Решение № 4816 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4816 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330106315 по описа за 2024 година

Ищците А. Д. Б. и Д. Д. Б. са предявили срещу Д. А. Д. иск за намаляване на завещателно разпореждане – саморъчно завещание от **г., вписано под акт № **, т. **, дело № **/**г. в Служба по вписванията гр. **, съставено от наследодателя С. Г. Д., починала на **г., и възстановяване на запазената част от неговото наследство.

В исковата молба се излагат съображения, че страните са наследници на С. Г. Д., както следва: ищците – **, а ответникът – **. Посочва се, че на **г. по партидата на наследодателя било вписано посоченото саморъчно завещание, по силата на което наследодателката се разпоредила с цялото притежавано от нея имущество към момента на нейната смърт в полза само на един от наследниците – ** Д. А. Д.. По този начин била накърнена запазената част на ищците, с оглед на което се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника Д. А. Д..

В проведеното открито съдебно заседание на 25.11.2024 г., от страна на процесуалния представител ответника, който разполага с изрични 1 пълномощия по чл. 34, ал.3 ГПК, бе направено признание на иска, а от ищеца бе поискано съдът да постанови решение при признание на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената исковата претенция с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН, ищците следваше да докажат, че са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищците да са наследници по закон на починалия наследодател, и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследника да е била накърнена с универсално завещателно разпореждане от неговия наследодател.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 г. заявява, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл.

237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на 2 разноски има ищцовата страна. Доказателства за извършени такива са представени, както следва: за заплатена държавна такса в размер на 160 лева /л. 10/ и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева съобразно договор за правна защита и съдействие от 04.04.2024 г. /л.64/. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно. Производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото предмет е възстановяване на запазена част при извършено универсално завещание, в който случай не следва да се формира наследствена маса. В тази връзка следва да се отбележи и че делото приключи в едно съдебно заседание, без провеждане на действия по събиране на доказателства при направено признание на иска от страна на ответника. Поради изложеното, на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва в полза на всеки един от ищците да се присъди сумата в размер на 500 лева, респ. за двамата се дължат разноски в размер на 1000 лева.

В тази насока неоснователно се явява възражението, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Искът по чл. 30 ЗН е конститутивен. Чрез него се упражнява потестативно право, т.е. чрез едностранно волеизявление се предизвиква промяна в чужда правна сфера. Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство като самостоятелно субективно право може да бъде упражнено чрез предявяването му пред съд или чрез доброволно уреждане на отношенията между наследниците и лицето, в чиято полза е завещано имущество от наследодателя. В този смисъл с оглед естеството на претенцията ищците не разполагат в конкретната ситуация с друга възможност, освен да предявят претенцията си по чл. 30 ЗН. Предвид изложеното е без значение признанието на предявения иск от ответника.

Същият не би дал повод за завеждане на иска по чл. 30 ЗН, само ако между страните беше сключено споразумение, с което да се уредят отношенията по възстановяване на запазената част. Липсата на доброволно уреждане на отношенията между страните изключва приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, въпреки направеното от ответника признание на иска /в този е Определение № 59 от 07.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1279 / 2021 г. на ВКС 2 ГО, с което се споделят мотивите на Определение № 260230/27.01.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 2694/2020 г. на Окръжен съд Бургас/.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

НАМАЛЯВА, на основание чл.30 ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя С. Г. Д., ЕГН: **********, починала на **г., направено със саморъчно завещание от **г., вписано под акт № **, том **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **, В ПОЛЗА на Д. А. Д., ЕГН:

**********, в размер на 2/4 ид. части, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А. Д. Б., ЕГН: **********, от наследството на С. Г. Д., ЕГН: **********, починала на **г., в размер на 1/4 ид. част, и на Д. Д. Б., ЕГН: **********, от наследството на С. Г. Д., ЕГН: **********, починала на **г., в размер на 1/4 ид. част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д. А. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 580 лева (петстотин и осемдесет лева), представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д. А. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 580 лева (петстотин и осемдесет лева), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4