Решение № 331 от 09.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. София, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20211000503036 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 263582 от 02.06.2021г., постановено по гр.д.№3923/2020г., СГС е осъдил ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, да заплати на Д. Д. Н., ЕГН**********, сумата от 30 000/тридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – контузия на лявата челно-теменна област на главата, разкъсно-контузна рана на лявата челна област на главата, охлузване на лявата околоочна орбита и лявата ушна мида, оток на лявата скула, разкъсно-контузна на дясното коляно, разкъсване на вътрешната връзка и последващо изкълчване на дясното колянно капаче, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 14.12.2018г. от А. И. К., водач на л.а.“Пежо 206“ с рег.№********, както е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000лв.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е бил уважен за разликата над 7 000лв., е постъпила жалба от ответника ЗК“Лев инс“АД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с естеството на получените травми, сравнително краткият възстановителен период и липсата на трайни и невъзстановени увреждания.В този смисъл е нарушен установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост.При постановяване на своето решение съдът не е съобразил, че застрахователят е изплатил извънсъдебно сумата от 8 000лв., която е следвало да бъде 1 приспадната от размера на определеното обезщетение.Допуснатият от съда пропуск означава, че в действителност пострадалият е получил обезщетение от 38 000лв. за сравнително леки травматични увреждания.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли иска за разликата над 7 000лв.

В срок е постъпил отговор от ищеца Д.Н., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално допустимо.Разгледана по същество е частично основателна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в законна сила в частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000лв., поради което следва да се приеме, че е формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът А. К. е имал качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ; ищецът е пострадал вследствие на настъпилото на 14.12.2018г. ПТП, вследствие на което е получил претендираните в исковата молба травматични увреждания ; не е налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Пред въззивната инстанция е спорен само размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.

Частично основателни са оплакванията на ответника, които са свързани с размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди.От заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че вследствие на процесния инцидент ищецът е получил следните увреждания : контузия на лявата челно-теменна област на главата ; разкъсно-контузна рана на лявата челна област на главата ; охлузване на лявата околоочна орбита и лявата ушна мида ; оток на лявата скула ; разкъсно-контузна на дясното коляно ; разкъсване на вътрешната връзка и последващо изкълчване на дясното колянно капаче.По спешност е била извършена обработка на раните и поставени превръзки.При проведения на 28.12.2018г. ядрено-магнитен резонанс е установено разкъсване на вътрешния ретинакулум и изкълчване на дясното колянно капаче.За тази травма не е била провеждана операция, а на лицето е била поставена колянна ортеза за срок от 20 дни, след което е проведена рехабилитация.Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е била до 3 месеца, през която пострадалия е търпял болки, които са били по-интензивни през първите 2-3 седмици след ПТП и по време на провеждането на рехабилитацията.През първите 2 месеца ищецът не е могъл да натоварва пълноценно десния крак, което е налагало да използва патерици.Към настоящия момент здравословното състояние на пострадалия е възстановено.Налице са остатъчни белези в областта в лявата челна област и лявото коляно, които не биха могли да се заличат дори и оперативно, както и остатъчна медиална нестабилност на коляното при флексия, което води до изпитване на 2 затруднения при изкачване на стълби и клякане.Болките при тези движения са краткотрайни.Останалият обем на движенията на ставата са възстановени.Вещото лице дава заключение, че е възможно да се извърши стабилизация на колянното капаче, като се използва сухожилие от вътрешните бедрени мускули.

С оглед на естеството на проведеното лечение, което е консервативно, а не оперативно, сравнително краткият период на възстановяване и липсата на трайни и невъзстановими увреждания, с изключения на двата белега, съдът намира, че на пострадалия следва да се определи обезщетение от 20 000лв., от което следва да се приспадне платената от застрахователя сума от 8 000лв.Предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи за сумата от 12 000лв., а за разликата се отхвърли като неоснователен.Така определения размер на обезщетение е съобразен с датата на настъпване на застрахователното събитие – 2018г., която е от значение за преценка на конкретните обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на застрахователите по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, както и със съдебната практика в сходни случаи : с решение №1495/08.07.2020г. по в.гр.д.№505/2020г. на САпС е определено обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв. за сходни увреждания, но по-тежки по степен/пострадалият е получил допълнително изкълчване на раменна става и скъсване на предна кръстна връзка и менискуси/. Застрахователното събитие е настъпило през 2014г.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 12 000лв., а за разликата отхвърлен като неоснователен.

Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която искът за обезщетение е бил уважен за разликата от 12 000лв. до 30 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което иска в посочената част се отхвърли като неоснователен.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в общ размер на 484лв. – разноски за първа инстанция, държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция от 100лв.

В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция, което е в размер на 700лв. с ДДС.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 263582 от 02.06.2021г., постановено по гр.д.№3923/2020г. на СГС в частта, в която ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, е осъден да заплати на Д. Д. Н., 3

ЕГН**********, обезщетение за неимуществени вреди – контузия на лявата челно-теменна област на главата, разкъсно-контузна рана на лявата челна област на главата, охлузване на лявата околоочна орбита и лявата ушна мида, оток на лявата скула, разкъсно-контузна на дясното коляно, разкъсване на вътрешната връзка и последващо изкълчване на дясното колянно капаче, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 14.12.2018г. от А. И. К., водач на л.а.“Пежо 206“ с рег.№********, за разликата от 12 000/дванадесет хиляди/лв. до 30 000/тридесет хиляди/лв., както и в частта за разноските : за разликата над 480/четиристотин и осемдесет/лв., относно дължимата се от ответника държавна такса ; за разликата над 584.64/петстотин осемдесет и четири цяло и шестдесет и четири/лв. относно присъденото в полза на адв.В.О. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. Н., ЕГН**********, срещу ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от 14.12.2018г., за разликата от 12 000/дванадесет хиляди/лв. до 30 000/тридесет хиляди/лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263582 от 02.06.2021г., постановено по гр.д.

№3923/2020г. на СГС в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Д. Д. Н., ЕГН**********, да заплати на ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, сумата от 484/четиристотин осемдесет и четири/лв., представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, да заплати на адв.В.В. О., сумата от 700/седемстотин/лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4