Решение № 1115 от 23.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110111758 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Т. М., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: град Варна, 9000, кв. ****, № 129, ет.2, ап.5, Чрез пълномощника си адвокат И. В. Д., член на Адвокатска колегия- гр.****, против „****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.****, ет.7, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.с чл.22 вр.с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № **** от дата ****г., към Искане № ****, сключен между „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „****“, гр. ****, бул. „****“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н. Т. М., ЕГН: **********, поради противоречие със закона.

В исковата молба се излага, че между ищеца и „****” ООД е сключен Договор за потребителски кредит № **** от дата **** г., към Искане № **** /Договор/, съгласно който ответникът е предоставил на ищеца кредит при следните условия: размер на отпуснатия заем – 1000 лева; размер на погасителната вноска - 4 х 9, 72 лева и 26 х 43, 71 лева; ден на плащане четвъртък; вид вноска - седмична; годишен процент на разходите на заема /ГПР/ - 65,58 %; брой вноски - 30; фиксиран лихвен процент: 50 %; Дата на първо плащане - 29.02.2024 г.; обща сума за плащане: 1175, 34 лв.

Твърди се, че съгласно чл. 5 от Договора, „Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу 1 обезпечения“, а именно безусловна банкова гаранция или поръчителство, като по отношение на поръчителството са предвидени множество кумулативни изисквания, включително осигурителният доход на поръчителя да бъде в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. В чл. 11 от Договора е уредено, че „... Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не представи договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му... кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 714,66 лева“, което е предвидено и в Част III, чл. 4.4. от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, приложим към сключения Договор.

Твърди се, че в Приложение № 1- Погасителен план, неразделна част от Договора, в дължимата месечна вноска е предвидена и хипотезата, в която е дължима неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на поне едно от обезпеченията, предвидени в чл. 5 от Договора, в който случай седмичната вноска за погасяване на кредита възлиза в размер на 63 лева, а общата сума за връщане нараства на 1890 лева, вместо 1175,34 лева.

Твърди се, че ищецът не е представил изисканото обезпечение, вследствие на което дължимата седмична сума за погасяване на кредита за последния е била в размер на 63 лева, респективното общо дължимата сума за връщане по процесния Договор, с размер на кредита 1000 лева, е в размер на 1890 лева.

Приема, че процесния Договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и Законът за защита на потребителите /ЗЗП/.Изтъква се, че съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Приема се, че в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в сключения между страните Договор, не са включени допълнителните разходи, регламентирани в чл. 11 от Договора в размер на 714,66 лева, прикрити под формата на неустойка, с уговорен начин на разсрочено плащане в Погасителния план, приложим към Договора, обективиран в Приложение № 1, неразделна част от последния. Действително, съгласно чл.19, ал.3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които 2 потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в чл.11 от Договора за потребителски кредит няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в Договора ред. Самото задължение за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за кредит.

Изтъква се, че непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК, следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. Приема, че клаузата за предоставяне на обезпечение по Договора е противоречи и на чл.8, §1 от Директива 2008/48. Клаузата в Договора за предоставяне на обезпечение прехвърляла риска от неизпълнение на задължението за оценка на кредитоспособността от кредитора върху длъжника и води до допълнително увеличение на размера на задължението.

Твърди се, че неустойката, с оглед условията, на които следва да отговаря обезпечението, а и срока за предоставянето му, е уговорена по такъв начин, че да бъде максимално затруднено изпълнението на задължението.

Приема се, че уговореното в чл. 11 от Договора допълнително възнаграждение за кредитодателя 4 в размер на 714,66 лева, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗПК, е следвало да бъде включено при установяване на ГПР по кредита, което не е сторено.

Твърди се, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.

2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като се изтъква, че размерът на главницата е 1000 лв., а на неустойката - 714, 66 лева по приложения Договор за кредит сключен на **** г., което е 71,46 % от размера на отпуснатия кредит.

Приема се, че след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност на договора. Прием, че 3 прибавянето към ГПР на сумата за непредоставено обезпечение, води както до надвишаване на ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК, така и до неизпълнение на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като действителният размер на ГПР е над допустимия по смисъла на ЗПК.

Счита, че процесният Договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителния процент на ГПР, в който смисъл е и трайната съдебната практика. Приема, че Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно твърди нищожност на Договора за потребителски кредит, сключен на дата **** г.

Приема, че предвидената в Договора клауза за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Според съдебната практика, при формиране размера на този вид лихва, обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.

Към момента на сключване на договора за потребителски кредит - 24.03.2023 г., размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 12, 17 %. В настоящия случай предвидения размер на възнаградителната лихва е 50 %, което надвишава трикратния размер на законната лихва. След извършване на справка в уебсайта на Българската народна банка, основния лихвен процент към момента на сключване на процесния Договор за кредит, е 3,79 %.

Добавяйки 10 пункта и умножавайки стойността три пъти, се получава сумата от 41,37%, което е максимално допустимият размер на уговорена възнаградителна лихва, както и е по-малко като стойност от уговорения размер на лихва в Договора, а именно 50 %. Счита, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК и в тази връзка счита Договора за недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Твърди се, че ищецът е извършил погасявания на вноски по процесния Договор за потребителски кредитв общ размер на 1004,00 лева. Прием, че вследствие на нищожността на процесния Договор, ищецът следва да заплати „само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“, съгласно чл. 23 ЗПК, а именно в размер на 1000 лева. Твърди, че в настоящия случайе заплатил сума в размер на 1004 лева по сключения Договор за потребителски кредит.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника. Твърди, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на 4 договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, доводите за нищожност на клаузата по чл.11 от договора, уговаряща неустойка и възнаградителна лихва.

Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства във вид на преписи: Договор за потребителски кредит № **** от дата ****г., към Искане № ****, ведно с Приложение № 1, неразделна част от последния; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, приложим към сключения Договор; Уведомления за извършени плащания чрез "****" АД, Касови ордери за заплатени в офиса на ответника суми и извадки от извлечение от банкова сметка в "***" АД, представените с отговора на исковата молба писмени доказателства в заверен вид: искане за сключване на договор за кредит № **** от 22.02.2024 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т 9 и 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже при условия на пълно и главно доказване, че е в договорни отношения с ответника, че клаузата е нищожна, поради противоречие със ЗПК - чл. 11, ал.

1, т. 9 и 10 ЗПК, чл.19 ЗПК. По искът за нищожност в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени индивидуално, както и че уговорената неустойка е в рамките на присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции.

С влязло в законна сила Определение №1011/20.01.2026г. съдът приема за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: наличието на сключен Договор за потребителски кредит № **** от дата ****г., към Искане № ****, сключен между „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „****“, гр. ****, бул. „****“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н. Т. М., ЕГН:**********, с условията описани в исковата молба.

Съгласно така сключения договор кредиторът се задължил да 5 предостави на кредитополучателят кредит в размер на 1000 лева – представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора при фиксиран лихвен процент от 50% и годишен процент на разходите в размер на 65,58%. Установява се също така, че в чл. 5 от Договора, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит или 2.