Решение № 380 от 21.02.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 21.02.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на седми ноември 2017год.,в състав:

СЪДИЯ : Валентин Бойкинов при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 1307 по описа за 2016год,за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „Д.2.”ЕООД моли да бъде постановено решение, по силата на което ответникът ДП”Фонд за гарантиране на влоговете в банките” да бъде осъден да заплати сумата от 27 250 лева, представляваща частичен иск от общо дължими 159 091,25 лева,съставляваща гарантиран, но неизплатен влог в КТБ АД/н/ към 06.11.2014год.-датата на отнемане на лиценза на банката за банкова дейност. Твърди в исковата молба, че има качеството на вложител н КТБ по силата на договор за откриване на разплащателна сметка като средствата му по сметката са имали характер на гарантирани влогове и че не е договарял привилигировани лихвени условия с КТБ, поради което и квесторите на КТБ не са имали основание да не го включат в списъка на лицата с гарантирани влогове.

Ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките оспорва иска като неоснователен като твърди, че по откритата на името на ищеца разплащателна сметка са били предоставени привилегировани лихвени условия, поради което и сумите по нея попадат в изключението на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, съгласно която разпоредба не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители.

По искане на ответника на осн. чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице помагач е конституирана „К.т.б.”АД.

В постъпила писмено становище КТБ поддържа възражение за недопустимост на иска поради това, че вземането на ищеца за изплащане на сумите по разплащателната сметка е вклчено в Списъка на приетите вземания, по които не са направени възражения, поради което и за ищецът не съществувал правен интерес от предявяването на настоящия иск. При условията на евентуалност се поддържа становище за неоснователност на иска.

Съдът като взе предвид доводите на страните,както и събраните по делото доказателства,приема за установена следната фактическа обстановка :

Между страните не се спори, а и се установява, че на 30.04.2013год. между КТБ и „Д.2.”ЕООД е бил сключен Договор за откриване на разплащателна сметка, съгласно който КТБ е открила на името на ищеца банкова разплащателна сметка със специално предназначение.

Няма спор, че съгласно предмета на договора,сумите по разплащателната сметка са служили за обезпечаване задълженията на титуляра по сделките му с електрическа енергия. Съгласно чл.3 от цитирания договор, банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 4,5%. Неразделна част от договора е Скалата на стандартните лихвени проценти, които банката прилага/чл.11 от договора/.

Съгласно Раздел 2, чл.6 от договора задълженията на титуляра са да поддържа по откритата сметка сума, която да служи за обезпечаване на задълженията му на търговец на електрическа енергия в размер на 1/24част от годишния си оборот от търговия с ел.енергия, но не по-малко от 150 000 лева съгласно чл.12, ал.1 от ПУРДЕЕМ; да се разпорежда със сумите по сметката единствено и само за изпълнение на задълженията си по сключени договори за попупко-продажба на ел.енергия.

По делото е представена и приета като доказателство Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ прилага към привлечени средства от клиенти, представляваща неразделна част от процесния договор.

Няма спор, а и се установява, че квесторите на КТБ са съставили и предоставили на Фонда за гарантиране на влоговете в банките списък на лицата с гарантирани влогове в банката, в който списък не е влогът на ищцовото дружество, като според квесторите средствата по сметката на ищеца в КТБ попадали в обхвата на влогове, договорени при привилигировани лихвени условия.

Няма спор, а и се установява от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, че наличната сума по откритата на 30.04.2013год. на основание Договор за разплащателна сметка със специално предназначение банкова сметка *** „Д.2.”ЕООД при „К.т.б.”АД към 06.11.2014год., когато е бил отнета лиценза за извършване на на банкова дейност на банката възлиза на сумата от 159 091,25 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна :

Предявеният иск е допустим.

Правният интерес на ищеца произтича от това да се признае за установено, че вземането му произтичащо от договора за откриване на разплащателна сметка им характера на гарантиран банков влог с оглед възможността да се възползва от облекчената възможност за изплащане на процесната сума от Фонда за гарантиране на влоговете в банките по реда и при условията на влоговете с гарантиран размер. Включването на вземането в списъка на приетите предявени вземания означава, че вземането е признато от синдиците за дължимо и не е спорно, докато настоящото производство има за предмет единствено спорния въпрос дали вземането представлява гарантиран влог или не, както и за реда по който следва да бъде удовлетворено.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Съгласно разапоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ/отм./ не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилигировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е дължна да прилага към своите вложители. В настоящия случай процесната клиентска сметка има характера на разплащателна сметка, като лихвените условия по тази сметка е следвало да бъдат уредени съгласно обявените от КТБ лихвени условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители, които са открили разплащателни сметки.

Съгласно разедл 1,т.1 от представената по делото Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ прилага към привлечени средства от клиенти, представляваща неразделна част от процесния договор, приложима към датата на сключване на процесния договор- 30.04.2013год., за разплащателна сметка, със специално предназначение, стандартният годишен лихвен процент, обявен от КТБ, за безсрочни привлечени средства по разплащателни сметки в лева е бил в размер на 0,10%.

Същевременно съгласно чл.3 от договора от 30.04.2013год. за разплащателна сметка със специално предназначение, банката е начислявала лихва върху сумата с текущ лихвен процент в размер на 4,5%, следователно налице са били уговорени специални и привилигировани условия. Съгласно същите предоставеният на ищеца лихвен процент е приблизително 45 пъти повече от стандартно приложимия лихвен процент за разплащателните сметки. Същевременно направеното от ищеца в исковата молба позоваване на раздел 2, т.2 от Скалата касае стандартния лихвен процент при срочен депозит и поради това не е приложимо за процесната разплащателна сметка, доколкото стандартните лихвени проценти по разплащателните сметки се уреждат в раздел 1, т.1 на същата Скала. Това е така, защото при определянето дали определени лихвени условия са привилигировани следва да се отчита вида и условията, при които се води съответната сметка, в зависимост от това дали средствата на вложителя остават в банката за определен срок или при определени условия, в рамките на които банката може да ползва същите средства за извършване на кредитиране или друго финансиране за своя сметка и на свой риск, както е посочено в чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции. В случаите, когато вложителят е предоставил своите пари на банката при условия, които й позволяват да ги ползва за относително по-продължителен период от време, лихвените порценти са по-високи.

И обратното, ако сметката се открива не с цел спестяване, а е с цел за извършване на разплащателни операции, вложителят има правото по всяко време да се разпорежда с наличностите по сметката и съответно, по тази причина банката предоставя такива сметки значително по-ниски лихвени проценти, какъвто случай е именно и настоящият. От друга страна, обстоятелството, че по силата договорните отношения на ищеца с неговите контрагенти по доставка на електрическа енергия е имал задължението да поддържа определени парични наличности по сметката с обезпечителна цел- да се гарантират изплащането на вземанията на контрагентите, не изменя характера й на разплащателна сметка по смисъла на закона. Условието за поддържане на определени парични наличности са от значение за вътрешните отношения между ищеца и неговите контрагенти, а не са вследствие договореност с банката, но дори и да има договореност с банката за поддържането на определени парични резерви по сметката, банката няма да се ползва от средствата по банката за извършване на определени банкови операции с оглед необходимостта да се поддържа определена парична наличност, за да се гарантират интересите на кредиторите на ищеца. Именно поради тази причина сметката не може да определена като депозитна, както напълно произволно интерпретира съдържанието й процесуалният представител на ищеца.

Предвид така изложените съображения предявеният от ищеца иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебно деловодни разноски по производството в размер на сумата от 1848 лева.

Воден от горните съображения Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.2.”ЕООД, ЕИК ********, съсъ седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Б. срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките, със седалище и адрес на управление *** иск за сумата от 27 250 лева, представляваща частичен иск от общо дължими 159 091,25 лева,съставляваща гарантиран, но неизплатен влог в КТБ АД/н/ към 06.11.2014год.-датата на отнемане на лиценза на банката за банкова дейност, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Д.2.”ЕООД, ЕИК ********, съсъ седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Б. да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките, със седалище и адрес на управление *** на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от него съдебно деловодни разноски по производството в размер на сумата от 1848 лева.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :