Решение № 4308 от 29.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4308 гр. София, 29.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110201872 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. С.

Д. (чрез процесуален представител) срещу НП № 22-4332-025481 от 08.12.2022 г., издадено от Г. В. Б., началник-група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание съответно чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни възражения във връзка с това, че липсва яснота относно статуса на СУМПС на въззивника, както и относно това, че същият поради заболяване не е разбирал при проверката какво се е случило.

Административно-наказващият орган чрез процесуалния си представител излага конкретни твърдения за процесуална и материална законосъобразност на постановлението (без да коментира конкретните възражения по жалбата), претендирайки потвърждаването му и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът може да коментира при постановяване на решението си само такива писмени становища, които са депозирани в сроковете съответно по чл. 320, ал. 4 и чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

От приложените по самата административно-наказателна преписка и приобщени към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателствени материали се установява по напълно еднозначен и безспорен начин - освен оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган за съставяне на АУАН/издаване на НП по ЗДвП от министъра на вътрешните работи с писмена 1 заповед (с полагане на съответния подпис), както и това, че срещу жалбоподателя (роден през 1983 г.) към процесната дата 27.11.2022 г. били издадени и влезли в сила от органи на МВР 10 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата – още изложената в НП (като препратка към АУАН) – фактическа обстановка, към която съдът на свой ред препраща (настоящата инстанция, която е такава по фактите, установява конкретна фактическа обстановка и излага същата чрез техниката на препращане). От заключенията на назначените по делото СПЕ, включително от разпита на вещото лице по тях, в това число държейки сметка за изследваните от визираното вещо лице материали, се установява по напълно несъмнен начин (вещото лице дава много подробни, ясни и логически издържани пояснения), че при процесния отказ за даване на проба въззивникът е можел да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, като във връзка с психично заболяване в живота на жалбоподателя е имало само отделни епизоди, при които съответната възможност не е била налице.

С други думи, налице е вменяемост (съобрази чл. 33 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН!) при нарушителя към процесния момент и освен това същият не е изпадал (изобщо) в състояние на постоянно разстройство на съзнанието, респективно материалният закон е приложен напълно правилно (включително с уточнението, че за съставомерността на деянието в случая отказът да бъде извършена проверка с техническо средство е напълно достатъчен) и – отделно - не е налице и понастоящем основание за прекратяване на административнонаказателното производство съобразно чл. 34, ал. 1, буква „б“ от ЗАНН.

Възраженията касателно въпроса за статуса на СУМПС на водача са ирелевантни за предмета на настоящото производство - НП не е издадено за подобно административно нарушение, нито пък наличието или липсата на валидно СУМПС може да окаже в крайна сметка влияние върху индивидуализацията на отговорността.

При извършената от съда цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.

84 от ЗАНН не се установиха каквито и да било основания за отмяна или пък такива за изменение на НП, поради което постановлението следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. При този изход на делото законови основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя изначално не са налице, а не са налице и основания за присъждане на разноски в полза на СДВР, доколкото това би се явило в противоречие с принципа на добросъвестността съгласно чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН – писменото възражение срещу жалбата (писмено становище), депозирано в срока по чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, с което се изчерпва участието на процесуален представител на административно-наказващия орган, има бланков характер и не съдържа дори дума относно конкретните оплаквания по жалбата.

Изхождайки от чл. 112, ал. 4 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, имайки предвид това, че липсва необходимост съответните книжа да останат към настоящото дело след приключване на процесното административно-наказателно производство, то следва да бъде постановено след влизане на решението в сила приложените материали по прокурорска преписка (включително материалите по съответното ДП) да се върнат на съответната прокуратура.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-025481 от 08.12.2022 г., издадено от Г. В. Б., началник-група в ОПП – СДВР.

Не присъжда разноски.

След влизане на решението в сила приложените по делото материали по пр. пр. № 44876/2022 г. по описа на Софийската районна прокуратура (включително материалите по съответното ДП) да се върнат на същата прокуратура.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3