Решение № 1435 от 06.02.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1435

Варна, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 20247050701081 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „ЙЕЛ България“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк], представлявано от Й. К. К.-синдик, против РА № Р-03000323004195-091-001/19.02.2024 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Е. С. Х. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна – възложил ревизията и Й. Р. К. на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 42/26.04.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за периода от 01.05.2021 г. – 05.05.2021 г. в размер на 937 411.91 лв. главница и 281 762.39 лв. лихви.

В жалбата са изложени основания за незаконосъобразност на акта. Оспорва се приложимостта на чл. 122 ал. 1 т. 4 и 8 от ДОПК, като се твърди липса на доказателства за наличие на посочените основания. Така – по т. 4, че размерът на дължим ДДС в ревизирания период следва да се установи служебно въз основа на подадените от дружеството справки-декларации и дневниците за покупки и наличието на активите не е достатъчно условие за дължимостта на данъка. Съгл. чл. 111 ал. 1 от ЗДДС се изисква установяване факта на ползване на данъчен кредит на наличните активи, а това дали за тези налични активи е ползван такъв, следва да се установи от данъчната администрация, защото за наличните активи може и да не се дължи данък, ако са такива, за които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит. Оттам неправилно на данъчния субект е възложено да доказва за кои налични активи е ползван данъчен кредит. По т. 8 – в РД е посочено, че е извършена проверка в счетоводния офис на фирмата, обслужвала дружеството – жалбоподател, представени са били всички съставени от синдика протоколи за опис и е оказано цялостно съдействие при осъществяване на ревизията. Твърди се, че счетоводството на дружество в несъстоятелност се води по специален счетоводен стандарт № 13, а не както на действащо търговско дружество.

Липсата на основания за извършването на ревизията по особения ред води до неприложимост на презумпцията за верността на фактическите констатации в РА, поради което същите са оспорват. Оспорва се определянето на данъка по чл. 111 ал. 1 от ЗДДС, тъй като се твърди, че дружеството е продължило дейността си и след периода на ревизията и дерегистрацията по ЗДДС, посочена от органа като 05.05.2021г. Оспорва се неприлагане на корекцията на данъка по чл. 79 ал. 2, вр. чл. 79 ал. 8, вр. чл. 111 ал. 1 от ЗДДС по отношение на описан в жалбата НИ – жилище в гр. Банкя, СО, както и че тази корекция не е приложена за доставките на стоки - движими вещи и услуги. Оспорва се установеното с РА задължение за данък върху „вземания“ в размер на 1 322 956.09 лв., в които са включени и вземания по начално салдо от 2012 г., за които не е ползван данъчен кредит, тъй като според жалбоподателя няма такава законова възможност, защото това не е доставка по смисъла на чл. 2 от ЗДДС.

Прави се искане за отмяна на РА и за присъждане на разноските в производството.

Ответникът - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юриск. Х. М. - С., оспорва жалбата. Поддържа, че Ревизионният акт е законосъобразен и правилен, като подробни съображения са изложени както в него и Ревизионния доклад, така и в Решение № 42/26.04.2024г. Посочва, че са налице предпоставките за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като не са представени счетоводните документи от страна на жалбоподателя, което е пречка да се установи данъчната основа за облагане, както и не са правени/представени инвентаризационни описи, в съответствие с изискванията на ЗКПО. От дружеството, осъществявало счетоводното обслужване на жалбоподателя са представени намиращите се в него документи, които обаче не изпълняват изискванията за пълнота, с оглед провежданото ревизионно производство. Липсва и опис на активите на дружеството към 05.05.2021г., а представения такъв е за активите към 2022г.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323004195-020-001/17.07.2023 г., изменяна със Заповеди Р-03000323004195-020-002/02.11.2023 г., Р-03000323004195-020-003/07.12.2023г. е извършена ревизия на „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД за задължения по ЗДДС за периода 01.05.2023г. – 05.05.2023г.

Производството е приключило с издаване на РА № 03000323004195-091-001/19.02.2024г., издаден от Е. С. Х. на длъжност „Началник сектор“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Й. Р. К. на длъжност „Главен инспектор по приходите“, ръководител на ревизията. Срещу РА е подадена жалба по административен ред до Директор на дирекция „ОДОП“. С Решение № 42/26.04.2024г. Директорът на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който са установени дължими от „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД задължения за ДДС, както следва: 937 411.91 лв. главница и 281 762.39 лв. лихва.

Решението е връчено на 04.05.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 17.05.2024г. по пощата, като е спазен срокът по чл. 156 ал. 1 от ДОПК.

Представените на оптичен носител доказателства за валидност на електронните подписи на участвалите в ревизионното производство длъжностни лица не са оспорени и въз основа на тях съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, с форма и съдържание, съответстващи на императивно определените с нормата на чл. 120 ал. 1 ДОПК.

При извършване на служебната проверката по чл. 160 ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119 ал. 2 ДОПК. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт. Заповедите за възлагане на ревизия и за изменение на ЗВР, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не бяха установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на това основание.

По материалноправната законосъобразност на акта:

Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно чл. 124 ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно оспорване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизията при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в разпоредбата на чл. 122 ал. 1 т. 1-7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122 ал. 1 т. 4 и т. 8 от ДОПК – воденото счетоводство на РЛ не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и не е осигурен достъп до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството.

Със съдебно решение № 114/05.05.2021г . на Окръжен съд Варна по т.д. № 1093/2020г. „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД е обявено в неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност и е прекратена дейността на дружеството. Решението подлежи на незабавно изпълнение и от 05.05.2021г. е прекратена търговската дейност на „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД. На основание чл. 110 ал. 2 от ЗДДС, в случаите по ал. 1 т. 1 и 2 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107, респ. прекратяване на юридическото лице без ликвидация, какъвто е настоящият случай. „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД е дерегистрирано по реда на ЗДДС на основание чл. 107 т. 4 б.“а“ от ЗДДС, считано от 05.05.2021г., въз основа на Акт за дерегистрация № 030992103825911/01.12.2021г. Актът за дерегистрация е обжалван по отношение на началната дата, но с Решение № 4527/28.04.2023г. на ВАС жалбата е отхвърлена.

Съгласно чл. 111 ал. 1 от ЗДДС, към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/. За да бъде установен ползвания данъчен кредит при придобиването на активите, които са налични към 05.05.2021г., от дружеството са изискани документи, описани в ИПДПОЗЛ от 27.07.2023г. От „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД са представени аналитични счетоводни регистри на счетоводни сметки 302 „Материали“, 304 „Стоки“, 305 „Спомагателни материали“ и 402 „Доставчици по аванси“, но същите съдържат само данни за салда в лв. Няма записвания в счетоводните сметки за ревизирания период, не са представени инвентаризационни описи за извършени годишни инвентаризации на налични активи към края на 2020г. и справка за наличните активи към 05.05.2021г., съдържаща информация за документи за покупката и размера на ползвания данъчен кредит за наличните активи. Този факт е дал основание на ревизиращите да проведат производството по реда на чл. 122 от ДОПК, за което е изпратено уведомление по чл. 124 ал. 1 № Р-03000323004195-113-001/09.10.2023г. по електронен път на 10.10.2023г. От страна на дружеството не са представени исканите Декларации по чл. 124 ал. 3 от ДОПК и не е взето становище.

Впоследствие, от страна на синдика на дружеството е представен Протокол за оглед и опис на имущество от 19.01.2022г., в който е описан недвижим имот – апартамент в гр. Банкя, [улица] МПС – БМВ 3 с рег. № [рег. номер]; Пазарна оценка на ДМА – машини, техника, транспортни средства и др. /без сгради/ към 10.03.2022г. на стойност 102 356.00 лв. Пазарната оценка на апартамента в гр. Банкя към тази дата – 10.03.2022г. е 379 800.00 лв; Счетоводни справки за движение на сметка 304 към 31.12.2019г. и сметка 305 за 2013г. с посочено салдо 177 340.00 лв. и данни за фактурите, от които е формирано. Други счетоводни документи не са представени, поради което не може да се проследи движението по сметката до датата на дерегистрацията по ЗДДС, поради което ревизиращите са приели, че не може да се установи категорично от кои документи се формира салдото към 05.05.2021г.