Определение № 344 от 06.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503333 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по две частни жалби - частна жалба вх.№ 122386/26.11.2025 г. при регистратурата на ПРС от Сграда в режим на ЕС с адрес гр.

П., бул. В.А. № **, чрез пълномощника адвокат Т. и частна жалба вх.№ 128986/15.12.2025 г. от А. Ж. Т., ЕГН:**********, чрез пълномощника адвокат А., подадени против Определение № 15167/25.11.2025г. постановено по ч.гр.д.№7571/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, X гр.с., в частта, с която е изменена Заповед №3845/09.05.2025г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7571/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив относно присъденото адвокатско възнаграждение на заявителя Сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. П., район „Ц.“, бул. „В.А.“ № **, като същото е намалено от 400 лв. на 150 лв.

В частна жалба вх.№ 122386/26.11.2025 г. на Сграда в режим на ЕС се излагат оплаквания за неправилност на обжалваната част на определението, с която са намалени разноските му за адвокатско възнаграждение от 400 лева на 150 лева.

Поддържа се доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лева е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Посочва се, че длъжникът е дал повод за инициирането на заповедното производство, тъй като е извършил плащане след образуване на делото. Оспорва се изводът на районния съд, че размерът на разноските надвишава размера на защитавания интерес. Излага съображения за извършената от адвоката работа, тъй като изготвеното заявление следва да отговаря на изискванията на процесуалния закон за искова молба. Счита се, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно и е съобразено както с вида и обема на извършената работа, така и с приетите от практиката минимуми на възнаграждения. Моли за отмяна на определението в обжалваната част за разноските.

Постъпил е отговор на частната жалба от А. Ж. Т., чрез пълномощника адвокат Н. – А.а, с който взема становище за нейната неоснователност. Поддържа доводи за правилното приложение на чл.78, ал.5 ГПК от районния съд с довода, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Посочва се, че са образувани множество идентични дела, образувани от същата етажна собственост, при което процесуалният 1 представител на заявителя използва една и съща правна конструкция. Излага съображения, че съдът не е обвързан от предвидените минимални размери в Наредба № 1/2004 г. с позоваване на съдебна практика и практика на СЕС. Моли жалбата да се остави без уважение.

С частна жалба вх.№ 128986/15.12.2025 г. от А. Ж. Т. се оспорва присъждането на адвокатското възнаграждение от 150 лева на заявителя. Поддържат се доводи, че длъжникът не е дал повод за образуване на делото и не дължи заплащането на разноските за същото, тъй като задълженията не са били изискуеми към датата на подаване на заявлението. Твърди се, че не е знаел за провеждането на ОС на ЕС, не е бил надлежно уведомен за взетите решения и в същите не е бил определен конкретен срок за изпълнение. Твърди, че не е бил поканен да заплати определените задължения и съответно не е изпаднал в забава за плащането им. На следващо място се твърди, че заявителят е действал недобросъвестно като е образувал няколко отделни производства за еднородни задължения, поради което претендираните разноски следва да останат в тежест на заявителя. Настоява, че е налице превратно упражняване на процесуални права и злоупотреба с права. Моли да се отмени определението в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение от 150 лева. Моли се съдът да уважи възражението на длъжника като обезсили изцяло в частта за разноските издадената заповед за изпълнение. В условията на евентуалност се прави искане за допълнително намаление на адвокатското възнаграждение на заявителя под 150 лева.

Препис от частната жалба е връчен на Сграда в режим на ЕС с адрес гр. П., бул.

В.А. № **, чрез пълномощника, от която не е постъпил отговор.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Производството по ч.гр.д.№ 7571/2025г. на ПдРС, X гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от Етажната собственост в сградата, находяща се в гр.П., бул.“В.А.“№ **, против длъжника А. Ж. Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 234,59 лева- разходи за стопанисване, поддръжка, управление и ремонти на общите части на сградата за периода м.юли 2022г.м.декември 2022г.

Въз основа на заявлението първостепенният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 3845/09.05.2025г. за сумата от 234,59 лева, както и за общо 425 лева съдебни разноски.

На 11.06.2025 г. е постъпило възражение по чл.414а от ГПК от длъжника А. Т., с което е представил преводно нареждане от 10.06.2025г. за сумата от 238,85 лева и изрично е възразил против съдебните разноски по заповедта за изпълнение. При условие на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение от 400 лева.

От етажната собственост е постъпило становище по възражението по чл.414а от ГПК, с което е поддържал доводи за дължимостта на направените разноски в заповедното производство.

По делото се е развило производство по реда на чл.414А от ГПК, в което заповедният съд е постановил Определение № 15167/25.11.2025г. – предмет на 2 въззивна проверка в частта на разноските, с която е намалено адвокатско възнаграждение на заявителя от 400 лв. на 150лв.

Определението е неправилно.

На първо място следва да се посочи, че длъжникът неоснователно оспорва отговорността си за разноските в производството, доколкото заповедта реално е изпълнена от него, т.е. изпълнил е задължението си така, както то е претендирано.

Недопустимо е в настоящето производство по спор за разноски, да се разглеждат и разрешават спорови относно дължимостта и ликвидността на вземането. С тези възражения длъжникът разполага в срока по чл.414 от ГПК, в който би могъл да заяви, че не дължи по изложените от него съображения. Това той не е сторил, а е изпълнил изцяло задължението съобразно издадената заповед за изпълнение. Ето защо са налице предпоставките по чл. 78 от ГПК за присъждане на разноските в производството.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение от 400 лева, настоящата инстанция намира, че същото е било неправилно намалено от районния съд. С разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК е въведено задължителното съдържание на заявлението - да отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1 от ГПК, включително и по отношение на всички обстоятелства, които обуславят възникване на задължението. Т.е. самото заявление следва да отговаря на изискванията за редовност , поставени от процесуалния закон за редовност на искова молба, поради което размерът на адвокатското възнаграждение, което се дължи от заявителя следва да е поне в минимален размер като за образуване на исково производство. Практиката е ориентирана, че минималните размери на адвокатските възнаграждения при подаване на искова молба са около 400лв. В случая е договорено и изплатено именно възнаграждение от 400лв. от заявителя, което е съобразено с този минимум, който се присъжда за най-елементарното от фактическа и правна страна дело.

Ето защо липсват основания за намаляване на претендираните разноски поради тяхната прекомерност, т.к. такава не е налице.

По отношение на оплакването на длъжника за злоупотреба с права от страна на заявителя, съдът намира, че не може в рамките на това производство да преценява наличието на злоупотреба с права, т.к. видно от представените копия на заповеди за изпълнение, се касае за претенции за вземания за различни периоди и основание – от половин година, до цяла календарна година, като за тях страните могат да имат различни евентуални възражения по дължимостта на претендираните вземания и право на заявителя е да организира защитата на вземанията си.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата на Сграда в режим на ЕС е основателна и следва да бъде уважена, а жалбата на А. Ж. Т. се явява неоснователна.

Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е изменена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта за разноските.

Мотивиран от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 15167/25.11.2025г. постановено по ч.гр.д.№7571/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, X гр.с., в частта му, с която е изменена Заповед №3845/09.05.2025г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7571/2025г. по описа на 3

Районен съд – Пловдив, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на заявителя Сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. П., район „Ц.“, бул. „В.А.“ № **, като същото е намалено от 400 лв. на 150лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ж. Т., ЕГН **********, за изменение на Заповед №3845/09.05.2025г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7571/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503333 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по две частни жалби - частна жалба вх.№ 122386/26.11.2025 г. при регистратурата на ПРС от Сграда в режим на ЕС с адрес гр.

П., бул. В.А. № **, чрез пълномощника адвокат Т. и частна жалба вх.№ 128986/15.12.2025 г. от А. Ж. Т., ЕГН:**********, чрез пълномощника адвокат А., подадени против Определение № 15167/25.11.2025г. постановено по ч.гр.д.№7571/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, X гр.с., в частта, с която е изменена Заповед №3845/09.05.2025г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7571/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив относно присъденото адвокатско възнаграждение на заявителя Сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. П., район „Ц.“, бул. „В.А.“ № **, като същото е намалено от 400 лв. на 150 лв.

В частна жалба вх.№ 122386/26.11.2025 г. на Сграда в режим на ЕС се излагат оплаквания за неправилност на обжалваната част на определението, с която са намалени разноските му за адвокатско възнаграждение от 400 лева на 150 лева.

Поддържа се доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лева е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Посочва се, че длъжникът е дал повод за инициирането на заповедното производство, тъй като е извършил плащане след образуване на делото. Оспорва се изводът на районния съд, че размерът на разноските надвишава размера на защитавания интерес. Излага съображения за извършената от адвоката работа, тъй като изготвеното заявление следва да отговаря на изискванията на процесуалния закон за искова молба. Счита се, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно и е съобразено както с вида и обема на извършената работа, така и с приетите от практиката минимуми на възнаграждения. Моли за отмяна на определението в обжалваната част за разноските.

Постъпил е отговор на частната жалба от А. Ж. Т., чрез пълномощника адвокат Н. – А.а, с който взема становище за нейната неоснователност. Поддържа доводи за правилното приложение на чл.78, ал.5 ГПК от районния съд с довода, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Посочва се, че са образувани множество идентични дела, образувани от същата етажна собственост, при което процесуалният 1 представител на заявителя използва една и съща правна конструкция. Излага съображения, че съдът не е обвързан от предвидените минимални размери в Наредба № 1/2004 г. с позоваване на съдебна практика и практика на СЕС. Моли жалбата да се остави без уважение.