Протокол № 431 от 18.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 431 гр. П., 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500398 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовно призовани.

На второ повикване в 10:26ч. не се явяват страните, редовно призовани.

Постъпила е молба от жалбоподателят „Ю.Б.“ АД, с вх.

№6916/16.06.2026г., с която молят да се даде ход на делото. Взема становище по жалбата. Претендира разноски.

Постъпила е молба и от ответницата С. С. С., с вх.№6616/10.06.2026г. чрез адв. А. А.. Моли да се даде ход на делото. Взема становище по жалбата.

Претендира разноски.

Няма направени доказателствени искания.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№237 от 02.03.2026г. постановено по гр.д.№2025522010**** по описа на същия съд за 2025г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „Н.Ф.“ №3, чрез адвокат А. А. А. от 1

АК-П., със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. „Златица“ №3 и „Ю.Б.

АД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр. С., р- н В., ул. „О.“ № 260, с представител: П.Н.Д., че Договор за потребителски паричен кредит № PLUS21040169 от 11.04.2025 г. е нищожен поради противоречие със закона – чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД връзка чл. 22 връзка чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; ОСЪДЕН Е ответника „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „О.“ № 260, представлявано от изпълнителния директор П.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „Н.Ф.“ №3, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 234,81 евро /459,25 лева/, представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 21040169 от 11.04.2025г.; ОСЪДЕН Е ответника „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „О.“ № 260, представлявано от изпълнителния директор П.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „Н.Ф.“ №3, на основание 78, ал.1 ГПК, строените разноски в размер 215,79 евро за ДТ, както и ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. А. от АК П., на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер 700 евро.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№8952 от 30.06.2026г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* чрез юрисконсулт М. М. с доводи за порочност като неправилно. Твърди се, че неправилно от първоинстанционния съд е възприето, че годишният процент на разходите (ГПР), посочен в процесния договор не отговаря на действителния такъв, тъй като в него не е включена застрахователната премия по допълнително сключената застраховка „Защита на плащанията” и че последната е счетена за разход по кредита, тъй като от съда е преценено, че е била задължително условие за получаването му въз основа на раздел „Параметри и условия“, погасителния план по Договор PLUS-21040169 от 11.04.2025г. и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Акцентира се, че съгласно т. 38 - 42 от Решение от 21.03.2024r. по дело С-714/22 от СЕС:„... „ общи разходи по кредита за потребителя ” обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с Договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. И че съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за Допълнителни услуги, свързани с Договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Цитират се постановките на решението в т.39, т.40, т.42 и т.44, като се поддържа, че в конкретния случай, в разрез с цитираната задължителна практика на СЕС, от първоинстанционния съд не е извършена необходимата всеобхватна проверка, за да бъде установено дали процесната застраховка е била условие за получаване на кредита при предложените параметри. От друга страна въззивникът смята, че изолирано и неправилно са разтълкувани 2 обсъдените в атакувания съдебен акт клаузи от договора и Стандартния европейски формуляр и че от съда е посочено, че е предоставена преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК с включена застрахователна премия. Поддържа, че „Ю.Б.” АД разполага с лиценз освен за упражняване на банкова дейност и за осъществяване на функции като застрахователен агент и че при проявен интерес от клиент за получаване на банков кредит от бизнес линия „Лични финанси”, служителите на Банката предлагат заем и независимо от него, като допълнителна услуга - застраховка. Акцентира, че ако от потребителя бъде проявен интерес от получаване на застрахователна закрила му се предоставя Информационен документ относно застрахователния продукт и му се предлага и възможност да избере дали да заплаща сам застрахователните премии или да получи допълнителен кредит за това, като му се предоставя формуляр със съответните данни. А в случай, че клиентът не желае да се застрахова му се предоставя само преддоговорната информация по чл.5, ал.2 от ЗПК без отразена в нея застрахователна премия. В тази връзка по делото били представени договори, сходни с процесния, както и Стандартни европейски формуляри към тях, според които когато от клиентите е заявено, че не желаят застраховка им е предоставяна преддоговорна информация без включена премия, както и че впоследствие са отпускани заеми с параметри, аналогични на кредита в това производство и без застрахователна закрила. И че тези писмени доказателства, неправилно не са взети предвид от първоинстанционния съд, като същите отразяват правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва процесният договор. Допълва, че подробна информация относно обстоятелството, че застраховането е допълнителна, незадължителна услуга, която не е предпоставка за отпускането на кредити при определени условия, е обявена на интернет страницата на кредитора www.pbpf.bg/p/zashtita-na-plashtanijata.

Акцентира, че в случая поради проявен интерес към застраховка, на потребителя С. е предоставен Стандартен европейски формуляр с включена премия, но в т.З, част III от същия изрично е посочено, че за отпускането на заема и/или усвояването му при предложените условия не се изисква сключване на договор за застраховка или друг договор за допълнителна услуга. Или въззиваемата страна е била изрично уведомена, че може да получи същия заем и без да ползва застрахователна закрила, факт, който според жалбоподателя отново необосновано не е взет предвид от първоинстанционния съд. На следващо място, се поддържа, че от съда е посочено, че застрахователната премия по процесната застраховка „Защита на плащанията” е посочена на първа страница и в погасителния план на Договор PLUS-21040169 от 11.04.2025 г., но че не е обсъден фактът, че в останалите му клаузи многократно на потребителя е съобщено, на ясен и разбираем език, че сключването на застраховка не представлява условие за отпускане на кредита или усвояването му при договорените параметри. Признава се, че кредиторът има нормативно задължение да включи в договора за заем ясна, точна и максимално пълна информация, но реципрочно на това е задължението на потребителя да се запознае с предоставените му данни.

Допълва, че в случая предвид проявен интерес към застраховка и направен избор премиите по нея да се заплащат лично, на кредитополучателя е предложен вариант на договор за кредит, в който по възможно най-очевиден и разбираем начин на първа страница е отразена застрахователна премия и 3 същата е изведена като отделен елемент в погасителния план и че на първа страница от Договор № PLUS-21040169 от 11.04.2025г. е поместена и ясна информация, че премията не се включва в ГПР Посочва още, че в клаузите допълнително обясняващи възможните варианти за заплащане на застраховка (чл. З и чл. 4 от Договор № PLUS-21040169 от 11.04.2025 г.) изрично било посочено, че клиентът не е длъжен да сключи застраховка, ако не иска такава, като може да получи предложения кредит, при същите условия и без нея, факт отразен и на страница последна (стр. 10), абзац предпоследен от процесното кредитно споразумение. Смята, че предвид фактът, че Договор №PLUS-21040169 от 11.04.2025г. , както и застрахователните документи, носят подписа на въззиваемата страна, счита за доказано, че сключването на застраховка е независимо от предложения кредит и е резултат от информиран, икономически обоснован избор на потребителя.

На следващо място посочва като индикатор за това, че застраховката представлява услуга, която не е определяща за кредита, е и обстоятелството, че в случай, че реши да ползва закрила, на потребителя е предоставено право на избор по какъв начин да заплати възнаграждението на застрахователите-да го преведе еднократно на дружествата „Кардиф” или чрез собствени средства, едновременно с вноските по заема. Смята, че ако застраховката е била задължително условие за получаване на кредита, кредиторът не би предоставил тази възможност, тъй като по-изгоден за него вариант е да отпусне още един кредит, наред с този за потребителски цели, при който ще е налице главница, подлежаща на олихвяване. Заключава, че в случая С. С. е избрала да получи закрила, по която ежемесечно да плаща с лични средства възнаграждението на застрахователите. И че от съдебно-счетоводна експертиза е установено, че платените премии са преведени на застрахователните дружества, така както са получени без допълнително оскъпяване, като посочения вариант за заплащане на застрахователната премия (едновременно с вноските по кредита) е благоприятен и за клиента, доколкото му спестява ежемесечно извършване на плащания към отделни дружества, поради което и в съдържанието на договора за кредит била отразена застрахователната премия като общ размер и месечно плащане, но че потребителя е изрично уведомен, че застраховката не представлява изискване за отпускане на кредита при уговорените условия и същият заем може да бъде получен и без нея и в тази връзка е била предоставена и информация за компонентите на ГПР, като очевидно застраховката не е един от тях.Допълва, че за да бъде потребителят максимално улеснен при преценката относно финансовата тежест от двете правоотношения и предвид механизма на плащането, в Стандартния европейски формуляр и на първа страница от Договора за кредит, най-отгоре, на ред 3, бил посочен и общият размер на застрахователната премия и същия е включен в общата стойност на плащанията. И че потребителят е бил изначално запознат с тежестта и реда за заплащане на разходите както по кредитното, така и по застрахователното правоотношение и е имал възможност да прецени дали да получи единствено кредит при предложените му параметри или допълнително да сключи и застраховка без същата да има отношение към условията по заема. На следващо място се поддържа, че на потребителя е предоставен и Информационен документ относно застрахователния продукт- писмено доказателство не взето предвид и обсъдено от първоинстанционния съд, в 4 който на ясен и разбираем език е дадена предварителна информация относно вида на застраховката, покритите рискове, ограниченията на покритието, редът за заплащането на премията, а също така и за начините за прекратяване на застрахователното покритие. И че изрично е посочено, че застраховката може да бъде прекратена по всяко време, по волята на клиента.

Жалбоподателят се позовава и на чл. 5.7 от Общите условия по застраховката където е уредено правото на застрахования за едностранното й прекратяване, като нито в договора за кредит, нито в общите условия по застраховката се съдържали клаузи, предвиждащи каквито и да било последици, в случай че застраховката бъде прекратена (по желание на клиента или преустановяване на плащанията по застрахователната премия). Смята, че ако сключването на застраховка е представлявало предпоставка за отпускане на кредита или за усвояването му при договорените условия, прекратяването й едностранно от клиента би довело до значително увеличаване на риска за кредитора, което неминуемо би било свързано със съответните последици-като предсрочна изискуемост, начисляване на допълнителна такси, увеличение на лихвения процент, ГПР и други, и че в настоящия случая, подобни санкции не са предвидени.