Решение № 1417 от 14.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1417 гр. В., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Й.ова при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело № 20253110100449 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск по чл.432 КЗ

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г. П.“, ***, с която претендира да бъде осъдено ЗД „Б. И." АД, ЕИК ****, със седалище: гр. С., бул. „Д. Б." *** да му заплати сумата от 2890,96 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на огледало предно ляво, мигач преден десен, спойлер преден десен, спойлер среден десен дпи, капак двигател, лост спирачка задна, кол преден десен, кол преден ляв, калник преден, спойлер преден ляв, спойлер страничен ляв и лост ляв скорости на собственият й мотоциклет марка „Я.", с peг. № ***, причинени в резултат на реализирано на 06.02.2024г.

ПТП на път II - 29, км. 2, ПВ - Летище до Мото Пфое по вина на водача на л.а. марка М., с peг. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 14.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 06.02.2024г., около 16:30 часа, на път II - 29 км. 2, ПВ - Летище до Мото Пфое, ищцата управлявайки собственият си мотоциклет марка „Я.", с peг. № ***, била блъсната от лек автомобил марка М., с peг. № ***, управляван от А. Ч., който преминал през кръстовище сигнализирано с пътен знак „Б2" -Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!, като не пропуснал мотоциклет управляван от ищцата. За настъпилото ПТП били уведомени компетентните органи, които след посещение на място и след изясняване механизма на настъпване на ПТП и участниците в него издали констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****. За репатрирането на мотоциклета заплатила сумата в размер на 70 лв. Лекият автомобил управляван от виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „Б. И." АД, със срок на действие 03.08.2023г. – 02.08.2024г., валидна към датата на ПТП. На 09.02.2024г. ищцата уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие, като същият извършил оглед на мотоциклета, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение по щета № ***. В описа, като увредени детайли била описани: огледало предно ляво, мигач преден десен, спойлер преден десен, спойлер среден десен дпи, капак двигател, лост спирачка задна, кол преден десен, кол преден ляв, калник преден, спойлер преден ляв, спойлер страничен ляв и лост ляв скорости. До момента не е получила необходимото застрахователно обезщетение, поради което възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище, че искът е допустим, като се оспорва, както по основание, така и по размер. Сочи, по делото не са ангажирани доказателства за извършено противоправно деяние от страна на застрахован при ответника водач. В условията на евентуалност, в случай че се докаже противоправно действие на водач на МПС, чиято ЗЗГОА се покрива от ответника, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, твърдейки, че последния също е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал мотоциклета си. Намира претенцията за имуществени вреди за силно завишена и неотговаряща на реално претърпените вреди, като оспорва, че всички сочени части са увредени в процесното ПТП.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Ответникът е направил възражение с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата относно наличието на ПТП причинено на 06.02.2024г. от водач на л.а. М., с peг. № ***; претърпени имуществени вреди вследствие на процесното ПТП и пазарната им стойност към момента на увреждането; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие и е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него щети. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника, при успешно проведено от ищеца доказване, е да установи, че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение на ищеца за настъпилите от процесното ПТП щети в размер на пазарната им стойност към момента на увреждането, или да установи въведените правоизключващи и/или правопогасяващи възражения, вкл. че в случая е налице съпричиняване от страна на ищцата, която не се е движила със съобразена скорост / в зависимост от натовареността на движението, видимостта и пр./.

От фактическа страна:

От ответника, след задължаването му по чл.190 ГПК е представена отправената до него от ищеца претенция за изплащане на обезщетение за щета от 09.02.2024 г., в която е посочено, че е настъпило събитие на 06.02.2024г., при което в гр. В., на кръговото кръстовище до летище В. водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, управлявайки л.а. „М.“ не спрял на пътен знак Б2 9 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!) респ. не е пропуснал движещия се по път с редимство мотоциклет, управляван от ищеца и е реализирал удар с него, вследствие на което са причинени вреди по предната лява и дясна част на мотоциклета.

Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.02.2024г., в който е отразено, че участник 1- л.а. „М.“, рег. номер *** при преминаване през кръстовище, сигнализирано с пътен знак Б2 не е пропуснал движещия се по пътя с предимство участник 2- мотоциклет „Я.“ с рег. номер ***, вследствие на което са пострадали две лица и е съставен АУАН GA-***г. В протокола се съдържа и схема на произшествието.

По делото е представен посочения АУАН, както и издаденото въз основа на него наказателно постановление ****, издаден от началник група в ОД на МВР- В., РУ А., видно от което на Ю. Х. М.- водач на л.а. „М.“ рег. номер *** е наложено административно наказание глоба за нарушение изразяващо се в непропускане на движещо се по път с предимство МПС „мотоциклет Я.“, докато наказаният се е движел по път без предимство, нарушение по чл.50, ал.1 ЗДвП. Наказателното постановление е получено на 14.05.2024г. и е заплатено на същата дата, видно от представена разписка.

В описа-заключение по щетата е посочено, че са увредени предното ляво огледало, предния десен мигач, преден десен спойлер, спойлер среден десен, капак двигател, лист спирачка задна, кол преден десен, кол преден ляв, калник преден, спойлер преден ляв, спойлер страничен ляв, лост ляв скорости. Описът заключение е подписан от ищеца и вещо лице на ответника.

На л.73-100 от делото, от ответника е представен снимков материал на процесния мотоциклет към момента на завеждане на застрахователната претенция на ищеца.

2

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице заключава въз основа на описания в протокола за ПТП механизъм, че настъпилите по мотоциклета вреди / както са описани в описа-заключение/ с в причинно-следствена връзка с произшествието. Посочени са стойността на ремонта – 5654,23 лв., която включва стойността на частите за подмяна / таблица на л. 6/, стойността на труда за извършване на ремонта / при 81,43лв. с ДДС средна цена за 1 час/ и стойността на боя и консумативи. В допълнителна експертиза, вещото лице е изчислило, че средната пазарна цена на мотоциклета към датата на ПТП е 11 856,44лв., като стойността на ремонта е 47,69% от пазарната му стойност, поради което и не е налице тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ.

Съдът дава вяра на така изготвената експертиза, като компетентно дадена и отговаряща ясно и точно на поставените задачи.

От правна страна:

Ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ между него и водача на л.а. „М.“ с рег. номер *** към момента на процесното събитие.

В случая механизма на настъпване на произшествието се установява от съвкупната преценка на представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица, както и съставените на водача на л.а. „М.“ АУАН и наказателно постановление на нарушение на ЗДвП изразяващо се именно в неспазване на знак „Б2“ и непропускане на движещ се по път с предимство мотоциклет. Същите в съвкупност обуславят извод за извършеното от застрахования при ответника водач нарушение на правилата за движение по пътищата, което именно нарушение е станало причина за ПТП. Причинно- следствената връзка между произшествието и вредите по мотоциклета се установява от изслушаната експертиза, за изготвянето на която е съобразен описа-заключение на вреди, наблюдавани и описани от представител на ответника.

Вината на водача на „М.“ се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като от страна на ответника, върху когото пада доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията.

Ответникът поддържа, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като се е движил с несъобразена за пътната обстановка скорост.

Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причИ. връзка между поведението на пострадалия / в случая водача на увредения автомобил/ и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. В случая би било достатъчно да е налице нарушаване на ЗДвП, което ако не бе допуснато от водача, МПС не би претърпяло вредите.

В конкретния случай, съдът намира, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства за конкретното поведение на водача на мотоциклета вкл. за неговата скорост, както и каква е била конкретната пътна обстановка, въз основа на които да може да се изведе извод дали скоростта е била съобразена или не.

При изложеното, възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.

Между страните е спорен и въпросът за размера на дължимото обезщетение.

За установяване на размера на вредите е изслушана съдебно-техническа експертиза.

Съгласно чл. 386, ал. 2 и чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ, като застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според легалната дефиниция на чл. 400 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, а когато не е уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.

Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І т..о.

3

/обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 от КЗ/. В практика на ВКС /Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК/ е изяснено, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При частична увреда, повредите подлежат на ремонт и за да бъде покрит негативния интерес на увредения собственик, застрахователната сума като обезщетение следва да е достатъчна за подмяна на увредения автодетайл с нов (оригинален или с годен аналог със качество на оригинала) респективно за възстановяване му с труд и консумативи при средна пазарна стойност (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК).