Решение № 500 от 05.08.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Видин, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20231320100993 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 215 от Кодекса на труда /КТ/ от Ю. Е. Ц., ЕГН **********, от гр. ******, кв.******, ул.******, против „МГ – ТРАНСПОРТЕС“ ООД, ЕИК 200054419, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.“Тополовец“ № 10.

Твърди се, че ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „шофьор, товарен автомобил/международни превози/“, считано от 02.03.2023г. със срок на изпитване в полза на работодателя. Трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 11.05.2023г. Със сключване на трудовия договор ищецът бил командирован със заповед № 29 от 02.03.2023г. в Испания, гр. Барселона, за превоз на товари за срок от един месец. След изтичането на този един месец от 29.03.2023г. ищецът е останал още един месец до 29.04.2023г., като превозвал товари във ******. Дължимото се възнаграждение за суми за командировки за месец март на 2023г. са заплатени на ищеца, но за месец април дължимите суми за командировки не са изплатени. Ищецът претендира левовата равностойност на 2 524,00евро или 5 000,00лева дължими суми за командировка за месец април на 2023г., съответно за 29 календарни дни по 52 евро на ден и за 23работни дни по 44 евро на ден.

Иска се ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца командировъчни суми за периода 01.04.2023г. до 29.04.2023г. включително в размер на левовата равностйност на 2 524,00евро, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска до окончателното изплащане. Иска разноски по производството.

От ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва основателността на иска.

Трудовото възнаграждение за исковия период е изплатено на ищеца на 10.05.2023г. в размер на договореното в трудовия договор. Ищецът не е представил разходни документи и отчет за командировката си, което било негово задължение, но въпреки това ответното дружество 1 заплатило на ищеца сумата от 1 882,53лева на 07.06.2023г. Сочи на извършени плащания на исковите суми. Иска разноски по производството.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначени и изпълнени са три съдебносчетоводни експертизи.

От събраните по делото доказателства Съдът приема за установено от фактическа страна :

Не се спори между страните съществувалото трудово правоотношение през исковия период по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни превози) и прекратяване на същото на 18.05.2023г. Не се спори, че ответното дружество е заплатило трудовото възнаграждение на ищеца за месец април на 2023г.

Вещото лице по назначените съдебно-счетоводни експертизи е дало заключения по поставените задачи. За месец април на 2023г. начислени командировъчни пари на ищеца са в размер на 1 882,53лева /965,1525евро/ на 30.04.2023г. Сумата е изплатена по банков път на 07.06.2023г. По информация предоставена на вещото лице от управлението на ответното дружество сумата от 965,1525евро е начислена за 29 дни в командировка. При брой платени дни от работодателя в командировка за месец април на 2023г. и изплатената сума командировъчни пари за месец април на 2023г. - 965,1525евро, средната стойност на ден командировъчни пари е в размер на 33,281евро. За месец март на 2023г. средна стойност на ден командировъчни пари изплатени на ищеца е 90,163евро. По информация предоставена на вещото лице от управлението на ответното дружество за периода от 02.03.2023г. до 29.04.2023г. ищецът се е водил на работа, водил се е командировка в чужбина. В трудовото досие на ищеца липсва приложена декларация /подписана в оригинал/ от ищеца по Пакет Мобилност, Регламент /ЕС/2020/1015 за отказ от негова страна да се прибере, както и съгласие да бъде продължена командировката, тъй като същата е трябвало да се предостави от ищеца след прибирането му в Република България, при отчет на командировката. Сумата от 1 882,53лева е осчетоводена при ответното дружество Подотчетни лица/командировка/.

Заключенията на вещото лице са компетентно изготвени. Същото е изпълнило експертизите след запознаване с данните по делото и счетоводството на ответното дружество. Заключенията на вещото лице не са оспоР. от страните. Предвид това Съдът дава вяра на заключенията на вещото лице.

Останалите събрани по делото доказателства настоящия съдебен състав намира, че не са необходими към предмета на делото, поради което не следва да се обсъждат.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от правна страна :

За да възникне субективното притезателно право на работника за командировъчни пари следва да са налице материалните предпоставки: ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение; ответната страна да е командировал ищеца за изпълнение на трудовите му задължения в друго населено място; командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено място, определено от 2 работодателя. Страните не спорят относно наличие на трудово правоотношение през исковия период по което ищецът е заемал длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни превози)“, което се установява и от представения Трудов договор № 412/01.03.2023г. При командироване в чужбина намира приложение Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от НСКСЧ командироването в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, което съответства на изискването за писмена форма на трудовия договор и неговото изменение, доколкото се изменя един от основните елементи на същия – мястото на работа. В настоящия случай по делото не са представени заповеди за командировка в чужбина за процесния период.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд нарушаването /неспазването на законоустановените изисквания за реда на командироване има за последица незаконност на действията на работодателя и липса на задължение от насрещната страна по правоотношение да изпълни разпореждането / при евентуално устно разпореждане/, но не и отпадане на задължението за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да се компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си. Страните не спорят, че ищецът фактически е изпълнявал нарежданията за командировка в чужбина през процесния период, като това обстоятелство се установява и от начисляването и заплащането на командировъчни пари за исковия период месец април на 2023г.

Страните спорят относно размера на командировъчните пари, както и дали са дължими, съответно дали дължимите са изплатени на ищеца.

Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 215 КТ размерите на командировъчните пари, определени в чл. 215 КТ, се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Съгласно чл.

31, ал. 1 от НСКСЧ във вр. с Приложение № 3 към същата Наредба размера на командировъчни пари на ден е в размер до 50 евро при единична езда и 45 евро при двойна езда. Не са въведени обстоятелства от ищеца нито възражения от ответното дружество, че през процесния период ищецът е управлявал повеР.я товарен автомобил с друг шофьор, т.е. при условията на „двойна езда“ по смисъла на НСКСЧ. Предвид това настоящия съдебен състав приема, че ищецът е управлявал поверен му товарен автомобил сам, при условията на „единична езда“, поради което съгласно Приложение 3 са му дължими 50евро на ден.

Определените в НСКСЧ, която е издадена въз основа на уредената в чл. 215 КТ законова делегация, командировъчни пари са минимални, като работодателят не може законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от нормативно установените, тъй като би нарушил императивните разпоредби, уредени в чл. 215 КТ и чл.

228, ал. 2 КТ. / в случая това е размера от 50евро/. В този смисъл трябва да се прилага и разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ т. е. разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ дава възможност на работодателите да определят по-високи размери на командировъчните пари при осъществяване на командировки в чужбина, в случай, че са налице изключителни експлоатационни и технологични условия на работа, налице специфична организация на 3 международните рейсове. Тази правна норма не урежда възможност за законосъобразно намаляване размера на командировъчните пари. В този смисъл неоснователно е възражението на ответната страна, че НСКСЧ установява размер на командировъчни пари на ден в горна граница до 50,00евро. Неоснователно е твърдението на ищеца, че за месец април на 2023г. следва да му се заплатят командировъчни пари на ден – 90,163евро, в същия размер платени за месец март на 2023г. Както бе посочено по-горе ал. 6 на чл. 31 от Наредбата дава възможност на работодателя да определи по-високи размери на командировъчните пари при осъществяване на командировки в чужбина, в случай, че са налице изключителни експлоатационни и технологични условия на работа, и е налице специфична организация на международните рейсове. В настоящия случай ищецът не е въвел обстоятелства относно експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове за процесния период, нито доказа договорен размер на командировъчни пари над установения в Приложение № 3 от Наредбата размер. В настоящия случай дължимо обезщетение за командировка на ищеца, за процесния период от 29 дни, е в общ размер на 1 450,00евро. Ответното дружество е заплатило, на 07.06.2023г., сумата от 1 882,53лева, левова равностойност на 965,1525евро, като остава дължима сумата в размер на 945,70лева, левова равностойност на 484,8475евро. Искът в останалата част до претендирания размер от 5 000,00лева, левова равностойност на 2 524,00евро, е неоснователен и следва да се отхвърли в същата част.

Относно разноските : Сумата от 1 882,53лева, изплатена като командировъчни пари, е изплатена на ищеца на 07.06.2023г. след предявяване на настоящия иск, поради което в тази част на исковата претенция следва да се присъдят разноски в полза на ищеца. При това положение на ищеца следва да се присъдят разноски върху уважената част на иска, както и върху заплатената сума от 1 882,53лева, представляващи командировъчни пари за исковия период в общ размер на 2 828,23лева. Ищецът е направил разноски в размер на 800,00лева за възнаграждение за адвокат, като предвид съотношението на уважена част на иска, както и заплатената сума, и отхвърлена част на иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 452,52лева за възнаграждение за адвокат.

Ответната страна е направила разноски в размер на 520,00лева за възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 0000015772 от 12.09.2023г.

Съразмерно отхвърлената част на иска дължимите разноски на ответника са в размер на 225,86лева.

Ответната страна следва да заплати по сметка на Районен съд Видин сумата в общ размер на 260,00лева за възнаграждения за вещо лице и сумата в размер на 50,00лева за държавна такса.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

Осъжда „МГ – ТРАНСПОРТЕС“ ООД, ЕИК 200054419, седалище и адрес на 4 управление гр. Видин, ул.“Тополовец“ № 10, да заплати на Ю. Е. Ц., ЕГН **********, от гр.

******, кв.******, ул.******, сумата в общ размер на 945,70лева, представляваща обезщетение по чл. 215 от КТ за месец април на 2023г., ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 30.05.2023г. до окончателното издължаване, като искът в останалата част над сумата от 945,70лева до претендирания размер от 5 000,00лева, отхвърля като неоснователен.

Осъжда „МГ – ТРАНСПОРТЕС“ ООД, ЕИК 200054419, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.“Тополовец“ № 10, да заплати на Ю. Е. Ц., ЕГН **********, от гр.

******, кв.******, ул.******, сумата в общ размер на 452,52лева разноски по производството, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.