Решение № 829 от 21.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. гр. Хасково, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640101385 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от И. В. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.****, ул.“****“ № *, ет.*, ап.*, съдебен адрес: гр.****, ул.“****“ № *, адв. Г. М. от АК - ****, против „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.“Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, съдебен адрес: гр.****, район ****, ул.“****“ № *, ет.*, ап.*, адв. М. К. – член на ****.

Ищцата твърди, че предявява иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, за връщане на платена без основание сума по недействителен договор за заем с № ****/**** г., в размер на 20,00 лева. На посочената дата – **** г. ищцата изтеглила сума в размер на 500,00 лева съгласно договор с № ****/**** г. по договор за паричен заем, сключен от разстояние съгласно ЗЕПЕП между двете страни. Сумата трябвало да се възстанови в полза на кредитора в срок от двадесет и четири месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

Част от по-горепосочената сума е била прихваната от страна на кредитора поради задължение по стар договор с № ****. Цялата сума съгласно чл. 3, ал. 2 от договора била в размер на 162, 36 лева, от които 137,58 лева за дължима главница по предходния договор, 22,75 лева - неустойка и 2,03 лева – лихви. Срокът на договора бил 24 месеца. Фиксираният лихвен процент – в размер на 41 %, а годишният процент на разходите - в размер на 49.65 %.

В чл. 20, ал. 1 от договора било предвидено, че вземането по договора се обезпечава с поръчителство от страна на физическо лице. В ал. 3 били упоменати и условията, на които 1 следва да отговаря това лице, а именно: да е дееспособно физическо лице, работещо на трудов договор с най-малко 6 месеца осигурителен стаж, да няма експозиции в ЦКР със закъснение на 30 дни и да не страна по договор, сключен с "Макроадванс" АД. В чл. 10 от договора било записано, че ищцата дължи сума в размер на 10,35 лева от усвоения размер на кредита за първия ден на забава, както и 0.230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита не е обезпечен. Чл. 14 от договора гласял, че неустойката се начислява върху размера на посочената главница на база реален брой дни забава.

Поддържа се в исковата молба, че до момента ищцата е внесла по договора обща сума в размер на 520,00 лева.

Според ищцата, така сключения договор с ответното дружество, е недействителен, поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начин на изчисляване на годишния лихвен процент, липсвала също и яснота как е формиран сбора от 49.65 %, както и общата дължима сума по него. С включването на клаузата за неустойка се стигало до един допълнителен доход за кредитодателя, тъй като неустойката не била включена в годишния процент на разходите, което било нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Чрез включването на клаузата за допълнителни услуги се стигало до заобикалянето на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен горепосоченото било налице и нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост, поради това, че сумата на неустойката съставлявала около 70 % от стойността на договора. Именно и затова, чрез включването на такъв допълнителен разход се достигало до допълнително скрито възнаграждение по договора за кредит между двете страни. В подкрепа на това твърдение е отбелязано още, че сумата, дължима като неустойка е включена към погасителния план, договорен в договора и то още при подписването му.

Наведени са доводи, че така предвидената неустойка излиза извън присъщите й функции и служи единствено като инструмент за неоснователно обогатяване. Годишният процент на разходите бил посочен единствено в цифрово изражение, но не била извършена разбивка на всички разходи, които следвало да се извършат. Именно и затова било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и процесният договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на горното, ищцата счита, че кредиторът се е обогатил неоснователно с възнаградителната лихва по кредита. Ищцата била поставена в неблагоприятно положение спрямо кредитора при сключване на договора между страните и той противоречал на чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. Разходите по кредита надхвърляли пет пъти законната лихва съгласно фиксинга на БНБ и това било самостоятелно основание за прогласяване недействителността на договора.

На основание чл. 23 ЗПК била налице недействителност на договора за потребителски кредит, сключен между И. П. и "Макроадванс" АД. С оглед на това,че недействителността била изначална и че задължението, поето по него било изплатено към 2 момента на предявяване на исковата молба, за ищцата бил налице правен интерес да предявя иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Ответната страна дължала цялата сума, заплатена неоснователно над главницата по договора за кредит. Към момента договорът за кредит бил погасен предсрочно и сумата, заплатена по него била в размер на 520,00 лева, тоест сумата, заплатена над главницата - в размер на 20,00 лева, и именно това бил и претендирания размер на иска. Всичко изложено водело до извода, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Заплатени били суми, които са били получени от кредитора по процесния договор при начална липса на основание, поради нищожност на разпоредбите от договора, с които са били уговорени.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати в полза на ищцата сумата от 20,00 лева, заплатена на нищожно правно основание по недействителен договор за заем № ****/**** г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, в т.ч и за адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат.

Ответникът оспорва предявения иск. Счита го за неоснователен като излага следните съображения в тази насока: Действително между ищеца и ответното дружество бил сключен процесният договор за потребителски кредит № ****/**** г., но съгласно чл. 1 от договора, същият бил сключен за сумата от 1500 лева, а не за 5 0 0 лева, както се твърдяло от насрещната страна. Сумата била изписана както с цифри, така и словом и не оставало никакво съмнение относно размера на отпуснатия кредит. Действително, съгласно уговореното в чл. 3 от договора, с част от сумата било погасено предходно задължение на кредитополучателя, което към датата на сключване на процесния договор за кредит, възлизало на 162,36 лева, а остатъкът до пълния отпуснат размер от 1500 лева, бил преведен на ищеца чрез услугите на „Изипей" АД. Видно от приложената към отговора на исковата молба Разписка за извършен превод и информация за нареден превод, отпуснатата на ищцата сума била усвоена лично от нея, на каса на „Изипей" АД, срещу представяне на документ за самоличност, на **** г. в **** ч.

Оспорва се твърдението на ищцата, че задължението по процесния договор е погасено предсрочно. Действително били постъпили плащания, но доколкото на ищцата е била отпусната сума в размер на 1500 лева, с постъпилите до момента суми задължението не било погасено, като бил налице незаплатен остатък. Дори да се приемело, че сключеният между страните договор е недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължал връщане на чистата стойност на кредита, която в настоящия случай възлизала на 1500 лева, която сума до момента не била платена на ответното дружество. Съществувала дължима на ответника сума за главница по договора.

С оглед на изложеното, ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства Договор за потребителски кредит № **** от **** г., се установява, че между ищцата И. В.

П. /кредитополучател/ и ответника „Макроадванс“ АД /кредитор/ е сключен описаният в исковата молба договор, тоест че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищцата е получила в заем сумата в размер на 1500,00 лева, а не както твърди 500 лева, които следвало да върне в срок от 24 месеца. Съобразно уговорката между страните, обективирана в чл.3 от договора за кредит, същите са се съгласили, че кредитополучателят и кредиторът са страни и по друг договор за кредит - № **** от **** г., сключен помежду им, по който усвоеният и непогасен размер на задължението е 162,36 лв. като с получената по настоящия договор сума се погасява това предходно задължение, възлизало на 162,36 лева.

Видно от приложената Разписка за извършено плащане № **** от **** г. и информация за нареден превод, остатъчната сума от 1337,64 лева е получена от ищцата на същата дата.

Посочено е в чл.7 от договора, че усвоеният размер на предоставения кредит се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41.00 %, равняващ се на 0.1138 % на ден, а размерът на годишния процент на разходите е 49.65 % (чл.9 от договора).

Съгласно чл.10 от Договор за потребителски кредит № **** от **** г., кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не предостави обезпечение съгласно реда и условията на чл. 20 от Договора. Неустойката е в размер на 10,35 лева плюс 0.230 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0.230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

В чл. 20 е уговорено, че в срок до три дни от сключване на договора кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на следните изисквания: да има брутен осигурителен доход над 1400 лева; да работи на трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит, сключен с “МАКРОАДВАНС“ АД.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е изцяло неоснователен, като съображенията за това са следните:

Както бе посочено вече, по делото не се спори, че на **** г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ответникът е 4 предоставил на ищцата И. В. П. сумата в размер на 1500 лв., която е следвало да бъде върната на 24 анюитетени месечни вноски, съгласно погасителен план (Приложение № 1 към договора) – непредставен по делото.

Без съмнение и изхождайки от предмета и страните по процесния договор физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.