Определение № 119 от 23.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Стара Загора, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500015 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на ,,А.Б.Б.“ ЕООД, гр.С. против разпореждане № 2904 от 05.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1424/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против Д. С. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на разпореждането. Излага съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Внесена е дълбимата по делото държавна такса. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.Б.Б.“ ЕООД, гр.С. срещу Д. С. С. за издаване на заповед за изпълнение за вземане: главница 900 лв., 202.69 лв. – договорна лихва, мораторна лихва - 47.30 лв., 785.31 лв. – неустойка, такси - 400.97, законна лихва и разноски - 39.72 лв. – ДТ и 100 лв. – юриск. възнаграждение. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит, сключен на 09.02.2024г. между „С.К.“ АД и длъжника. Вземането било прехвърлено в полза на заявителя с договор за продажба на вземания /цесия/ от 21.05.2025 г. и длъжникът бил уведомен за цесията.

С разпореждане от 18.11.2025г. съдът е оставил без движение заявлението с указания до заявителя в 3-дневен срок да отстрани 1 констатираните нередовности като представи приложение към договора за цесия, заедно с данни за уведомяването на длъжника. В срока заявителят е представил молба, към която е приложил извадка от Приложение № 1 към договора за цесия и уведомление до длъжника, без доказателства за достигането на уведомлението за цесията до длъжника.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че заявителят не може да се легитимира като носител на материалното право, което претендира, не притежава съответната активна процесуална легитимация да го реализира в заповедното производство, тъй като не е представил доказателства за прехвърляне на вземането и за уведомяване на длъжника. Позовал се е на изложеното в т.4 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127 ГПК, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението.

Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл.

410, ал. 3 ГПК, поради което договорът за цесия и уведомяването на длъжника, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено. Постановките на т.4 от ТР № 4/2014 г. на 2

ОСГТК на ВКС не се отнасят за настоящия случай, тъй като то е постановено във връзка с приложението на чл.417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай уведомлението за договора за цесия до длъжника следва да бъде представено в заповедното производство.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2904 от 05.12.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1424/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на ,,А.Б.Б.“ ЕООД, гр.С. ако не са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3