Решение № 72 от 31.03.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Ихтиман, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20231840100230 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 95 и сл. от ЗСУ.

Oбразувано e по молба от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.

Ихтиман за настаняването на лице, поставено под пълно запрещение – С. Ж.

С., в специализирана институция Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства (ЦНСТПЛПР) „С. И. Б“ – гр. Д. б. за срок от три години.

В исковата молба се твърди, че състоянието на лицето не позволява да бъде доведено в съдебно заседание в сградата на РС – Ихтиман, поради което на основание чл. 97, ал. 4 ЗСУ съдебното заседание e проведено в специализираната институция, където се намира, а именно: ЦНСТПЛПР „С.

И. Б“ – гр. Д. б..

Молителят - Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ихтиман, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа депозираната молба и моли да бъде уважена.

Настойникът редовно призован не се явява в съдебно заседание, депозира писмено сведение чрез което заявява, че желае лицето да бъде настанено в центъра с цел помощ при прием на лекарства, постоянно наблюдение и контрол от специалисти, осигуряване на постоянна качествена 1 грижа за поддържане на лична и битова хигиена след изчерпване на всички възможности за обгрижване на лицето, чието настаняване е поискано в домашна среда и отказа й за доброволно лечение.

Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание, проведено в ЦНСТПЛПР „С. И. Б“ – гр. Д. б., заявява, че е удовлетворена от полаганите в центъра грижи, но предпочита да бъде в семейна среда с настойника си.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

В чл. 95, ал. 1 ЗСУ е уредена процедурата по настаняване в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица постановени под пълно запрещение.

Нормативно установено е изискването настаняването в специализирана институция да бъде осъществено само ако то би било в интерес на лицето и ако не могат да бъдат полагани грижи в домашна среда, както и да бъдат изчерпани възможностите за предоставяне на социални услуги в общността.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства и въз основа на личните си впечатления, придобити от съдебния състав в изнесено съдебно заседание, съдът намира, че молбата за настаняване на С. Ж. С. за срок от 3 години е основателна.

Касае се за пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение с Решение № ****/18.12.2015 г., постановено по гр.д. № 1721/2015 г. на ОС – Варна, влязло в сила на 26.01.2016 г. Неин настойник е Н. Д. Н., видно от приложеното удостоверение от органът по настойничество и попечителство при община Варна от 26.02.2021 г. При анализ на приложената медицинска документация следва извод, че към момента на приключване на съдебното дирене страда от заболяване – параноидна шизофрения. Заболяването препятства възможностите й за пълноценна социална адаптация и живот при липсата на непрекъсната грижа. Лицето е с 80 % нужда от чужда помощ.

Родителите й са починали, няма братя и сестри. По сведение на настойника й през 2022 г. двукратно е настанявана в психиатрично заведение, вторият път по реда на чл. 162, ал. 2 ЗЗ. Лицето, чието настаняване се иска, отказва да приема лекарства в домашни условия и в амбулаторна форма, тъй като счита, че не е болна, затваря се в дома си, не допуска никого и се налага да бъде осигуряван достъп чрез органите на МВР. Понякога е агресивна, активна и 2 шумна нощем. Има оплаквания на съседи, включително пред РП – Варна.

Настойникът й изпитва страх във връзка с доставяне на храна и лекарства, поради отправяни заплахи. Твърди, че не разполага с капацитет да полага грижи за поднастойната си нито в дома й, нито в собствения си дом. Не се установяват роднини, които могат да полагат грижи за лицето. Всички социални услуги с област Варна са със запълнен капацитет.

Съдът приема, че здравният статус на лицето и спецификите на поведението му предполага постоянно наблюдение, медицинска грижа и битово обслужване, каквато близки на лицето не могат да осигурят. В ЦНСТПЛПР „С. И. Б“ – гр. Д. б. на лицето се предоставя благоприятна жизнена среда, както и адекватна медицинска и друга помощ предвид необходимостта от индивидуална грижа от съответните специалисти.

Условията са близки до семейните, налице е екип от специалисти, който следи за физическото и психическото й здраве, подпомага организирането на бита и осъществяването на обичайните дейности от ежедневието, с които тя не може да се справи, като се упражнява системен контрол изпълнение на назначената терапия. В резултат на това лицето изглежда в добър външен вид, с адекватно и спокойно поведение и твърди, че е удовлетворено от полаганите грижи, в което съдът се увери непосредствено.

Искането на предложената за освидетелстване да не бъде настанявана в ЦНСТПЛПР и се върне в дома си не може да бъде удовлетворено, тъй като не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността.

За пълнота следва да се посочи, че доказателственото искане на лицето, чието настаняване се иска, за изискване на съдебно решение от РС – Варна и ОС – Варна, с което поставянето й под запрещение е било отменено е неоснователно, тъй като видно от представеното по делото съдебно удостоверение на органа по настойничество и попечителство, което представлява официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, която не е оборена, то следва по време периодът, в който предложената за настаняване твърди, че са влезли в сила решенията.

Това сочи, че липсва възможност за постановяване на подобен акт, а твърденията й са основани на спецификата на здравословното й състояние, в който смисъл и наличните данни по делото.

3

С оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че искането за настаняването е основателно, Налице са предпоставките по чл. 101, ал. 1 вр. чл. 95, ал. 1 ЗСУ. Удължаване на срока на настаняване е в интерес на лицето, тъй като чрез него ще му бъдат обезпечени адекватни условия за живот, включващи хранене, тоалет, медицински грижи и най-вече системен прием на лекарства. Липсва възможност тези условия да бъдат осигурени в семейна среда или в общността. Ето защо искането е основателно, като настаняването следва да бъде за срок от 3 години, считано от влизане в сила на съдебното решение.

Водим от горното и на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА С. Ж. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д. б., местност „Ц.м“ № 3 социална услуга – Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства (ЦНСТПЛПР) „С. И. Б“ – гр. Д. б., за срок от три години.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок, от връчването му пред Софийски окръжен съд.

След влизане в сила на решението нов препис с отбелязване на датата на влизане в сила да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ихтиман и на директора на Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства (ЦНСТПЛПР) „С. И. Б“ – гр. Д. б..

Препис от решението да се връчи на страните (ДСП-Ихтиман, С. Ж. С. и Н. Д. Н.).

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4