Определение № 3535 от 12.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3535 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510223 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 във вр.с чл.274 - 279 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№263242/01.08.2025г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, чрез пълномощник адв.Х. М., срещу определение рег.№29734 от 11.07.2025г., постановено по гр.дело №68279/2023г. по описа на СРС, Г.О., 42-ри състав, в частта, с която е оставена без уважение молба вх.№279065/02.09.2024г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, с искане за изменение на решение №15783/18.08.2024г. в частта за разноските относно присъдено в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на ищеца - П.Р.Б..

В частната жалба са наведени оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон.

Поддържа се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., без да събере пълната информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото, въпреки че са налице доказателства, на основание на които се опровергава качеството му на материално затруднено лице. Излага се още, че ищецът е завел три идентични гр.дела срещу ответника, въпреки че е имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, но е подал три идентични искови молби срещу ответника, с цел да се възложи в тежест на последния заплащането на разноски в прекомерен размер. В тази връзка се твърди, че от страна на процесуалния представител на ищеца е налице превратно упражняване на права, което е в противоречие на правните принципи и е с цел да се извлече някаква неоправдана полза или да се навреди другиму, което следва да се дефинира като злоупотреба с 1 право и не следва за всяко едно от образуваните гр.дела да се присъжда в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.. Поддържа се още, че договорът за правна помощ, сключен между ищеца и процесуалния му представител, не е индивидуализиран, тъй като идентичен договор е представен и по други дела между страните. Поддържа се още, че първоинстанционният съд не е съобразил присъдения размер на адвокатското възнаграждение с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС. Посочено е, че в случая, освен вида на делото, количеството извършена работа, липсата на правна и фактическа сложност на делото, следва да се съобрази и факта дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както и обстоятелството, че ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела, част от които вече са приключили с присъдени разноски в негова полза. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да остави претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца без уважение, а при условията на евентуалност да намали присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер.

Ответникът по жалбата – Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д. М. - управител, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на закона и установената съдебна практика. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното определение по изложени в отговора съображения.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

В случая гр.дело №68279/2023г. по описа на СРС, Г.О., 42-ри състав е образувано въз основа на подадена искова молба от П.Р.Б., с ЕГН **********, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д. М. – управител, с която са предявени срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, при условията на обективно съединяване установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.11, ал.2 от договор за потребителски заем №807267/31.01.2023г., както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 145.41 лв., платена при начална липса на основание.

Постановено е решение №15783/18.08.2024г., с което по предявения от П.Р.Б. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД е прогласена нищожността на клаузата на чл.11, ал.2 договор за потребителски заем №807267/31.01.2023г., както и е осъден СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на П.Р.Б. на правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 145.41 лв., платена при начална липса на основание, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 450.00 лв., сторени по делото разноски. С решението е осъден „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, сумата от 360.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца - П.Р.Б.. Изложени са мотиви, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение от 360.00 лв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, за предоставена безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. съд се 2 е съобразил с цената на исковете, фактическата и правна сложност на казуса и наличието на утвърдена съдебна практика по подобни правни спорове, както и провеждането на едно съдебно заседание. Посочено е, че съдът при определяне на размера на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в процеса не е обвързан с НМРАВ по аргумент на Решение на СЕС /втори състав/ от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г.. В тази връзка е посочено, че за съда не възниква задължение да прилага чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ. Според първоинстанционния съд, доводът на ответника, че адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца не следва да бъде присъждано за предоставена безплатна правна помощ на ищеца предвид декларираните от ищеца като кредитоискател в искането за отпускане на кредит обстоятелства относно получаван доход е неоснователен. Посочено е, че за да бъде отхвърлено искане за присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, е необходимо в съответното съдебно производство да са събрани доказателства относно наличието на материални средства за страната да заплати договорно възнаграждение за адвокат като тази преценка се реализира към момента на съдебното производство. В случая искането за отпускане на кредит е от началото на 2023г., докато искът е предявен на 13.12.2023г., предвид на което първоинстанционният съд е приел, че декларираните от ищеца в искането за отпускане на кредит обстоятелства не могат да обосноват отхвърляне на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

С молба вх.№279065/02.09.2024г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, се прави искане по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №15783/18.08.2024г., постановено по гр.дело №68279/2024г. по описа на СРС, Г.О., 42ри състав, в частта за разноските, като претенцията за присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се остави без уважение, а при условията на евентуалност да бъдат отхвърлени претенциите за присъждане на разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар, поради злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК.

Пред настоящата инстанция се обжалва определение рег.№29734 от 11.07.2025г., постановено по гр.дело №68279/2023г. по описа на СРС, Г.О., 42-ри състав, в частта, с която е оставена без уважение молба вх.№279065/02.09.2024г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, с искане за изменение на решение №15783/18.08.2024г. в частта за разноските относно присъдено в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на ищеца - П.Р.Б.. Изложени са аргументи, че действително насрещната страна в производството може да релевира доводи относно липсата на предпоставки за материална затрудненост на страна в процеса, съответно да формулира доказателствени искания, но тези доводи, респ. – искания, следва да бъдат отправени по време на съдебния процес и не се явява допустимо релевирането им с молбата по чл.248 ГПК. На следващо място е посочено, че по делото липсват доказателства, опровергаващи твърдението, че ищецът е материално затруднен.

Изложени са съображения, че разходите за държавна такса и експертиза са реализирани от ищеца и при съобразяване изхода от делото и чл.78, ал.1 ГПК страната, която е направила разноските има право да бъдат възстановени от насрещната страна в производството. По така изложените съображения е прието за неоснователно искането на „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

3

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, с която е сезиран съдът, е срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.248, ал.3 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване.

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият въззивен състав счита за неоснователни доводите, изложени в частната жалба, за недобросъвестно поведение от страна на ищеца, изразяващо се в предявяването на самостоятелни искове и образуването на отделни дела по претенциите във връзка с различните договори за кредит. Дори от ищеца – П.Р.Б. против „СИТИ КЕШ“ ООД да има образувани множество граждански дела със сходен предмет, ако се касае до различни облигационни правоотношения по различни договори за потребителски кредит, не може да се отрече правото на потребителя на свободна преценка по какъв начин да осъществи защитата си по всеки от нищожните договори - в едно или в различни производства. Само по себе си предявяването на отделни искове за нищожност на всеки от договорите за кредит в отделни производства не представлява злоупотреба с права, защото за потребителя не съществува задължение да предяви исковете си с една искова молба.

Целта на всяко от производствата е постигане на защита по всеки от договорите за кредит, по който с налагането от финансовата институция на неравноправни по смисъла на ЗЗП клаузи и съдържание на договорите в противоречие с изискванията на ЗПК, правата на потребителя са нарушени. В тези случаи осъществяването на адвокатска защита в хипотезите на чл.38, ал.1 ЗАдв. по всяко от делата е допустимо при условията на закона, като при положително за ищцата решение, на адвоката се дължи справедливо и обосновано възнаграждение, което осъдената страна следва да заплати.

На следващо място, за да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, адвокатът е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посочено основание не се нуждае от доказване, освен когато противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от предвидените в закона и представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК, като опровергае наличието на поддържаното основание.