Определение № 3294 от 27.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3294 гр. София, 27.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002100344 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, чрез главен юрк. Е. М., срещу въззивно решение № 5075 от 05.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 6292/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 2561 от 21.02.2023 г., постановено по гр. д. № 51172/2022 г. по описа на Софийски районен съд, и като краен резултат са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Р. Г. К., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № 577/21.07.2022 г. на министъра на околната среда и водите, и за възстановяване на ищцата Р.

Г. К. на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнителен директор“ на „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, а ответното дружество е осъдено да заплати в полза на СРС следващите се държавни такси и разноски.

В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следния въпрос: „Отпада ли основателността на уволнението, когато се аргументира с посочените мотиви?“. Касаторът не излага никаква обосновка във връзка с поставения правен въпрос, а така също и във връзка с посочените формално допълнителни основания за достъп до касация. Посочва единствено, че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано.

Ответната страна по жалбата - Р. Г. К., не взема становище по нея в срока за отговор.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен 1 съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да обоснове решаващите си изводи въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ урежда възможност за работодателя да прекрати едностранно с предизвестие правоотношението със служител, който не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Посочил е, че за да е налице това уволнително основание се изисква работодателят след възникване на трудовото правоотношение със служителя да е въвел нови изисквания за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността. Изтъкнал е, че това основание за прекратяване на трудовия договор, представлява нововъзникнал юридически факт, тоест такъв, който към възникване на трудовото правоотношение не е съществувал.

Посочил е също, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика; че когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание; когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика; с оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и повисоки изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените; такова изменение е възможно след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените; това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол; само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението.

В обжалваното решение след анализ на събраните доказателства съдът е счел за установено, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение за неопределен срок, по което ищцата е изпълнявала длъжността „изпълнителен директор“; че на 21.07.2022 г. на ищцата е връчена Заповед № 577/21.07.2022 г. на министъра на околната среда, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено; че тази заповед е издадена в писмена форма от министъра на околната среда и водите; че в уволнителната заповед е посочено уволнително основание чл. 326, ал. 1, т. 6 от КТ и мотиви, че причина за уволнението е промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността по утвърдената на 20.07.2022 г. длъжностна характеристика, като преди уволнението изискването е било за образование по право или икономика, а от 20.07.2022 г. образованието е следвало да е в областта на техническите или икономическите науки; че ищцата не притежава образование в тези области към момента на уволнението. Посочил е, че тези обстоятелства не са спорни по делото и във въззивното производство не е въведено 2 оплакване срещу изводите за фактите на районния съд в тази част. Така е приел, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма, при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

В случая въззивната инстанция е посочила като установено по делото, че ищцата преди уволнението не е била запозната с докладната записка от 09.04.2021 г. Съобразила е, че незапознаването на ищцата с докладната записка от 09.04.2021 г. е препятствало възможността й да организира защитата си с оглед преценката за добросъвестно упражняване на правата на работодателя, тоест дали е имало злоупотреба с право.

Въззивният съд е установил още, че преценката за наличието на злоупотреба с право е конкретна и е съобразно установените за всеки отделен случай обстоятелства, защото в зависимост от особеностите на конкретния случай, едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. Констатирал е, че за да е налице незаконност на уволнението поради наличие на злоупотреба с право, е необходимо да се установи от доказателствата по делото, че промяната в изискванията за длъжността е извършена с цел прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния работник или служител. Извел е тезата, че целта на работодателя е обстоятелството, което подлежи на доказване, като с оглед презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестност, тежестта от оборването на тази презумпция се носи изцяло от страната, която се позовава на злоупотребата с право, тоест на работника/служител.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният състав е формирал извод, че промяната в изискванията за длъжността изпълнителен директор и въвеждане на изисквания за образование, което е различно от притежаваното от ищцата – образование по специалността „право“, е направено само с цел прекратяване на правоотношението на ищеца. Съобразил е обстоятелството, че работодателят на 26.05.2021 г. е утвърдил длъжностна характеристика за длъжността „изпълнителен директор“, сочеща изискване за образование на служителя „право“ или „икономика“, но само по-малко от 14 месеца след това – на 20.07.2022 г., е променил изискванията за длъжността, като вместо образование по „право“ поставя изискване за образование в областта на техническите науки. Отчел е и обстоятелството, че от 04.08.2015 г. до 20.07.2022 г. изискванията за заемането на длъжността са допускали да се заема от лице с образование в специалността „право“. От приетите длъжностни характеристики е счел за установено, че трудовите функции на длъжността „изпълнителен директор“ при ответника не са променени, не е променяна и разпоредбата на чл. 16 от Правилника за устройство и дейността на ответника, която сочи правата и задълженията на изпълнителния директор на ответника и която е възпроизведена изцяло в длъжностните характеристики от 2021 г. и от 2022 г. От приетите по делото отчети и оценки се установявало, че ищцата е била оценявана с оценка „много добра“ за осъществяваната от нея дейност през 2022 г. Въззивният съд е констатирал, че не се твърди и не се установява дейността на ответника да е променена в периода от 2015 г. до 20.07.2022 г. Приел е за установено по делото, че задълженията на изпълнителния директор са свързани с управление на дейността на предприятието, представителни функции и организационна 3 дейност, изготвяне на проекти и становища по проекти за нормативни актове и правила, провеждане на обществени поръчки, за които по общо правило юридическото образование е подходящо. Формирал е извод, че единственото установено по делото променено обстоятелство за периода от 26.05.2021 г. до 20.07.2022 г. /датите на утвърждаване на двете длъжностни характеристики, сочещи различни изисквания за образование/ е промененият състав на Министерски съвет и министъра на околната среда и на водите, който назначава изпълнителния директор на ответника. Отчел е и обстоятелството относно назначеното служебно правителство, считано от 02.08.2022 г. От събраните по делото доказателства, обсъдени в съвкупност, а и съобразно обстоятелството, че съгласно чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, то е държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, юридическо лице и изпълнителният му директор се назначава от министъра на околната среда и водите, то въззивният състав е намерил за основателни твърденията на ищеца, че промяната на изискванията за образование е с цел да се прекрати правоотношението й, причините за което са политически. Не са установени обективни причини за промяна на тези изисквания по делото, не е установено и тази промяна да съответства на трудовите функции на длъжността, тоест че такова образование е необходимо за качествено изпълнение на длъжността, че образованието по право не е достатъчно за качествено изпълнение на задълженията. Съдът е приел и това, че обозначаването на изискването за образование в областта на техническите науки е твърде обширно и действително и не може да обоснове извод, че е пряко свързано и необходимо за изпълнение на функциите на длъжността, която е управленска, в това число и при съобразяване спецификата на дейността на специализираната администрация и тази на изпълнителния директор. Изтъкнал е, че последният има основно организационни, управленски и представителни функции, задължения свързани с подготовка, издаване и прилагане на нормативни актове, провеждане на обществени поръчки за задоволяване нуждите на предприятието, както и на отчети за дейността, но не и такива, свързани с оперативната дейност на специализираната администрация.

С оглед гореизложеното въззивната инстанция е приела за установено по делото, че промяната в изискванията за образование не съответства на изискванията за длъжността предвид трудовите й функции. Формирала е извод, че същата е самоцелна и направена с оглед прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца поради политически причини – да се даде възможност на новия министър да назначи друг изпълнителен директор, тоест – при осъществяване на злоупотреба с право. В подкрепа на този извод е посочил и обстоятелството, че докладът е от 09.04.2021 г., на него има поставена положителна резолюция, но едва на 20.07.2022 г. при променена политическа обстановка, но без да има промяна в дейността на ответника и трудовите функции на изпълнителния директор, е извършена промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността. Този доклад е бил сведен до знанието на министъра на 26.05.2021 г., когато е утвърдил длъжностна характеристика за длъжността „изпълнителен директор“, в която обаче изискването за образование е по специалност право или икономика. В тази връзка докладът от 09.04.2021 г.