Решение № 3962 от 24.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1345/2022
- Вид
- Решение № 3962
- Подписан
- 24.10.2022
- Състав
- ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3962 гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110201345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 214332-009881 от 20.05.2021г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателката П. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца.
В жалбата на С. П. П. се твърди, че Актът и Наказателното постановление са съставени при допуснати съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин. Твърди се, че в Наказателното постановление не вписани обстоятелствата на нарушението касателно основанието и датата на служебната дерегистрация на МПС и как при проверката е констатирано прекратяването на регистрацията. Критикува се, че в НП не били вписани и причините за служебната дерегистрация. Жалбоподателят твърди, че в момента, в който е взела автомобила да го управлява, всичките му документи били редовни и П. нямало как да предположи, че върши нарушение.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателката С. П. П. се явява лично само в съдебното заседание на 26.04.2022г., когато заявява, че поддържа жалбата си. По време на съдебните заседание на 28.06.2022г. и на 04.10.2022г. П. не се явява, не изпраща процесуален представител, не ангажира доказателства и не взема становище по съществото на спора.
1
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща представител пред СРС и не взема становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
На 27.08.2019г. М.С. (гражданин на Сърбия) придобила лек автомобилът „.... с рег. № ............ Промяната на собствеността била отбелязана в АИС-КАТ. На 05.10.2020г. бил сключен договор за покупко – продажба на МПС-то и като „предстоящ собственик“ в АИСКАТ бил отбелязан „...........“ .........
На 06.12.2020г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на този лек автомобил била служебно прекратена и било направено съответното отбелязване в АИСКАТ.
На 30.01.2021г. докато С. П. П. управлявала лек автомобил „....” с рег. № ........... в гр.
София по ул. „Акад. Стефан Младенов” с посока на движение от ул. „Йордан Йосифов” към бул. „Г.М.Д.”, срещу сградата на „Български пощи“ била спряна за проверка от служители на МВР. В хода на проверката се установило след справка с ОДЧ, че автомобилът е служебно дерегистриран на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП от 06.12.2020г. Поради това св.
В., в присъствието на св. Е., съставил срещу С. П. П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 631265 от 30.01.2021г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. С. П. П. отказала да подпише Акта и това било удостоверено с подписа на св. В.В. Ч. на 30.01.2021г.
С твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е изпратена от ОПП – СДВР на Началника на 01 РУ – СДВР, а от там на 07 РУ – СДВР и е била образувана прокурорска преписка № 10821/2021г. по описа на СРП.
С Постановление на прокурор от СРП от 06.04.2021г. (изведено в деловодството на СРП на 07.04.2021г.) е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по материалите, съдържащи се в пр. пр. № 10821/2021г. по описа на СРП и преписката е прекратена, а материалите са изпратени на ОПП – СДВР за преценка за наличие на нарушение по ЗДвП и за налагане на административно наказание.
На 20.05.2021г. Г.Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното Наказателно постановление № 21-4332-009881, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП С. П. П. е санкционирана с „глоба” в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е получено на 07.01.2022г. и е обжалвано с жалба, подадена до ОПП – СДВР по пощата с дата на пощенското клеймо 17.01.2022г., която е била заведена в ОПП – СДВР на 18.01.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д., Е. и Ч., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : плик от жалба;
2
Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 06.04.2021г.; справка – картон на водача; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповеди № 8121К-13180/29.10.2019г. и № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи; справка за регистрацията на МПС с рег. № ...........; справка за собствеността на МПС с рег.
№ ...........; писма от ОПП – СДВР до 01 РУ – СДВР и до СРП, както и от 01 РУ – СДВР до 07 РУ – СДВР, а също и АУАН с бланков № 631265/30.01.2021г.
Тези писмени доказателства се явяват достоверни, непредубедени, обективни и относими към предмета на доказване по делото. Поради това СРС ги кредитира.
Приложените на лист 25, 29 и 30 от делото писма са обективни, достоверни и намират опора в останалия доказателствен материал. Съдът ги кредитира и приема въз основа на тях, че материалите по съставения АУАН са били изпратени от ОПП – СДВР на 01 РУ – СДВР, а от там на 07 РУ – СДВР по компетентност и във връзка с образуваната след това прокурорска преписка, а след постановяване на прокурорския акт за отказ от образуване на досъдебно производство – Постановлението на СРП е било изпратено на ОПП – СДВР и чак тогава е издадено процесното НП.
Справките на лист 7-8, лист 32, лист 33, лист 34 и лист 38 от делото имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС им се доверява напълно. Въз основа на справката – картон на водача се установява, че освен процесното деяние, жалбоподателката е имала и други предходни нарушения по ЗДвП. От справка за собствеността на МПС с рег. № ........... се установява, че автомобилът е „...., собственост на М.С. (гражданин на Сърбия). Въз основа на справките за регистрация на МПС с рег. № ........... (приложени на лист 32 и 38 от делото) се доказва, че на 06.12.2020г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на лек автомобил „.... с рег. № ........... е била служебно прекратена и е било направено съответното отбелязване в АИС-КАТ.
Постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 06.04.2021г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствената сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и приема, че в СРП е била извършена провека, свързана с процесното деяние, което я приключила с отказ на прокурора да образува досъдебно производство.
Констатациите от Акта не се опровергават от нито едно събрано по делото доказателство. Същевременно данните, че лекият автомобил е бил служебно дерегистриран на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП от 06.12.2020г. намират опора в справките, приложени на лист 32 и лист 38 от делото. Поради това и на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че АУАН има доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства.
Като обективни и с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства съдът кредитира и приложените по делото Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., както и Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180/29.10.2019г. и № 8121з515/14.05.2018г. От Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121К-13180/29.10.2019г. и точка 2.10 от Заповед № 8121з3 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Г.В.Б. е заемала длъжността началник на 01 група „Административно – наказателна дейност” на 03 сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и съответно е имала правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.
С оглед нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и наличното по делото Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 06.04.2021г. не е необходимо да се изследва компетентността на актосъставителя, както и дали АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дали съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и без Акт – при отказ на прокурора да образува наказателно производство – може да се образува административно – наказателно производство.
Показанията на свидетелите Д., Е. и Ч. се явяват неинформативни относно процесното нарушение, тъй като и тримата не помнят проверката и детайли относно случката. Поради това съдът не гради фактически и правните си изводи относно деянието и дееца на база събраните по делото гласни доказателства. Същевременно думите на св. Д., че той е написал АУАН и че го е подписал като актосъставител, а св. Ч., че е подписал АУАН като свидетел на отказа на П. да подпише Акта, доколкото намират опора в самия АУАН, следва да се кредитират от съда. Въз основа на Акта и тези свидетелски показания съдът приема, че на 30.01.2021г. св. Д., в присъствието на св. Е., е съставил срещу С. П. П. АУАН с бланков № 631265 за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и тъй като П. е отказала да подпише Акта – това обстоятелство е било удостоверено с подписа на св. Ч..
Приложеният на лист 4 от делото плик от жалба има достоверна дата. Поради това съдът го кредитира и установява, че жалбата срещу процесното НП е била подадена до ОПП – СДВР по пощата с дата на пощенското клеймо 17.01.2022г. Доколкото от лист 37 от делото е видно, че НП е получено от П. на 07.01.2022г., а жалбата й е подадена на 17.01.2022г. – СРС приема, че същата е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е издадено от компетентно лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН на 30.01.2021г. е била образувана прокурорска преписка № 10821/2021г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 06.04.2021г. и чак тогава е било издадено процесното Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в 4 случая разпоредбите от ЗАНН относно АУАН (и най-вече чл.34, чл.40, чл.42, чл.43 от ЗАНН) се явяват неприложими, тъй като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. При така направеното уточнение настоящият съдебен състав счита, че в случая не следва да се прави преценка дали Актът отговаря на изискванията на ЗАНН, а само дали по отношение на НП са спазени разписаните в закона изисквания.
След служебна проверка СРС – 10 състав прие, че са изпълнени процесуалните правила на ЗАНН относно издаването на Наказателното постановление. В него нарушението е ясно и разбираемо описано. Посочени са датата, часа, мястото, посоката на движение на МПС-то и това, че същото е с прекратена регистрация (служебно дерегистрирано) по чл.143, ал.15 от ЗДвП, като дори е посочено и от кога. Деецът и автомобилът са в достатъчна степен индивидуализирани. Налице е съответствие между фактическото и цифровото описание на нарушението в обжалваното Наказателно постановление.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в Наказателното постановление не били посочени основанието и датата на служебната дерегистрация на МПС-то, тъй като в НП изрично е посочено, че от 06.12.2020г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е бил служебно дерегистриран автомобилът, което означава, че в НП са вписани и причините за прекратяване регистрацията на МПС-то. В НП е посочено, че след справка в ОДЧ е установено, че автомобилът е служебно дерегистриран, поради което и този довод от жалбата не отговаря на съдържанието на атакуваното Наказателно постановление.
Разпечатката съдържа 42 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b775b571-1aa5-448a-b77a-0072026a017f