл „келеш“. Детето се уплашило и избягало, но св.К. решила да не се намесва, защото видяла, че подсъдимият е пиян. Малко след това подс.В., забелязвайки присъствието на частния обвинител на детската площадка, се развикал: „Заради теб осем месеца бях на пробация. Бивш гробар съм и знам как да те приключа и да те заровя.“. Двама от присъстващите бащи на играещите деца препречили пътя на подсъдимия и така не му позволили да се доближи до С.. Намиращите се близост деца се уплашили от поведението на подсъдимия, спрели играта си и се скупчили на детската площадка. В това време един от присъстващите на място съседи хванал подсъдимия за едната ръка и го отвел към входа на неговия блок. Междувременно, виковете на подсъдимия били чути и от св.К. Ч., който по това време се намирал в жилището си, находящо се на ул.... №123 ет.3 ап.8. Тъй като децата на св.Ч. също били по това време на детската площадката, той се притеснил и слязъл пред блока. Долу св.Ч. видял частния обвинител, който бил притеснен и треперел. С. разказал на своя съсед, че подсъдимият го заплашил, че иска да го убие. След няколко минути подсъдимият се появил на терасата на своето жилище и започнал отново да крещи към мястото, където стоял частния обвинител: „Заради теб осем месеца бях в пробация. Ще те приключа! Ще те заровя! Ще те трепя! Ще те издебна докато си сам!“. В един момент подсъдимият хвърлил от балкона в посока към С. двулитрова бутилка от бира и стъклен предмет, наподобяващ пепелник, които се счупили в краката на последния. Играещите в близост деца започнали да плачат от страх, а присъстващите родители били възмутени и притеснени от действията на подсъдимия, поради което събрали играчките на децата и започнали да ги прибират вкъщи. Частният обвинител подал сигнал на ЕЕН 112 за случилото се и също се прибрал в дома си заедно със своето дете. Това направили и останалите родители. На спешния телефон се обадил и св.И. Н., за да съобщи за стореното от подсъдимия.

На 13.10.2024г. частният обвинител се прибирал от разходка от парк „Стадиона“ към дома си в гр.Пазарджик бул.... №.... Той бил с двете си малолетни деца, по-малкото от които- в бебешка количка. Достигайки входа на жилищната сграда, С. забелязал подсъдимия, който стоял пред входа на своя блок. На пейката встрани от двата входа по това време били свидетелите П. И., И. Н. и Правда Н.. Виждайки частния обвинител подсъдимият се развикал:

„Ето го А. С.. Този боклук ще го утрепя, ще го заровя, бях осем месеца на пробация заради него и онази курва, жена му!“. Силно изплашен, частният обвинител по най-бързия начин се прибрал вкъщи, а на следващия ден подал жалба в прокуратурата, тъй като започнал да изпитва реален страх за себе си и семейството си, породен от заканите на подсъдимия, които вярвал, че могат да 3 бъдат действително изпълнени предвид влошените им отношения.

В рамките на своята компетентност съдът разгледа делото съгласно правилата на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, като прецени, че доказателствените материали, събрани по досъдебното производство, еднопосочно и в достатъчна степен, съгласно ТР №1/2009г. на ВКС, подкрепят признанието на подсъдимия. Поради това съдът основа фактическите си изводи на него и на подкрепящите го по съдържание и насоченост гласни и писмени доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите: А. К., И. Н., К. Ч., П. И., И. Н., Правда Н. и М. Т., в протокола за оглед на ВД, в свидетелство за съдимост и характеристичната справка на подсъдимия и веществените такива- компакт диск, съдържащ запис от сигнал, подаден на тел.112.

Съдът намира, че след произнасяне на определението по чл.372 ал.4 от НПК, с което е изразил становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с годните доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, не следва да извършва подробен доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.

Решаващият аргумент за това се извежда от същностната характеристика на съкратеното следствие по чл.371 т.2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния процес. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че събраните по делото доказателства еднопосочно и безпротиворечиво очертават гореописаната фактология. Липсват каквито и да било несъответствия относно релевантните факти в показанията на частния обвинител, разпитан в качеството на свидетел по ДП, и останалите свидетели /А. К., И. Н. и К. Ч. за деянията от 27.09.2024г. и П. И., И. Н., Правда Н. и М. Т. за деянието от 13.10.2024г./. От споделеното от всички тях в хода на разследването по ДП, както и от протокола за оглед на ВД /компакт диск със запис от подадени от пострадалия и св.И. Н. сигнали на тел.112/ се доказва, че подсъдимият за времето от 27.09.2024г. до 13.10.2024г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на А. И. С. от гр.Пазарджик и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, както следва: на 27.09.2024г. в гр.Пазарджик, се заканил с убийство на А. И. С. от гр.Пазарджик с думите:

“Ще те приключа! Ще те заровя! Ще те трепя! Ще те издебна докато си сам.” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, а на 13.10.2024г. в гр.Пазарджик се заканил с убийство на А. И. С. от гр.Пазарджик с думите: “Ето го А. С.- този боклук ще го трепя, ще го заровя!” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като по този начин е извършил престъпление по чл.144 ал.3 т.1 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Заканата с престъпление, частен случай на която се явява заканата с убийство, е съзнателно, целенасочено обективиране на думи, изрази или невербални послания, посредством които се извършва посегателство върху свободното протичане на психичните процеси на лицето, спрямо което са 4 насочени, като се провокира у него осезателно, негативно емоционално състояние, съизмеримо с основателен страх от тяхната реализация. По своята юридическа конструкция заканата с убийство е резултатно, увреждащо престъпление. Неговото изпълнително деяние се изразява единствено във формата на действие. То е довършено с възприемане на мисловното съдържание, обективирано устно, писмено, чрез действия и пр. Заканата с убийство би могла да възбуди основателен страх тогава, когато с оглед цялостната обстановка на извършването й сочи на такова състояние на дееца, при което пораждането на решение за извършване на престъплението се явява сигурно или вероятно. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В тази насока е ТР №53 от 18.09.1989г. на ОСНК;