Решение № 2245 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2245 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110214122 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл . от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С. А. К. депозирана чрез адв. В. В. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № 22-4332-013820 от 20.07.2022 г. издадено от Д. Д. Д. - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя С. А. К. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

С Решение № 6012 от 16.10.2023 г. по КНАХД № 8461 по описа за 202 3 г., Административен съд – София град VIII касационен състав е отмененил Решение № 2191 от 10.05.2023 г. по НАХД № 373/2022 г. по описа на СРС, Н О , 132-и състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

С жалбата от С. А. К., депозирана чрез адв. В. В. от САК се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. С жалбата се оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка, като се посочва, че жалбоподателят К. на процесната дата действително е управлявала автомобила си марка „***“ с рег. № *********** по протежението на ул. „Поп Богомил“, но не около 13:30 часа, а между 12:00 и 12:30 часа. В жалбата се изтъква и това, че служителят, който е подал сигнал не е бил облечен с полицейска униформа, а с черен екип, наподобяващ такъв, какъвто обикновено носят лицата, които се занимават с частна охранителна дейност. В тази връзка допълва, че служителите не са се легитимирали и поради тези 1 причини жалб. К. не е разбрала от кого е наредено или защо, а освен това движението изглеждало нормално и преминавали други автомобили. В жалбата е посочено, че полицейските служители са се легитимирали едва след като тя е паркирала автомобила си. С оглед на изложеното и с жалбата се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, а в условията на алтернативност да приеме, че деянието е малозначително. Иска се също така, съдът да отчете като смекчаващо обстоятелство това, че жалбоподателят С. К. се придвижвала с автомобила си до своите родители, за да се грижи за тях, като в това число им осигурява достъп до медицинско обслужване.

В съдебното заседание, в което е даден хода на делото по същество жалбоподателят С. А. К., уведомена чрез адв. В., не се явява, като същ ата се представлява от адв. В. В. от САК, редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и навежда пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че жалбоподателят К. е извършила нарушението, адв. В. пледира за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отчете дългия срок на административнонаказателното производство по начин, който компенсира жалбоподателката

К.. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото.

Въззиваемата страна – Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

По делото са постъпили писмени бележки от главен юрисконсулт В. П. – упълномощен процесуален представител на въззиваемата страна, с които е отправено искане до съда да остави депозираната жалба без уважение, като неоснователна и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова След като взе предвид становището на страни и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят С. А. К., е правосопособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № ******** издадено на 17.04.2018 г. и валидно до 17.04.2028 г.

На 16.05.2022 г., около 13:30 часа, гр. София, по ул. „Поп Богомил" с посока на движение от ул. "Георг Вашингтон" към ул. "Веслец" жалбоподателят С. К. управлявал лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № ***********, като на кръстовището, образувано от бул. „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Поп Богомил“ същата не изпълнила разпореждане, дадено от мл. инспектор П. Х. да не навлиза по ул. „Поп Богомил“ в посока от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към ул. "Веслец". Жалбоподателят К. паркирала автомобила си на ул. „Поп Богомил“ 35 и била спряна от полицейските служители.

На същата дата имало организирано протестно мероприятие с начален час 13:00 часа.

2

На жалбоподателя С. К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД, бл. № 080424 от 08.07.2022 г., в който актосъставителят - свид. С. Д. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР посочил като нарушена разпоредбата на чл. 103, пр. 2 от Закон за движението по пътищата. Актът бил връчен на жалбоподателя С. К., като преди да удостовери връчването му с подписа си, същата направила възражения в него. Срещу АУАН постъпили и писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН от Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-4332-013820 от 20.07.2022 г., с което на жалбоподателя С. К. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Същото било връчено на жалбоподателя К. на 26.07.2022 г., а жалба срещу него била входирана при АНО на 02.08.2022 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свид. С. Д., справка-картон на водач.; Заповед № 8121к- 13332/28.10.2019 г.;

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Заповед № 513з-586/26.01.2017 г.; писмо от Столична община; възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, писмена декларация от жалб. С. К. и останалите писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК.

Съдъ т кредитира показанията на свид. С. Д., въпреки че същият първоначално заявява, че не си спомня за конкретният случай, но след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него АУАН, свид. Д. заявява, че актът е съставен от него в служебно помещение в отдел „Пътна полиция“ при СДВР възоснова на докладна записка от свидетел очевидец, тъй като жалбоподателя не е изпълнила съответното разпореждане.

Съдът изгради своите изводи и вэзоснова на писмените доказателства по делото.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, насочена е срещу обжалваем акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на ЗДвП, съгласно приложените към административнонаказателната преписка заповеди за компетентност на съответният орган. Издадени са в предвидената от закона писмена форма. Давностните срокове по ЗАНН и НК са спазени.

АУАН и НП са надлежно връчени на жалбоподателя С. К..

3

Настоящият съдебен състав обаче намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла чл. 42, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т.

5 ЗАНН касателно нарушението на чл. 103 от ЗДвП , за което е ангажирана отговорността на жалбоподателят С. К..

В тази връзка следва да ес отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в обстоятелствената част на наказателното постановления трябва да бъде описано нарушението, датата и мястото на неговото извършване. Същата изисква в мотивната част на наказателното постановление да се съдържа точно и конкретно описание на обстоятелствата, индивидуализиращи процесното деяние. Административнонаказващият орган е длъжен винаги да се стреми към максимално прецизиране на обстоятелствата съобразно наличните доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Посредством това описание се очертава предмета на доказване в производството. Неспазването на това изискване води до невъзможност за съда да формира категорични изводи от фактическа и правна страна и ограничава правото на защита на наказаното лице в производството.

В този смисъл, по отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП е необходимо да се посочи, че същата предвижда - че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно, в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай обаче, както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва конкретно описание на обстоятелства, при които е извършено нарушението, изразяващо се в неизпълнение на указанията на контролния орган от страна на жалбоподателя К., като липсва и приблизително такова. От даденото описание на фактическите обстоятелства в акта и НП, не се установява къде се е намирал полицейският орган, какъв сигнал е подаден, със стоп палка ли е подаден, с ръка или са дадени устни указания, както и какво е било поведението на лицето, изразяващо се в неизпълнение на указанията на контролния орган. Така дадено описанието в АУАН и процесното наказателно постановление, свързано с нарушението по чл. 103 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалб. С. К. не позволява на съда да формира категоричен извод от правна и фактическа страна извършено ли е вмененото на жалбоподателя С. К. нарушение или не.

Предвид тези аргументи, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на делото, п редвид отправеното искане от адв. В. В. от САК за присъждане на направените от жалбоподателя С. К. разноски съгласно чл. 63д от ЗАНН и съобразно изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното наказателно постановление, съдът като взе предвид представения договор за правна защита и съдействие от 11.07.2022 г. сключен 4 между жалбоподателя С. К. и адв. В. В. от САК и като взе предвид направеното възражение за прекомерност от упълномощения представител на наказващият орган, намира, че следва Столична дирекция на вътрешните е работи да бъде осъдена да заплати разноски на жалбоподателя С. К. в минимален размер, а именно 400 /четиристотин лева/ лева, с равностойност вече в евро, а именно – 204.52 /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ евро.

Води м от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-013820 от 20.07.2022 г. издадено от Д. Д. Д. - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на С. А. К. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

ОСЪЖДА, Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на С. А. К., ЕГН ********** сума в размер на 204.52 /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София - град в 14-дневен срок от уведомяване на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5