Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2509 от 26.11.2018, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2343/2018
Вид
Решение № 2509
Подписан
26.11.2018
В сила
12.11.2019
Състав
ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ № №

2509 гр. Пловдив, 26.11.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ при секретар Стефка Костадинова като разгледа докладваното адм. дело № 2343 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на

И.А.С., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, против Решение № 2153-15-145 от 05.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. *, с което е оставена без уважение жалба вх.

№ 1021-15-29/15.02.2017 г. срещу разпореждане № 3045-15-55/30.01.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. *, с което е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2012 г. до 31.08.2014 г. в общ размер на 13 522,54 лв. (главница – 9 651,18 лв. и лихва, начислена към 07.08.2014 г. – 3 871,36 лв.).

В жалбата се излагат аргументи в насока, че длъжностното лице по чл. 98 не можело да издава разпореждания по чл. 114 от КСО към 30.01.2017 г., тъй като решение № 2153-15-18/27.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *, въз основа на което е издадено, е предмет на съдебно обжалване и е влязло в сила на 06.06.2018 г. Това означавало, че разпореждането не е издадено в преклузивния срок по чл. 98, ал. 2 от КСО. На следващо място, по делото не били събрани доказателства за твърдяната недобросъвестност на лицето, тъй като при подадени от него документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е преценило, че към 1999 г. жалбоподателката е придобила право на пенсия за ОСВ. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 115 от КСО по отношение на давността, като с обжалваното решение били заличени по давност задължения само до 31.12.2011 г. В тази връзка, неправилно за размера на сумите, подлежащи на възстановяване от получилото ги недобросъвестно лице, административният орган се позовавал на документ, наименован „справка към решение № …. с остатък от задължение за периода от 01.01.2012 г. до 31.08.2014 г.“, която не можела да бъде отнесена към оспорвания административен акт и в която не се съдържали данни правени ли са удръжки от получаваната пенсия по предварителното изпълнение на разпореждането от 30.01.2017 г. Иска се отмяна на обжалваното решение № 2153-15-145 от 05.07.2018 г. и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото Директор на ТП на НОИ – гр. *, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Установява се от документите по преписката, че с разпореждане № **********/ПР-1275 от 20.08.2014 г. е отменено разпореждане № **********/04.10.1999 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – гр. *, с което на С. е отпусната лична пенсия за ОСВ и всички последващи разпореждания и на основание чл. 81, ал. ал.

2 от КСО й е отпусната наследствена пенсия за ОСВ, считано от 01.04.2009 г. Първоначалният размер на отпуснатата пенсия е 140,77 лв., като считано от 01.07.2014 г. размерът е увеличен на 173,02 лв. С решение № РД-335/16.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *посоченото разпореждане е отменено частично, по отношение т.т. 2 и 3 от него.

С последващо разпореждане № **********/ПР

572/31.03.2015 г., въз основа на представени доказателства за осигурителен стаж от С. по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, на лицето е отпусната наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 от КСО от лична пенсия за ОСВ на починалия й съпруг ***, считано от 01.04.2009 г., която е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, считано от 29.12.2011 г. Считано от 29.12.2011 г. на С. е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за ОСВ на починалия й съпруг.

Против посоченото разпореждане е подадена жалба, към която са представени нови доказателства за осигурителен стаж. С последващо разпореждане от 08.07.2015 г., на основание чл. 99, ал. 3 от КСО разпореждането от 31.03.2015 г. е отменено и личната пенсия на лицето е изменена, считано от датата на отпускането й. Въз основа на съдебно решение № 1364/07.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2595/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив е постановено решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *, с което е оставена без уважение жалба вх. № 42702 от 25.06.2015 г. на И.С. против разпореждане № **********/Протокол № 572 от 31.03.2015 г., с което е отпусната на лицето пенсия за ОСВ, изменена и определена в действителен размер с разпореждане № **********/Протокол № 011262 от 08.07.2015 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – гр. *.

Непосредствено след това решение е издадено и процесното разпореждане № 3045-15-55 от 30.01.2017 г., в което е разпоредено жалбоподателката да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ за периода от 01.01.2007 г. до 31.08.2014 г. в общ размер на 55 581,28 лв., от които главница 29 305,39 лв. и лихва, начислена към 30.01.2017 г.

– 26 275,89 лв.

Против разпореждането от 30.01.2017 г. е подадена жалба вх. № 1021-15-29 от 15.02.2017 г., която е намерена за частично основателна от директора на ТП на НОИ – гр. * по отношение на погасена по давност част на вземането на НОИ от С. за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. в общ размер на 42 058,74 лв., от които главница 19 654,21 лв. и лихва, начислена до 30.01.2017 г. – 22 404,53 лв. Със същото решение административното производство по жалба вх. № 1021-15-29 от 15.02.2017 г. против разпореждане № 3045-15-55 от 30.01.2017 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – гр. *е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от КСО до приключване на адм. дело № 503 от 2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив с предмет решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 г. с влязъл в сила съдебен акт.

След констатиране, че постановеното по адм. дело № 503 от 2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив решение № 956 от 06.06.2017 г., е влязло в сила на 06.06.2018 г. /оставено е в сила с решение № 7523 от 06.06.2018 г. на ВАС, Шесто отделение, постановено по адм. дело № 7747 от 2017 г. по описа на съда/, с решение № 1040-15-71 от 05.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив спряното на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от КСО административно производство по жалба вх. № 1021-15-29 от 15.02.2017 г. е възобновено и жалбата е оставена без уважение. Към жалбата е приложена справка с остатъка от задължението на И.С. за периода от 01.01.2012 г. до 31.08.2014 г.

При съдебното обжалване на посоченото решение на директора на ТП на НОИ – гр. * са представени следните писмени доказателства: заповед № Зап – 109 от 08.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *; заповед № 82 от 06.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *; заповед № 200 от 15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *; преписка по отпускане на пенсия за ОСВ на ***, съпруг на И.С., починал 14.03.2009г.; справка за целия дълг на И.С. за периода от 01.01.2007 г. до 31.08.2014 г.; справка за погасено по давност задължение за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.; справка с остатък от задължение за периода от 01.01.2012 г. до 31.08.2014 г., съдържаща и информация за направени удръжки по надвзета пенсия за периода от 01.04.2017 г. до 30.09.2018 г.

/справките са представени в оригинални екземпляри/. По отношение на представените справки е изразено становище от пълномощника на жалбоподателя, че в сумите са налице несъответствия, но не е направено изрично оспорване на представените документи и не се ангажират доказателства във връзка с оспорването.

На първо място, спорът по делото се концентрира във въпроса по отношение срока по чл. 98, ал. 2 от КСО за издаване на процесното разпореждане от 30.01.2017 г. и дали е спазен срокът по чл. 10, ал. 7 от НПОС.

Съгласно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, какъвто е настоящия случай, не спира изпълнението им. Съгласно чл. 10, ал. 7 от НПОС (в редакция към 01.01.2015 г.), длъжностните лица издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от влизането в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО за изменение или прекратяване на пенсията.

Първоначално, вземането на НОИ от жалбоподателката е установено с разпореждане № **********/Протокол № Ра-671 от 02.09.2014 г. (л. 68). Против разпореждането е подадена жалба вх. № МП-60754 от 16.09.2014 г., като образуваното административно производство по нея е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК с решение № РД-335 от 16.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *. С решение № РД-67 от 16.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ – гр. * спряното административно производство е възобновено, като с решение № Рд-68 от 16.03.2015 г. на същия административен орган разпореждане № **********/Протокол № Ра-671 от 02.09.2014 г. е отменено, тъй като е отменено разпореждането, въз основа на което е издадено - № **********/ПР-1275/20.08.2014 г.

В последствие, е издадено разпореждане № 3045-15-1 от 29.07.2015 г. (л. 174 – 174а), с което повторно е разпоредено С. да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за ОСВ. Второто разпореждане отново е обжалвано, като с решение № 2153-15-63 от 15.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *, потвърдено в тази си част с решение № 1364 от 05.07.2016 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2595 от 2015 г. по описа на съда. Процесното разпореждане е издадено след като с решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 г. е потвърдено резпореждане № **********/Протокол № 572 от 31.03.2015 г. на ръководителя на «ПО» при ТП на НОИ – гр. *, с което е отпусната лична пенсия за ОСВ на С., изменена и определена в действителен размер с разпореждане № **********/Протокол № 01262 от 08.07.2015 г. Посоченото решение на директора на ТП на НОИ – гр. * е обжалвано по съдебен ред, като с решение № 956 от 06.06.2017 г. жалбата на лицето е оставена без разглеждане като недопустима.

По отношение твърденията на жалбоподателката за несъобразяване на издаването на разпореждането с влизането в сила на решение № 2153-15-63 от 27.01.2017 г. следва да бъде съобразено следното: издаденият административен акт е пореден, с който се разпорежда лицето да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за ОСВ. Този факт е констатиран с т. 1 от разпореждане № **********/ПР-1275 от 20.08.2014 г., в която си част разпореждането е потвърдено с решение № РД-335 от 16.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *. Съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е издадено разпореждане № **********/Ра-671 от 02.09.2014 г. на ръководителя на «ПО» при ТП на НОИ – гр. *и покана за доброволно изпълнение изх. № К-44872 от 25.09.2014 г. Съгласно издадените административни актове, жалбоподателката е наясно, че дължи възстановяване на неправилно изплатена сума за ОСВ, като в следствие на обжалване от нея на всички разпореждания, с които е определен размер на отпуснатата й наследствена пенсия от починалия й съпруг и лична пенсия за ОСВ са погасени по давност суми на вземанията на НОИ, като с решение № 2153-15-49 от 14.03.2017 г. претенцията на лицето е удовлетворена и е заличено по давност задължението за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за ОСВ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.

Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че съгласно чл. 115, ал. 1, изр. 2 от КСО е налице предвидена по-дълга погасителна давност за задължения, когато давността е била прекъсната. В настоящия случай, давността е прекъсната с предприемането на действия по принудително изпълнение на задължението, като не е спорно обстоятелство по делото, че на лицето е връчена покана за доброволно изпълнение, издадена на 25.09.2014 г. Това означава, че правилно с решението от 14.03.2017 г. директорът на ТП на НОИ – гр. * е удовлетворил претенцията на лицето за погасяване по давност на вземане от него за периода до 31.12.2011 г.