Решение № 977 от 01.08.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................/ .08.2019г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

Никола ДОЙЧЕВ – мл.с. при секретаря Галина Славова, като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело

№1073/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Oбразувано е по въззивна жалба жалба вх.

№23885/02.04.2019г. на Я.Ю. А. - М.срещу решение №1194/21.03.2019г., постановено по гр. дело №11435/2018г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 21, ал.4 СК относно избените помещения 1 и 2, всяко едно от тях с площ от 14.68 кв.м. Според жалбоподателката в тази част решението е неправилно- постановено в противоречие с процесуалните правила, материалния закон и необосновано. Твърди, че по въпроса дали изби 1 и 2 са включени към процесния имот между страните няма спор. Спорът е относно факта с чий принос са придобити, а не дали са принадлежност на имота. Излага, че избените помещения не са самостоятелен обект и не могат да бъдат предмет на прехвърляне на право на собственост индивидуално, самостоятелно от главната вещ, чиято съдба следват. Твърди, че собствеността върху тях е принадлежала на Държавата, както е определено с Решение от 7.2.1972г. по гд.№ 712/1971г. С възлагането на главната вещ - таванския етаж на К.К.Б. по гр.д.№85/1985г. на ВРС, макар и невключени, те принадлежат на поредния приобретател, респ. следват съотношението от собствеността, за което се води и настоящия процес. Т.е. 47.20 % ид.ч. от тях също са придобити без ответника да има принос в придобиването им, а такъв притежава единствено Е. Б.. Счита, че изводът на първ. съд, че липсват доказателства, че тези избени помещения следват съдбата на процесния имот противоречи на събраните по делото доказателства. По изложените съображения моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като на негово място бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска като бъде признато за установено между страните, че Я.Ю. А. - М.е собственик и на 47.20 % ид.ч. от избените помещения № 1 и 2, всяко едно от тях от по 14.68 кв.м., принадлежащи към С.О.С с идентификатор *** с адрес: гр. Варна, ул. „******“ № *, ет. *. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа чрез пълномощник.

Чрез депозирания писмен отговор, въззивната жалба се оспорва от ответната страна като се моли същата да бъде оставена без уважение.

От своя страна, К.Б. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която е прието за установено, че Я. М.е изключителен собственик на 47.20 % ид.части от С.О.С. с идентификатор *** с адрес: гр. Варна, ул. „******“ № *, ет. *, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв. поради изключване на съвместния принос на ответника при придобиване на имота, на основание чл.21, ал.4 във вр. ал.1 СК. Моли решението да бъде отменено в тази част, а негово място бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва изводите на съда, че Е. Б. е станала собственик на 47.20% от имота, като твърди, че не всяко трето лице, предоставило суми, дължими за уравнение на дялове за недвижим имот става собственик на имота.

Твърди, че тя не е била страна в делбеното производство, а имотът е бил придобит от съделителите по наследство от Костадин Б. и тя се явява трето за собствеността лице. Не оспорва, че Е. Б. му е предоставила сумата от 3145 лв., но това не я прави съсобственик на лични му имот. Счита, че наследниците на Е.

Б. биха могли да претендират връщане на дадените суми, но не и да претендират изключителна собственост. По изложените съображения, моли така предявения иск с правно осн. Чл. 21 СК да бъде отхвърлен като неоснователен.

Чрез депозирания писмен отговор, Я.А. оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по иск на Я.Ю. А. - М., ЕГН ********** за признаване по отношение на ответника К. К. Б., ЕГН **********, че ищцата е изключителен собственик на 47.20 % ид.части от С.О.С. с идентификатор *** с адрес: гр. Варна, ул. „******“ № *, ет. *, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв., ведно с принадлежащи избени помещения № 1 и 2, всяко едно от тях с площ от 14.68 кв.м., както и на 47.20% ид.ч. от 46 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, с адрес гр. Варна, ул. "Антим

I" № 11, с площ от 287 кв.м., при съседи: ***, ***,

***, равняващи се на 21.71 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор целият от 287 кв.м., на осн. Чл. 21, ал.4 СК, както и да ѝ бъдат присъдите сторените по делото разноски. В условие на евентуалност, ищцата моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът К. К. Б.,

ЕГН ********** не е собственик на 47.20 % ид.части от същия имот. Според изложеното, в исковата молба, на

18.10.2017г. е починала майката на ищцата -Е. М. Б., която към този момент се е намирала в граждански брак с ответника К.К.Б., сключен на 6.6.1983г. Ищцата твърди, че майка ѝ е оставила саморъчно завещание, обявено на 24.10.2017г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание от Нотариус Бейлерян. Вписано е в АВ - Варна на 3.4.2018г., по силата на което е завещала на дъщеря си Я.Ю.А. тавански етаж, състоящ се от две стаи и салон с обща площ от 121 кв.м., ведно с 46 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 290.83 кв.м., съставляващо стар имот пл. № 5, кв. 437 по плана на 4-ти подрайон на гр. Варна. Ищцата посочва, че предмет на предявения иск е частта от имота, описана в завещанието като "1/2 ид.ч., която закупих с лични средства и средства подарени на мен от дъщеря ми Я.Ю.А.. Тази идеална част представлява част от имота, притежавана преди от Държавата и платена за уравнение по съдебна делба по дело № 55/1985г. на ВРС, за което притежавам подписана от съпруга ми К.К.Б. декларация относно произход на средства".

Ищцата излага, че с Решение от

30.1.1985г. по гр.д.№ 55/1985г. на ВРС е допуснато извършване на делба на ДВЕ ТАВАНСКИ СТАИ и САЛОН, находящи се на тавански етаж на жилищна сграда, в гр.

Варна, *** при съсобственици и квоти: по 1/6 ид.ч. за

К.К.Б., Д. К. Б. и П. К.Б., 3/6 ид.ч. за Държавата, като с Решение от 30.4.1985г. ЖИЛИЩЕ в таванския етаж, състоящо се от две стаи и салон, със застроена площ от 121 кв.м., ведно с 46 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 290.83 кв.м., съставляващо имот пл. № 5 в кв. 437 по плана на 4 подрайон на гр. Варна, на стойност 6659.81лв. е възложено в дял на К.К.Б., като за уравнение на дяловете К.К.Б. е осъден да заплати на ДЪРЖАВАТА 3145.90 лв., а на Д. К. Б. и П. К.Б. по 1171.31 лв. Твърди, че към имота принадлежат 2 изби, тъй като с Решение от 7.2.1972г. по гр.д.№712/1971г. на ВРС е допуснато да се извърши съдебна делба на четири избени помещения, избен коридор и избено стълбище, находящи се в сградата на ул. „******“ № * между съсобствениците и при съотношение: 50 % ид.ч. за ДЪРЖАВАТА, 23.45% ид.ч. - за Елена Стойкова Чакърова и Георги Янков Чакъров и 26.55% ид.ч. за К. П.Б.. С Определение от 17.4.1972г. по гр.д.№712/1971г. на ВРС е съставен проекто-разделителен протокол, съгласно който на ДЪРЖАВАТА е предоставен в дял - дял първи, състоящ се от избени помещение № 1 и 2, разположени към двора на сградата, находяща се на ул.

"Антим I" № 11. С Решение от 10.5.1972г. по гр.д.№ 712/1971 г. е одобрен за окончателен разделителния протокол съставен с Определение от 17.4.1972г. Тъй като избите са принадлежност, те принадлежат на собственика на таванския етаж, макар и да не са включени в делбата от 1985г., респ. преминали са от патримониума на Държавата в този на К.К.Б. след делбата от 1985г.

Съгласно скица към заключението на в.л. по гр.д.№712/1971г., всяка една от изби № 1 и № 2 е с площ от по 14.68 кв.м. Твърди се също, че с писмена декларация от 25.6.1985г., подписана и от двама свидетели, ответникът К.К.Б. е декларирал, че сумата от 3145 лв., с която е заплатена частта на Държавата от имота на ул.

"Антим I" № 11 е собствена на съпругата му Е. М. Б. от преди брака и с него, сумата от 2145 лв. - нейна лична собственост и 1000 лв.- собствена на дъщеря ѝ Я.Ю. А. , изтеглени от личния и влог. С втора декларация, с идентично съдържание, но нотариално заверена на 26.6.1985г. е декларирано същото обстоятелство, а именно, че произходът на средствата за заплащането на частта на Държавата са изцяло лични на Е. М. Б.. Ищцата излага, че сумата от 3145 лв., спрямо стойността на целия имот, оценен в гр.д.№55/1985г. на ВРС на 6659.81 лв. представлява 47.20 % от стойността на имота, като твърди, че относно тази част от имота - 47.20% от него, ответникът няма никакъв принос в придобиването му, като материалният принос е изцяло с лични средства на майката на ищцата.

Останалите части от имота - 52.80 % не са предмет на този иск. По изложените съображения моли на осн. Чл. 21, ал. 4 СК, съдът да признае за установено по отношение на К.Б., че Я.А. е изключителен собственик на 47.20% ид. Части от таванския етаж е С.О.С с идентификатор *** с адрес: гр. Варна, ***, ет. 3, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв.м., ведно с принадлежащи избени помещения № 1 и 2, както и на 47,20% ид. Части от дворното място, находящо се на ул. "Антим I" № 11 е ПИ с идентификатор ***, с площ от 287 кв.м., при съседи:

***, ***, ***, ***.

Чрез депозирания в срок писмен отговор, ответникът излага съображения за недопустимост на предявения иск, като твърди, че ищцата не е наследник на починалата съпруга, тъй като не е налице универсално завещание, което да се отнася до цялото имущество или дробна част от него. Доколкото завещанието касае само част от един имот, то съгласно чл.16, ал. 2 ЗН такова завещателно разпореждане, което се отнася до единично определено имущество, представлява завет и придава качеството на заветник на лицето, в чиято полза е извършено. Тъй като заветът не поражда право на наследяване и заветникът като частен правоприемник на завещателя няма качеството на наследник, поради което и искът, предявен от Я.Ю.А. е недопустим.

Счита, че е недопустимо преди безспорното установяване правата на собственост на завещателя, да се установява правото на собственост на ищеца, тъй като правната промяна е под условие.

Излага, че първо следва да бъде разгледан искът, с който се променя законното /презумтивно/ равенство на дяловете в съсобствеността т.е. да се установи дали към момента на придобиването на имота е налице трансформация на лично имущество и едва след влизането в сила на решението да се претендират други права върху имота. На следващо място излага съображения за неоснователност на иска, като твърди, че процесният имот представлява негова лична собственост. Първоначално имотът е придобит с нот.акт № 34 през 1939г. от бащата на ответника -К. П. Б.

/починал на 24.06.1984г./ и представлява обособен обект от триетажна жилищна сграда в гр.Варна, изградена в дворно място, с административен адрес: гр.Варна, ***, ведно със съответното идеално число от правото на собственост върху парцела, върху който е изградена сградата, с площ от 290.83 кв.м., със съсобственик – Държавата. С решение от 30.01.1985г. по гр.д.№55/1985г. по описа на Варненски районен съд е допуснат до делба процесния имот при квоти по 1/6 за тримата наследници /Д. К. Б., ЕГН **********, Панайот К.Б., ЕГН ********** и К.К.Б., ЕГН **********/ на К. П. Б.- и 3/6 ид.ч. за Държавата. С решение по същото дело, на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ в общ дял на Д. К.

Б. и П. К.Б. е поставен в дял първи етаж от жилищната сграда, състояща се от две стаи, салон, кухня, баня, тоалет, коридор, избено помещение към улицата и двора, ведно с 59,41 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, а в дял на К.