Решение № 2111 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2111 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100514353 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 2059/04.12.2023 г. на „Д.Л.“ АД, Германия, БУЛСТАТ ****, чрез адв. П.П. (с приложено към жалбата пълномощно), срещу постановление от 22.11.2023 г. по изп. д. № 20238590400319 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на размера на приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение за разликата на 200,00 лева до 570,17 лева.

Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Счита, че приетото за събиране в полза на взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид липсата на правна и фактическа сложност на конкретното изпълнително дело, сравнително малкия материален интерес и обстоятелството, че задължението е погасено с преведената по запора сума. Сочи, че с обжалваното постановление ЧСИ е намалил разноските за адвокатско възнаграждение само с 29,83 лева, без да мотивира акта си. Поддържа, че в случая предприетите от процесуалния представител на взискателя действия се свеждат само до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, като е предприето единствено налагане на запор на банкова сметка на длъжника. С оглед на така проявената активност, навежда аргументи за прекомерност на приетите от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение и за дължимост в полза на взискателя само на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата от 200 лева, но не и по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде намален адвокатският хонорар, претендиран от взискателя по изпълнителното дело, 1 до размера от 200 лева, както и, при уважаване на искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, да бъде редуциран и размерът на дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Взискателят „2М-КО“ ООД, чрез адв. Д.М., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК поддържа становище за липса на надлежно учредена представителна власт в полза на подалия жалбата адвокат и за неоснователност на жалбата по същество.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с които я оспорва като неоснователна. Поддържа, че с обжалваното постановление е определен минималният съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. размер на разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство, както и че длъжникът е могъл да избегне възникването на задължения за разноски в изпълнителното производство, като плати в хода на заповедното производство, по което е издаден процесният изпълнителен лист.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, становището на взискателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 20238590400319 по описа на ЧСИ С.С., рег.

№ 859 на КЧСИ, е образувано по молба от 23.10.2023 г. на „2М-КО“ ООД, ЕИК ****, чрез адв. Д.М., срещу „Д.Л.“ АД, БУЛСТАТ ****, за събиране на сумите по изпълнителен лист № 23065/17.10.2023 г. по ч. гр. д. № 35318/2023 г. по описа на СРС, 70 състав, с който Д.Л.“ АД е осъдено да заплати на „2М-КО“ ООД сумите: 1521 лева, представляваща обезщетение за самолетен билет за заместващ полет за период от 02.09.2022 г., ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до изплащане на вземането; 51,58 евро, представляваща стойност на хотелско настаняване в Белград за период от 02.09.2022 г., ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до изплащане на вземането; 119,33 лева, представляваща стойност на наземен транспорт от Франкфурт до Белград за период от 02.09.2022 г., ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до изплащане на вземането; 143,17 лева, представляваща законна лихва върху обезщетението за отменен полет за периода 03.09.2022 г. – 25.06.2023 г.; държавна такса в размер на 37,69 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. В молбата за образуване на изпълнително дело са възложени на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е направено искане за налагане на запори и възбрани, като е направено изрично искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в Сити Банк. Претендирано е адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и съдействие в изпълнителното производство в размер на 600 лева.

ЧСИ е уведомил длъжника за приетите разноски с поканата за доброволно 2 изпълнение, която е връчена на последния на 26.10.2023 г. В поканата е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на: 780,86 лева неолихвяема сума, 1741,21 лева главница, 75,74 лева лихви, 60,00 лева присъдени разноски и 126,00 лева разноски по изпълнителното дело, както и по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 336,74 лева и 600 лева адвокатско възнаграждение. Посочено е още, че към 24.10.2023 г. задължението в е размер на 3720,55 лева, която сума се увеличава с лихвите върху главницата.

На същата дата е изпратено и запорно съобщение до „Сити Банк Европа“ АД – клон България, като на 31.10.2023 г. банката е превела по сметка на ЧСИ сумата в общ размер на 3724,99 лева.

С молба от 09.11.2023 г. длъжникът „Д.Л.“ АД, чрез адв. П.П., е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и е помолил същият да бъде намален до минималния определен размер в чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 200 лева, с оглед на ниската фактическа и правна сложност на делото.

С обжалваното в настоящото производство постановление от 22.11.2023 г. съдебният изпълнител е съобразил, че чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимално възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева (т. 1) и минимално възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействия на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от Наредбата (т. 2). С оглед на това съдебният изпълнител е намалил размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 570,17 лева, с ДДС.

При тези данни, настоящият състав счита, че депозираната жалба е основателна.

Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати по реда на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед на всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид конкретно извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правна и фактическа сложност на делото.

В постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 се приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от 3 една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и на действително извършената работа.

По делото се установи, че преди изтичане на двуседмичния срок, който в случая е изтекъл на 09.11.2023 г., съдебният изпълнител е наложил запор на банкови сметки с разпореждане да бъдат преведени указаните суми и е получил същите по сметката си. В срока за доброволно изпълнение законът позволява на съдебния изпълнител единствено да налага мерки за обезпечаване на дълга, а в случая в срока за доброволно изпълнение са събрани дължимите суми, поради което адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде събрано само за образуването на изпълнителното дело.

С оглед на това, както и на ниската фактическа и правна сложност на конкретното изпълнителното дело, настоящият състав приема, че адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство следва да се намали на 200,00 лева.

Съдът не дължи произнасяне по наведените от жалбоподателя доводи за наличие на предпоставки за редукция на пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото същите са релевирани за пръв път в настоящото производство и не са били предмет на произнасянето на ЧСИ с обжалваното постановление.

Предвид изложеното, обжалваното постановление на съдебния изпълнител следва да бъде частично отменено, като адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство бъде намалено на 200,00 лева.

Доколкото настоящото производство касае разноски в изпълнителното производство, в него не се присъждат разноски.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2059/04.12.2023 г. на „Д.Л.“ АД, Германия, БУЛСТАТ ****, постановление от 22.11.2023 г. по изп. д. № 20238590400319 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на размера на приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 4

200,00 лева до 570,17 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя „2М-КО“ ООД, ЕИК ****, по изп. д. № 20238590400319 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ, до сумата от 200,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5