Определение № 222 от 12.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500274 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. И. Д. против Определение № 296/ 14.03.2024 г. по гр. д. № 405/ 2023 г. на ОС – С.З., с което е отхвърлено искането й за изменение на постановеното по делото Решение № 11/ 10.01.2024 г. в частта за разноските чрез намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излагат доводи, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, както е приел и окръжният съд, предвид което се изразява становище за прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното определение, вместо което се постанови ново, с което да се намали присъденото на ищците адвокатско възнаграждение от 6 533 лв.

В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищците Л. И. Л. и А. Т. Л., с който оспорват частната жалба.

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

С Решение № 11/ 10.01.2024 г. по гр. д. № 405/ 2023 г. на ОС – С.З. са уважени предявените от Л. И. Л. и А. Т. Л. против Б. И. Д. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на следния недвижим имот: СОС с идентификатор ************* 1 по КККР на гр. С.З., съставляващ апартамен *, ет.* в сграда с идентификатор ************, с площ от 769. 34 кв. м., като ответницата Б. И. Д. е осъдена да им заплати разноски по делото в размер на 10 050. 69 лв., от които 6533 лв. за адвокатско възнагражденние.

По повод на подадената от Б. И. Д. молба по чл. 248 ГПК с обжалваното Определение № 296/ 14.03.2024 г. окръжният съд е оставил без уважение направеното искане за изменение на решението в частта на разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение от 6533 лв.

Настоящата инстанция намира частната жалба за основателна.

Няма спор, че с оглед постановеното по дело C ‑ 438/22 на СЕС решение Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от съсловната организация на адвокатите, е неприложима в отношенията между адвоката и неговите клиенти, както и спрямо съда при преценка съразмерността на адвокатското възнаграждение. При това положение при релевирано възражение за прекомерност определянето на справедливия размер на адвокатското възнаграждение е предоставено на дискрецията на съда, който за тази цел следва да се ръководи от материалния интерес , фактическата и правна сложност на делото, изводима от доказателствената съвкупност, характера на спорните въпроси, предмет на обсъждане, както и от процесуалната ангажираност на адвоката.

В случая окръжният съд е сезиран с искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД – за нищожност на договор за дарение поради привидност, по чл. 17, ал. 1 ЗЗД – за разкриване на относителна симулация, както и иск за собственост по чл.

124, ал. 1 ГПК. Независимо от различния предмет на исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД основателността им е обусловена от установяване на едни и същи факти, а уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е следствие от уважаването на първите два иска. В случая с оглед наличието на обратно писмо, установяващо, от една страна, привидността на явната сделка за дарение, а, от друга страна, разкриваща прикритото съглашение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, правният спор не се отличава с особена фактическа и правна сложност, както всъщност е приел и окръжния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебното производство е протекло само в две съдебни заседания, като 2 спорът е бил концентриран само по отношение авторството на обратното писмо, по повод на който е била допусната и приета съдебно – графологична експертиза, установяваща по несъмнен начин, че същото изхожда от прехвърлителя И.С.Д.. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че присъденото адвокатско възнаграждение от 6 533 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на спора и на степента на положения от пълномощника на ищците труд, заключаващ се в изготвяне на исковата молба и процесуално представителство по делото в двете съдебни заседания, поради което следва да се намали на 3000 лв. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, вместо което се постанови ново, с което се измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като размера на присъдените на ищците Л. И. Л. и А. Т. Л. разноски се намали от 10 050. 69 лв. на сумата от 6417. 69 лв., от които 2942 лв. за ДТ, 3000 лв. за адвокатско възнаграждение и 475. 69 лв. за вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 296/ 14.03.2024 г. по гр. д. № 405/ 2023 г. на ОС – С.З., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 11/ 10.01.2024 г. по гр. д. № 405/ 2023 г. на ОС – С.З. в частта на разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените на Л. И. Л. и А. Т. Л. разноски от 10 050. 69 лв. на 6417. 69 лв.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3