Решение № 888 от 25.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Бургас, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20242100100259 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на Й. Х. К. с ЕГН **********, с адрес в с.Везенково, представляван по пълномощие от адв. Росица Петкова, против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615, за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на Х. М. К. от настъпило на 18.09.2021 година пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция 10.09.2023 година до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 18/09/2021 година на път ІІ-79 в района на Община Средец водачът на л.а „Тойота Рав 4“ с регистрационен № А 2745 НР С. Д. Ц. нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Киа Рио“ и л.а. „Мерцедес“, от което произшествие пътникът в л.а.“Тойота Рав 4“ Х. М. К. по-късно починал. Твърди, че с присъда № 12 от 6/03/2023 година по НОХД №942/22 год. на БОС С. Д. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 а ал.1 б.“б“, вр.чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, с което по непредпазливост причинил смъртта на Х. М. К.. Ищецът заявява, че на основание чл. 300 от ГПК присъдата следва да бъде съобразена от настоящия съд. Сочи се, че в резултат на ПТП бащата на починалия - Й. Х. К. е понесъл непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от възникване на произшествието, а именно 1 морални болки и страдания, които той е претърпял и търпи заради загубата на сина си. Поддържа се, че ищецът е биологичен баща на починалия К., когото не припознал до неговата смърт, но отглеждал, възпитавал, оказвал морална и материална подкрепа. Заявява се, че ежедневието му продължава да е изпълнено с негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от липсата на близкия човек, с когото имал отношения, основани на взаимна обич, доверие и уважение. Заявява се, че към датата на непозволеното увреждане гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество. На 10/09/2022 година ищецът поискал да му бъде изплатено справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но на 12/12/2022 година от ответника било отказано определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Моли се да бъде осъдено „ЗАД Даллбогг: живот и здраве“ АД да заплати на ищеца сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Х. М. К., настъпила в резултат на ПТП от 12/05/2021 година, ведно със законната лихва от 10/09/2022 година до окончателното й изплащане производство.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва претенцията.

Поддържа, че механизмът на пътния инцидент е сложен, тъй като е свързан с поведение на трима участници в движението. Заявява се, че водачът на л.а.

„Тойота“ С. Ц. няма единствена вина за произшествието и че последното е реализирано при условията на независимо съизвършителство с водача на л.а.

„Мерцедес“ Ж. С.. Ответникът твърди съпричиняване на вредите от пострадалия Х. К. поради неизползване на предпазен колан като пасажер в лекия автомобил „Тойота“. Заявява се, че получените травми се дължат на свободното движение на тялото му в купето на автомобила поради неизползване на предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил фабрично оборудван. Поддържа се възражение по чл. 51 ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от пострадалия. Предвид механизма на произшествието, според ответното дружество вредоносният резултат е съпричинен от пострадалото лице в размер от 60 %. Претенцията се оспорва по размер като прекомерна и несъобразена със социално-икономическите условия на живот в страната.

Заявява се, че претендираното обезщетение не кореспондира с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. В условията на евентуалност се въвежда твърдение, че смъртта на Х. К. е настъпила в резултат на лекарска грешка при лечението му в УМБАЛ Бургас. Поддържа се че на 18/09/2021 година Х. К. е получил тежка травма на шийни прешлени, която не е установена до 20/09/2021 година, въпреки, че е приет за стационарно лечение в специализирано Отделение по неврохирургия. Твърди се, че трима лекари са направили пропуск да поставят диагноза на пациента. Заявява се, че липсват данни как е извършен транспорта на лицето, имало ли е имобилизация на шия 2 до настаняването му в отделението на УМБАЛ Бургас. Поддържа се, че листезата/приплъзването/ на прешлените на профилна снимка би трябвало да се установи още при първото изследване и е налице неправилно поведение спрямо този вид травма на лекарския екип. Сочи се, че според оперативните протоколи след операцията е постигната декомпресия на миелона, но от образните изследвания се чете, че миелона е бил с оток и дори след втората операция на 05.10.2021 година данните от скенера на 06.10.2021 год. са за пълна листеза на С 6-С7, като тялото на С 7 се разполага зад С 6, водещо до пълна стеноза на канала. Поради това се изразяват съмнения, че лицето не е починало вследствие на претърпените от ПТП травми, а става въпрос за неправилно лечение. Проследява се съставената медицинска документация при лечението на пострадалия УМБАЛ и се заявява, че едва на 20.09.2021 г., на третия ден от ПТП, е направена компютърна томография на шийни прешлени, при която е установена много тежка травма в областта на шията счупвания на 6-ти и 7-ми шийни прешлени, разместване на същите, костен фрагмент в канала и притискане /компресия/ на гръбначния мозък.

Предприета е била операция на същия ден, което е третия ден след травмата.

Четири дни по късно е приложен резултат от магнитно-резонансна томография на шиен сегмент, от която е видно, че декомпресия на гръбначния мозък не е постигната и разместването на прешлените – листезата е тежка. 12 дни по-късно е била направена оперативна интервенция за стабилизация на шийни прешлени и за коригиране на разместването, без постигнат резултат.

Заявява се, че няма подробни данни от образни изследвания след третата операция. В следващите дни Х. К. е бил в тежко общо състояние. От дата 17/10 2021 година, до настъпване на смъртта му, няма описан обективен статус, а терапията и състоянието на пациента са описани формално. Заявява се, че липсва протокол от съдебна медицина за неговата аутопсия. Предвид на изложеното и в условията на евентуалност се заявява възражение за съпричиняване на смъртта му в резултат на неправилно лечение, несвоевременни лекарски действия и/или допуснати лекарски грешки от УМБАЛ Бургас, които действия/бездействия са в нарушение на медицинските стандарти и добри лекарски практики и са в причинна връзка с настъпилата смърт. Твърди се, че ако тези пропуски не са били допуснати, смъртта на К. е било възможно да бъде предотвратена.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице-помагач на ответника изразява становище за неоснователност на твърденията за пропуски в лечебно-диагностичната дейност и оспорва наличието на причинно-следствена връзка между предприетото лечение и настъпилата смърт. Поддържа се, че в резултат на 3 катастрофата К. е получил т.нар.“камшичен удар“, при който сериозно са били увредени 6-ти и 7-ми шийни прешлени, последвало е фатално увреждане на гръбначния мозък, което не е могло да бъде поправено от последвалите три операции.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са преки искове против застрахователя по реда на чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 150000 лв., както и за законна лихва от датата на уведомяването - 10.09.2022 год., до окончателното изплащане.

С влязла в сила присъда № 12 от 6/03/2023 година по НОХД №942/22 год. на БОС С. Д. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 а ал.1 б.“б“, вр.чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, с което по непредпазливост причинил смъртта на Х. М. К..

Поради постановения акт на наказателния, за гражданския съд е установено по задължителен начин (чл.300 от ГПК) извършването на деянието, представляващо и деликт, неговата противоправност и виновността на дееца. С акта на наказателния съд категорично е изключена възможността да бъде изследвана вината и на други участници в произшествието, ето защо настоящият съд не счита за основателни възраженията на ответника за виновни и противоправни действия, осъществени от водача на л.а.“Мерцедес“ Ж. С., който според застрахователя в условията на независимо съизвършителство причинил вредите, предмет на настоящото производство – моралните загуби от смъртта на близък човек.

Не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.

Според чл.429 КЗ с договора за застраховка "гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът може да бъде насочен и пряко срещу застрахователя. Ето защо „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е материално-правно легитимиран да бъде ответник в процеса.

От произшествието е настъпила смъртта на Х. К., на ** години, който е починал на 23.10.2023 год. в лечебното заведение, в което е бил лекуван – 4

УМБАЛ Бургас, т.е. след 35 дни.

Със свидетелски показания е установено, че ищецът е биологичен баща на починалия Х. К.. Всички свидетели изнасят, че Д. (ищецът) и първата му жена живели заедно 3 – 4 години и имали две деца – Х. и М., които след раздялата на родителите останали при баща си в с.Везенково и били отгледани от последния и неговата майка. След това ищецът се оженил повторно и имал още две деца – син и дъщеря. От свидетелските показания се установява, че отношенията между ищеца и починалия приживе са били топли, Х. бил добре гледан, добре облечен, баща му осигурявал средства за издръжка на цялото семейство. Преди около 6-7 години Х. създал свое семейство в с.Везенково и се отделил в друга къща. От тази връзка имал дете, което ищецът възприемал за своя внучка. Преди около две години Х. се преместил в с.Орлинци и заживял с дъщерята на св.Ц.. Отношенията между ищеца и Х. не се прекъснали, последният често се обаждал по телефона и се интересувал за ежедневието на баща си. Свидетелите посочват, че ищецът тежко понесъл загубата на детето си, тъгувал, плачел.

С ППВС №4/61 год. е признато право на обезщетение на най-близките на починалия в резултат на деликт – деца, съпруг, родители. С ПП№5/69 год. кръгът на лицата, имащи право на обезщетение, е разширен, като е взето под внимание, че има случаи, сходни с ППВС №4/61 год, при които фактически са се създали отношения, наподобяващи родство или брак. Към тях се числят случаите на отглеждани и неосиновени деца, когато това отглеждане е било трайно и е създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца, каквито са отношенията между родител и дете.

От свидетелските показания се установява по несъмнен начин, че между ищеца и починалия е била изградена трайна връзка, изпълваща съдържанието на връзката родител-дете. Ищецът е отглеждал Х. и сестра му М. като единствен родител, осигурявал му е дом, внимание, средства, а от своя страна Х. също помагал с труд. След като Х. се задомил, същите топли отношения продължили, ищецът считал детето на Х. за своя внучка, поддържали отношения по телефона. Въпреки, че не е установен произход от бащата по някои от способите на СК, ищецът, а и цялото му обкръжение, винаги са възприемали починалия като биологично дете на Й.. При така установеното съдът приема, че ищецът е легитимиран да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на отглежданото от него дете – Х. К..