Решение № 2482 от 25.07.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2482 гр. В. 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Г. при участието на секретаря Мариана Д. Д. като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело №

20213110104115 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иС. молба на Ж. Г. П., ЕГН **********, адрес: с. К., община В. *** и СТ. Г. П., ЕГН **********, адрес: с. К., *** срещу ПЛ.

Г. П., ЕГН **********, адрес: с. К., ***, Т. В. П., ЕГН **********, адрес: с. К., ул.

„К." № 2 и Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, адрес: град С. 1202, ***-19, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. К. - 9152, община В. *** с площ 2413 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м. при граници: № ***, *** и *** при следните квоти: за Ж. Г. П., ЕГН ********** - 614,33/2413 кв.м. ид.ч; СТ. Г. П., ЕГН ********** - 204.33/2413 кв.м. ид.ч.; ПЛ. Г. П., ЕГН ********** - 599,33/2413 кв.м. ид.ч.; Т.

В. П., ЕГН ********** - 390/2413 кв.м. ид.ч. и Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството - 600/2413 кв.м. ид.ч. ИС.та претенция е предявена и срещу Община В. Булстат 000093448, адрес: град В. бул. „Осми приморски полк" № 43, представлявана от кмета на Общината като страна с предполагаеми права.

ИС.та претенция се оС.ва на следните фактически твърдения:

Твърди се, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот. Заявяват, че на 07.02.1975 г. П.Г. М. - дядо на Ж. Г. П., ЕГН **********, СТ. Г. П., ЕГН ********** и ПЛ. Г. П., ЕГН ********** е признат за собственик на дворно място от 1200 кв. м. ид. ч., находящо се в с. К., община В. за което са отредени парцели V - 109, VI -109, VII - 109 в кв.

15, при граници от три страни - улици, С. П. и Ж. П. ведно с построените жилище и стопански сгради в парцел VI - 109 в кв. 15.

През 1956 г. част от имот 109 е одържавен от П.М. и е съставен Акт за държавна собственост № 1442 от 21.08.1956 г., а именно 600 кв.м. ид.ч. от ПИ 109 кв. 15 с. К. при граници: от три страни път и Ж. П.. На 22.09.1978 г. П.Г. М. прехвърля на сина си Г. П. Т. баща на Ж. Г. П., ЕГН **********, СТ. Г. П., ЕГН ********** и ПЛ. Г. П., ЕГН ********** дворно място от 360 кв. м. ид. ч. от парцел VI-109 в кв.15 с. К. заедно с построената в парцела жилищна сграда като целият е с пространство от 560 кв.м. при граници: парцел V - 1

109, VII - 109 и от двете страни улици срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди се, че към 22.09.1978 г. Г. П. Т. се е намирал в брак с Е.Д. Т.а, сключен на 14.11.1959 г.

Последната умира на 27.05.2011 г. На 12.11.1989 г. Г. П. Т. дарява на сина си Ж. Г. П., ЕГН ********** дворно място от 410 кв. м. ид. ч. от парцел VII-109 в кв. 15 по плана на с. К., при граници: улица, Г. П. Т. от двете страни и парцел VIII-110 от кв.15. Към датата на извършване на сделката Ж. Г. П. се е намирал в брак с Ю.К. П.. Твърди, че дарението е извършено лично на синът им, а не е направено дарствено разпореждане в полза на двамата съпрузи, поради което не е налице съпружеска имуществена общност по отношение на горепосочените идеални части. На 26.06.2009 г. Г. П. Т. и съпругата му Е.Д. Т.а прехвърлят на сина си ПЛ. Г. П. само 790 кв. м. ид. ч. от дворно място цялото с площ 1200 кв. м. ид. ч. по нотариален акт, а по скица 2434.40 кв. м., съставляващо поземлен имот № 109 по плана на с. К., за което са отредени УПИ V-109 с площ 1038,60 кв.м., УПИ VI - 109 с площ 901.80 кв.м. и УПИ VII - 109 с площ 670.40 кв.м. ведно с построените в УПИ VI - 109 жилищна сграда и стопански сграда при граници от три страни улуци, ПИ 110 срещу задължение за издръжка и гледане. Към 26.06.2009 г. П.П. се е намирал в брак с Т. В. П., сключен на 04.09.1999 г. Твърди, че е налице идентичност между имотите ПИ с идентификатор *** и имот № 109 по предходен план кв.15 на с. К., за който са отредени парцели V, VI и VII. Посочва, че в настоящите граници имотът се е държал от П.М. до смъртта му на 14.11.1979 г. без да се е позовал на придобивна давност. Неговата съпруга С. К. Т.а е починала на 04.11.1975 г. и не е станала собственик, тъй като за такъв не се считал и той.

Владение върху идеалните части, за които няма документ за собственост е осъществявано за първи път от сина му Г. П. Т., след смъртта на баща му, за периода от 14.11.1979 г. до неговата смърт на 03.07.2014 г. като същият ги и придобил по давност. П.М. е починал на 14.10.1979 г. като всички наследници освен Г. П. Т. са направили отказ от наследството му.

Последният умира на 03.07.2014 г. като негови наследници са децата му Ж. Г. П., ЕГН **********, СТ. Г. П., ЕГН ********** и ПЛ. Г. П., ЕГН **********. С влязло в сила решение по гр. д. № 5835/2019 г. по описа на ВРС е признато за установено в отношенията между ПЛ. Г. П., Т. В. П. и Ж. Г. П., че последният не е собственик само на 367 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *** с площ 2413 кв. м. идентично с УПИ V, VI и VII - 109 в кв. 15 по плана на с. К.. Молят за уважаване на иС.та претенция при посочените квоти. В последното по делото заседание ищците навеждат твърдения, че с оглед приетото решение на КС, че отпада мораториума върху течението на придобивната давност на имоти държавна и общинска собственост се твърди, че са придобили и частта, притежавана от държавата или общината с оглед упражнявана фактическа власт от праводателя на Ж., С. и П. от смъртта на неговия баща до смъртта му през 2014 г., а след 2014 г. е упражнявано владение от тримата наследници чрез държане, осъществявано от техния брат П..

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от страна на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който заявяват, че искът е допустим и оС.телен като Държавата притежава 600 кв. м. на оС.ние издаден изпълнителен лист № 2345/1953 г. на Сталински околийски съд. По отношение посочената квота за Държавата заявява, че няма възражения. По отношение твърденията за наличие на придобиване на част от имота по давност, заявява, че същото е неоС.телно, тъй като да 1996 г. давност за придобиване на имоти ДС не тече, съгласно чл. 86 ЗС, от 2006 г. е в сила параграф 1 от Закона за допълнение на ЗС, където е продължен срокът за спиране на придобивната давност по отношение на имоти частна държавна собственост до 31.12.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от страна на ПЛ. Г. П. и Т.

В. П.. Твърдят, че не е налице съсобственост между страните, доколкото процесният недвижим имот, който е застроен със сгради /последните не са предмет на делбата/ е изключителна тяхна собственост на оС.ние прехвърлителната сделка за 790 кв.м. и за разликата над придобитата част от 790 кв. м. до пълния размер на оС.ние давностно владение, упражнявано в периода от 25.06.2009 г. до датата на депозиране на иС.та молба в 2 съда. Оспорват представения Акт за държавна собственост, тъй като същият е съставен при липса на оС.ние затова. Оспорват същия и досежно неговата автентичност като отправят искане същия да се представи в оригинал. Твърдят, че няма надлежно постановен съдебен акт и издаден изпълнителен лист № 2346/16.06.1953 г. на Сталинския околийски съд.

Заявяват, че на самия акт за държавна собственост не е посочено дали 600 кв. м. са реални или идеални части, а графата, която следва да се попълни, ако се отнемат идеални части не е попълнена. Посочват, че Акта за държавна собственост не е съставен за техния имот, а за съседния. Освен това Държавата не е направила нищо, за да влезе във владение. Не оспорват, че дядото на П. е прехвърлил на баща му идеални части от имота ведно с изградената сграда като прехвърлянето е станало по време на брака му с Еленка Т.а и само тази част е в режим на съпружеска имуществена общност. Не оспорват, че след смъртта на дядо му П.М. са всички наследници се отказали от наследството му с изключение на баща му Г. П. Т.. Посочват, че целия имот пл. № 109 по предходния кадастрален план, почти напълно идентиен с установената му сега на място площ. Оспорват ищецът да е придобил идеална част от имота през 1989 г., тъй като е нищожно нотариалното удостоверяване и поради липса на валидно изразена воля за сключване на сделката. Посочване на данни за друго лице, което да се е явило пред нотариуса освен бащата на П. липсва. Отразеното лице И.С. не е ясно дали е представител на Ж.П. и ако е такъв откъде произтича представителната му власт, както и липсват негови идентификационни данни. Поради това нотариалното действие е нищожно. Не е представено и пълномощно, което да е нотариално заверено.

Оспорват ищецът да е държал част от имота. Заявяват, че се е държал от бащата на П., а след това от тях. В акта за дарение се посочва, че се дарява идеална част от парцел VII -109 при неприложена регулация. След извършеното разпореждане от 2009 г. ответниците твърдят, че ползват целия парцел като стопанисваните от тях животни се отглеждат в него. Посочват, че влязлото в сила решение формира сила на пресъдено нещо само по отношение на постановения диспозитив, както и относно съществените решаващи мотиви на съда.

Наведените по време на делото доводи, че са признали, че Ж.П. има права по отношение на част от имот не могат да се преценяват като факт, пораждащ последиците на чл. 116 ЗЗД.

При извършването на сделката от 2009 г. макар, че им се прехвърля само част от имота ведно със сградите, заявяват, че им е предадено владението по отношение на целия имот.

След 25.06.2009 г. владението е явно, спокойно, непрекъснато, съчетано с отблъскване на претенцията на ищеца да ползува част от имота, да извърши трасиране, да влезе в имота, както и срещу настояването на администрацията да се преустанови отглеждането на животни и да се премахнат временните постройки за подслон на животните. Посочват, че освен, че се отглеждат животни, обработват останалата част от имота. Твърдят, че са извършили значителни като стойност СМР в имота и без тяхно съгласие не допускат никой да влиза в имота. Относно твърденията, че идеалните части от имота, за които няма съставен акт за собственост заявява, че фактите са изложени по удобен за ищците начин като се твърди, че дядото на страните е бил държател, а баща им владелец, който не се е позовал на придобивна давност. Заявява, че бащата на страните не се е позовавал на давност, тъй като е собственик на друго оС.ние, а освен това през 2009 г. се е разпоредил в полза на ответниците с всички права, които притежава и предавайки владението за целия имот.

Поради това твърдят, че са еднолични собственици на процесния имот - на оС.ние сделката, извършена на 25.06.2009 г. и на оС.ние изтекла в тяхна полза придобивна давност - от 25.06.2009 г. до датата на депозиране на иС.та молба в съда. Моли за отхвърляне на иска делба, поради липса на съсобственост между страните.

В хода на производството като съделител е конституирана и Община Варна, с оглед наличието на предполагаеми права, но в указания срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозирала отговор на иС.та молба и не поискала преповтаряне на съдопроизводствени действия.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено 3 следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 144, том 2, дело № 851 от 1975 г., от който е видно, че П. Г. М., жител на с. К. е признат за собственик на 1200 кв. м. идеални части, находящи се в чертите на с. К., за което е отреден парцел V-109, VI – 109, VII – 109 в кв. 15 по плана на с.

К. при граници от три страни улици, С. П. и Ж. П..

От нотариален акт за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот срещу гледане и издръжка № 74, том 8, дело № 3043/1978 г. П. Г. Т. /М./ от с. К. прехвърля на сина си Г. П. Т., от същото село дворно място от 360 кв. м. идеални части от парцел VI – 109 в кв. 15 по плана на селото, заедно с построената в същия парцел жилищна сграда като целият парцел е с пространство 560 кв. м. при граници: парцел V – 109, VII – 109 и от двете страни улици срещу задължението за гледане и издържане до края на живота му.