Решение № 2649 от 02.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2649 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100503530 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Столична община срещу постановление от 01.03.2024 г. по изпълнително дело № 20248570400046 по описа на ЧСИ Б. Я., рег. № 857, с което е извършено частично намаление на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателите по изпълнителното дело до размер на 400 лв., както и определения по изпълнителното дело размер на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение било завишено, доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателите не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че предвид направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо в размер на 200 лв. Сочи, че подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, но съдебният изпълнител го намалил на 400 лв., вместо на 200 лв. Жалбоподателят намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото взискателят единствено е подал молба за образуване на 1 изпълнително дело. Поддържа и че нямало доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателите Р.В.Ц. и В.К.Ц..

В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Г.К. излага съображения, че с обжалваното разпореждане е намалил адвокатското възнаграждение до 400 лв. – по 200 лв. за всеки един от взискателите. Сочи, че освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело, процесуалният представител на взискателите е посочил и конкретен способ за изпълнение. По изложените съображения и счита определения адвокатски хонорар от 400 лв. – по 200 лв. за всеки взискател за законосъобразен и отговарящ на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20248570400046 по описа на ЧСИ Б. Я., рег. № 857 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба вх. № 3293/15.02.2024 г., подадена от Р.В.Ц. и В.К.Ц. чрез адв. П. и адв. А. срещу Столична община за принудително събиране на присъдената в полза на взискателите сума в размер на 5050 лв., представляващи съдебни разноски, съгласно изпълнителен лист от 14.12.2023 г. На съдебния изпълнител е възложено да наложи запор върху сметките на длъжника.

Представен е изпълнителен лист от 14.12.2023 г., издаден от СРС, 34 състав въз основа на решение № 16791 от 17.10.2023 г. по гр. дело № 39201/2022 г., видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателите 5050 лв. разноски по делото.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателите Р.В.Ц. и В.К.Ц. и адв.

П. и адв. А. с предмет процесуално представителство по изпълнително дело, като е договорено възнаграждение в размер на 600 лв., за което е посочено, че е заплатено в брой.

По делото е изготвена, изпратена и получена на 20.02.2024 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, с която на длъжника се дава двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си.

По делото е постъпило възражение от длъжника, с което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

От взискателите, чрез адв. П., е постъпило възражение, с което се моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200 лв. на всеки взискател предвид нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 01.03.2024 г. на ЧСИ Я., възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските е частично уважено, като адвокатското възнаграждение е намалено от 600 лв. на 400 лв.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител в частта, с която е отказано намаляването на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение до посочения от длъжника размер, е неоснователна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

Във връзка с наведено от жалбоподателя възражение, че липсват доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие има характер на разписка за вписаната в същия сума в размер на 600 лв., съгласно т. 1 на ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г.

ОСГТК на ВКС.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнаграждение настоящият състав на съда намира следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона 3 за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за заплатено от взискателите адвокатско възнаграждение са в размер на 600 лева, като с обжалваното разпореждане /постановление/ същото е намалено на 400 лв. С депозиране на частната жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели намаляването им до сумата от 200 лв., като счита, че само тази сума е дължима по посочените във въззивната жалба съображения.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалните представители на взискателите не са извършили други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане, като В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за изпълнение.

С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Същевременно именно до този размер съдебният изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение на взискателите. В случая взискателите по изпълнителното дело са двама, същите са платили адвокатско възнаграждение на двама процесуални представители, поради което и всеки от тях има право на разноски в размер от по 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. чл. 10, т.

1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и съдът намира, че не са налице предпоставките за намаляване на определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение.

4

Доколкото в обжалвания акт липсва произнасяне по въпроса за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, респ. липсва предмет на инстанционен контрол от страна на настоящия съдебен състав, то жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане.

По разноските за настоящото производство:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебноделоводни разноски в настоящото производство е неоснователно поради неоснователност на жалбата.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Столична община, срещу постановление от 01.03.2024 г. по изпълнително дело № 20248570400046 по описа на ЧСИ Б. Я., рег. № 857 в частта, с която е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателите по изпълнителното дело до размер на 200 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта досежно искането за ревизиране определения по изпълнителното дело размер на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Решението в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред САС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5