Решение № 842 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20221100900991 по описа за 2022 година

С исковата молба ”Х.Б.” ЕООД, ЕИК **** иска да се признае за установено по отношение на „М. ПП“АД, дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Украйна с ЕИК / регистрационен номер 39402051 със седалище и адрес на управление: в Украйна, Киево-Святошински район, село Крюкившчина, улица ****, и „Т.****“ЕООД /н/, ЕИК **** на основание чл. 694, ал.3, т.2 ТЗ, че вземането на „М.

ПП“ АД за неустойка в размер на 300 000 евро съгласно предварителен договор за покупкопродажба от 18.03.2015г сключен с „Т.****“ЕООД /н/, включено в списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността от 16.05.2022г. на последното, постановено по т.д. № 2784/2017г. по реда на 692, ал. 4 ТЗ, не съществува.

С исковата молба предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.03.2015 г сключен между ответниците се оспорва като: антидатиран, съставен за нуждите на процеса; неавтентичен, тъй като не е подписан от лицата, посочени в него.

Според ищецът антидатираността се установява и от обстоятелствата, че договорът не е включен в счетоводните записвания на ответните дружества, търговските книги на несъстоятелното дружество не са представени на синдика след откриване на производството по несъстоятелност, както и че ответното чуждестранно дружество не разполага с капитал и/или със заемни средства, за закупуването на имотите в гр. София, ул. **** за сумата от 1500000,00 евро и не е платило задатък по договора. Оспорва се валидността и на самата неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави. Оспорва автентичността и достоверността на датата на покана за доброволно изпълнение от 14.01.2019г.

Ответникът „М. ПП“АД твърди, че е кредитор на дружеството в несъстоятелност „Т.****“ ЕООД за неустойка по предварителен договор за покупко-продажба сключен на 18.03.2015 г, по силата на който длъжникът се задължава да построи и в последствие да му 1 прехвърли недвижимите имоти описани в договора срещу насрещното задължение за заплащане на покупната им цена в размер на 1 500 000,00 евро. В предварителния договор е уговорена неустойка в полза на всяка една от страните, която цели да компенсира вредите под формата на пропуснати ползи от неизпълнението и не е нищожна. Несъстоятелното дружество не е изпълнило задължението си по предварителния договор, поради което дължи уговорената неустойка. Оспорват се твърденията на ищеца, че обичайната практика при подобен тип договори е заплащането на капаро, при сключването им. Оспорват се твърденията, че заплащането на задатък е условие за валидност на договора. Наличието на счетоводно записване на дължимата неустойка няма отношение към съществуването или липсата на вземането, а също и материалното състояние на „М. ПП“ АД.

Съдът като обсъди доводите на страните и сърбаните по делото доказателства приема за установено следното:

Искът по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ по своята същност представлява отрицателен установителен иск, с който се преследва отричането на облигационни права на кредитори на несъстоятелността, включени в одобрения списък по чл. 692 ТЗ. При отрицателните установителни искове ответникът доказва съществуването на оспореното с иска субективно право, а ищецът доказва фактите и обстоятелствата, въведени като възражения, които според него изключват пораждането на спорното право, прекратяват го или го погасяват, поради което то не съществува.

По делото е представен и приет на л.46 - л.49 (респ. на л.60-70) предварителен договор, на който е даден вид да е сключен между двамата ответници на 18.03.2015 г., и съгласно който, несъстоятелното дружество се задължава да построи и в последствие да прехвърли на чуждестранното дружество недвижимите имоти описани в договора срещу насрещното задължение за заплащане на покупната им цена в размер на 1 500 000,00 евро от „М. ПП“АД. В чл.10 от предварителния договор е уговорено задължение за заплащане на неустойка при прекратяване действието на договора поради действие или бездействие на обещателя в размер на 300 000,00 евро.

Спорно е дали документът е съставен от посочените в него лица и датата на сключване на представения договор и поканата за доброволно изпълнение.

При оспорване истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване пада върху страната, която го е представила – така чл.193, ал. 3 ГПК. Документът се представя и от него изгодни факти за себе си черпи ответника „М. ПП“ АД и следователно той следва да установи автентичността му.

Проверката за автентичността на оспорения подпис съдът извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица (чл. 194, ал. 1 ГПК). По делото не се събраха годни доказателства установяващи, че автори на изявленията са именно управителя на несъстоятелното дружество – Е.Т. и на пълномощника на управителя на другото дружество – М.Ч.. С оглед на което следва да се приеме, че не се доказа договорът да обвързва с целената формална доказателствена сила двамата ответници, което е достатъчно основание за уважаване на исковете.

2

Извод в различна насока не следва дори да се приеме, че изявленията в оспорените документи изхождат от лицата посочени като техни автори. Предварителния договор е частен диспозитивен документ. Като такъв вид документ той се ползва с обвързваща доказателствена сила в частта относно датата на съставянето му само за неговите съставители и техните частни и/или универсални правоприемници. От това обаче не следва извод, че частния документ обвързва съда или трети неучаствали в съставянето му лица с поставената от авторите на изявленията дата, защото последното би ги приравнило на официалните удостоверителни документи. Спрямо третите за отношенията по съставянето на частния документ лица датата не се ползва с никаква доказателствена сила и при оспорването й, страната, която се ползва от нея следва да установи верността й с всички допустими по закон доказателствени средства. /така и трайната практика на ВКС обективирана в Решение № 167 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4020/2017 г., IV г. о., ГК;

Решение № 500585/09.01.2024г на ВКС по т.д. №1409/2022г, I т.о., ТК; Решение от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1104/2018 г., I т. о., ТК Решение № 17 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1104/2018 г., I т. о., ТК; решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., IV г. о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. N 7175/2014 г., IV г. о.; решение № 84/23.06.2009 г. по т. д. № 681/2008 г., II т. о., Решение № 103 от 19.02.2024 г. по гр. д. № 1541/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др/.

Посочената в предварителния договор дата на сключване (18.03.2015г) ползва ответника „М. ПП“ АД, тъй като го легитимира като кредитор по оспореното с исковете вземане и следователно носи тежестта да установи верността на датата. За доказване верността на датата на сключване на предварителния договор се представя, респ. е приета писмена кореспонденция водена между двамата ответници на л. 97 - л. 106, л. 115 - л. 116, л.

118 - л. 125, правно становище от 08.01.2015г. на Денис Крижовой, решение на БТПП за регистриране на търговско представителство на „М. ПП“ АД /Украйна/ на територията на Република България и извадка от регистър БУЛСТАТ.

Водената писмена кореспонденция между двамата ответници на л.97 - л.106, л.115 л.116, л.118 - л.125 се състои от писма и покани, които представляват по правната си същност частни писмени документи, които също не се ползват с обвързваща съда или ищеца доказателствена сила и сами по себе си не са достатъчни да установят верността на датата на оспорения документ. Регистрирането на търговско представителство, макар да индицира необходимост от място за осъществяване на търговската дейност, също само по себе си не предполага закупуване на недвижими имоти, а още по-малко на имотите, описани в предварителния договор. А правното становище освен, че също няма обвързваща за страните дата, от изявленията на автора обективирани в него не може пряко да се направи извод, че се отнася именно към предварителния договор от 18.03.2015г, тъй като ответника „М. ПП“ АД /Украйна/ се консултира дали изобщо да влезе в договорни отношения с ответника „Т.****“ ООД /н/, т.е. най-малкото предшества сключването му. Други доказателства за верността на датата не са събрани, поради което тя не може да се приеме за доказана по делото.

3

Най-ранния момент, в който по аргумент от чл.181, ал.1 ГПК може да се приеме, че предварителния договор съществува в правната действителност и то обвързващо както за съда, така и за ищеца, е молбата за предявяване на вземането на ответника „М. ПП“ АД /Украйна/ в производството по несъстоятелност на „Т.****“ ООД /н/ или 03.10.2019 г. Към 03.10.2019 г вече е постановено, обвързващото всички трети лица в това число и настоящия състав, Решение № 1220 от 04.07.2019г. т.дело № 2784/2017г, Софийски градски съд за откриване на производството по несъстоятелност спрямо „Т.****“ ООД /н/. А с откриване на производството по несъстоятелност длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика (чл.635, ал.1 ТЗ). След като предварителния договор от 18.03.2015г не се установява да е сключен преди 03.10.2019г, то след 04.07.2019г, за да е валиден, той следва да обективира съгласието на синдика на несъстоятелния ответник. Такова съгласие не се доказва да е давано, поради което и несъстоятелното дружество не може да се приема за валидно обвързано с правата и задълженията по него.

С оглед изложеното предявените искове по чл.694, ал. 3, т. 2 ТЗ следва да се уважат.

При този изход на делото право на разноски има само ищеца. Последният не претендира, не доказва и направата на такива, поради което и съдът не му ги присъжда.

Ответникът „М. ПП“ АД /Украйна/ следв да се осъди на основание чл.694, ал. 7 ТЗ да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 5867,49 лева /(300 000х1,95583)х1%=5867,49 лева)/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М. ПП“АД, дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Украйна с ЕИК/регистрационен номер 39402051 със седалище и адрес на управление: в Украйна, Киево-Святошински район, село Крюкившчина, улица ****, и „Т.****“ЕООД /н/, ЕИК **** по иска с правно основание чл.

694, ал.3, т.2 ТЗ на ”Х.Б.” ЕООД, ЕИК **** , че вземането на „М. ПП“ АД за неустойка в размер на 300 000,00 евро съгласно предварителен договор за покупко-продажба от 18.03.2015г сключен с „Т.****“ЕООД /н/, включено в списъка на приетите вземания с определението от 16.05.2022г. по т.дело № 2784/2017г, СГС, ТО 18-ти състав, не съществува.

О С Ъ Ж Д А „М. ПП“АД, дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Украйна с ЕИК/регистрационен номер 39402051 със седалище и адрес на управление: в Украйна, Киево-Святошински район, село Крюкившчина, улица **** да заплати по сметка на СГС на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата от 5867,49 лева – държавна такса.

Решението е постановено с участието на синдика на „Т.****“ЕООД /н/, ЕИК **** Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 4 двуседмичен срок от връчването на преписа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5