Решение № 260261 от 29.09.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 29.09.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка

Костадинова-Младенова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №15042 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 13.08.2019 год., постановено по гр.дело №90620/2017 год. по описа на СРС, ГО, 155 с-в, е отхвърлен предявения от Е.Б.Ц. срещу „О.Б.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 200 евро – платена без основание по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 02.10.2008 год. за периода от 02.10.2008 год. до 28.12.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2017 год. до окончателното й изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 150 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК възззивна жалба от ищеца Е.Б.Ц.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че клаузата на чл. 1, ал. 1 от допълнително споразумение №2 от 20.10.2015 год. към процесния договор е индивидуално уговорена. Ответникът, чиято била доказателствената тежест, не бил установил, че тази клауза била индивидуално уговорена. При подписване на анексите към договора не му била дадена възможност да се запознае с текста им. С посоченото допълнително споразумение бил променен начина на изчисляване на приложимата лихва, а именно 6.5 % плюс надбавка от 1.49 пункта. Не било посочено обаче как е определена стойността от 6.5 %, каква е методиката за това, какви компоненти влияят на лихвения процент. Въпреки че основният лихвен процент на БНБ значително бил понижил своите стойности, ответникът не бил актуализирал приложимия от него по процесния договор за кредит лихвен процент. Не било ясно дали лихвата се променя при промяна в размера на инфлацията, основния лихвен процент и пазарните условия. Ответникът не бил актуализирал коректно размера на лихвата по кредита и съответно на погасителната вноска. Не се съобразявал с начина на изчисляване на лихвата и игнорирал сриналите сестойности на основния лихвен процент на БНБ и на лихвените индекси – Софибор, Юрибор, Либор. Въпрос на елементарна справедливост било не само да се увеличава прилагания лихвен процент при повишаване на стойностите на референтните лихвени индекси, но и да се намалява дължимата лихва при понижаване на стойностите на основния лихвен процент на БНБ, което след 2009 год. било осезаемо. Индиция за недобросъвестна търговска практика на банката било обстоятелството, че през целия период на действие на договора тя не спазвала изменението в стойностите на основния лихвен процент на БНБ при изчислението на дължимата лихва по кредита и увеличавала същата, макар да бил известен фактът, че един от съществените за размера на възнаградителната лихва индекси – Софибор, Юрибор, Либор, намалявали значително след датата на сключване на договора за кредит. С допълнителното споразумение от 20.10.2015 год. едностранно от страна на банката бил въведен нов начин на изчисляване на дължимата лихва, а именно било добавена надбавка от 1.49 пункта. Изчисляването на месечната вноска било поставено в зависимост от себуктивната преценка на ответника. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не е налице надплащане по договора. Видно било от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че банката не била предоставила данни за стойностите на компонентите, които формирали посочения лихвен процент в размер на 8.5 % годишно. Не ставало ясно как се формирала лихвата по т. 1.1 от допълнителното споразумение. Вещото лице било цитирало формула на банката от 2011 год., а процесният договор бил сключен през 2008 год. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „О.Б.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че правилно СРС бил приел, че клаузата на чл. 1.1 от допълнително споразумение №2 от 20.10.2015 год. е индивидуално уговорена. Ищецът имал възможност да проучи всички клаузи на договора. Видно от представените писмени доказателства по делото, че размерът на приложимият към процесния кредит лихвен процент бил имнене от страните въз основа на изрично изразената им воля за това. При тази промяна размерът на уговорената възнаградителна лихва бил намален от страните. Поради това и неоснователно било твърденото на ищеца, че не е било съобразено настъпилото в периода на действие на договора изменение на основния лихвен процент на БНБ в посока надолу. Обстоятелството, че е налице индивидуално договаряне се установявало и от клаузата на чл. 1.2 от допълнителното споразумение №2, в който подробно било обосновано какво налага въвеждането на надбавката от 1.49 пункта пир определяне на размера на дължимата лихва. Ето защо възражението, че тази надбавка е наложена едностранно от банката било неоснователно. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза било видно, че не е била извършвана друга промяна на дължимата лихва по договора, в т.ч. едностранно от страна на банката. По делото не било установено, че ищецът е извършил плащания без основание в полза на банката, които да му бъдат възстановени. Доказано било също така, че в периода от 02.10.2008 год. до 10.12.2017 год. не било налице едностранно увеличение на месечната лихва, съответно на дължимата месечна вноска по договора за кредит. Освен това сочи, че клаузите на чл. 5, ал. 3 от договора за кредит и на чл. 2 от допълнителното споразумение №2 не били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Те били индивидуално договорени, не били част от предварително изготвени общи условия, като ищецът имал възможността да влияе върху съдържанието на договорното правоотношение. Клаузи на договора, свързани с принципна възможност за изменение на лихвените нива, били допустими, доколкото в чл. 143 и сл. ЗЗП не се съдържала забрана една от страните да гарантира правата си по дългосрочни договори, какъвто бил процесният, като предвиди инфлационни клаузи или минимални размери на дължимата договорна лихва. След като значителна парична сума била авансово усвоена от ищеца за негови цели, то не можело да се приеме, бе банката недобросъвестно била гарантирала интересите си като предвидила възможност за увеличение на дължимата договорна лихва съобразно предварително зададени обективни критерии, които при договарянето кредитополучателият бил приел. Налице било и изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП. А и независимо от уговорената принципна възможност за увеличение, съответно намаляване на дължимата по договора лихва, в случая било установено, че такова увеличение не е било извършено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка една от насрещните страни, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Според ищеца, ответната банка е получила без основание процесната сума, явяваща се разлики в размера на месечните погасителни анюитетни вноски за периода от 02.10.2008 год. до 28.12.2017 год., тъй като за нея не е възникнало правото едностранно да увеличава договорения лихвен процент /което право не почивало на заложени ясни и обективни критерии и не можело да бъде контролирано/, поради нищожност поради неравнопоставеност на клаузите на чл. 5, ал. 3 от процесния договор и чл. 1.1 и чл. 2 от допълнително споразумение №2 от 20.10.2015 год. На практика ищецът се позовава на изначална липса на основание, която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на

“получаване без основание” обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Безспорно е по делото, че на 02.10.2008 год. между страните бил сключен договор за ипотечен жилищен кредит, по силата на който банката предоставила на ищеца кредит в размер на 21 000 евро, като кредитополучателят се задължил да го изплати в срок от 120 месеца, с креен срок за издължаване на дълга по кредита 10.10.2018 год. Погасяването на кредита следвало да се извършва на месечни анюитетни вноски, включващи главница лихва съответната част от годишната такса за управление и обслужване, съгласно погасителен план. Според чл. 5, ал. 1 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплащал на банката годишен лихвен процент в размер на 8.5 %, а съгласно чл. 5, ал. 3, банката имала право едностранно да променя размера на лихвения процент в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомявала кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнасяла информацията за това в банковите салони, без да е необходимо подписването на анекс към договора.

На

02.11.2012 год. било сключено допълнително споразумение №1 към горепосочения договор, по силата на което страните постигнали съгласие за промяна в договорените срокове за заплащане на част от месечните анюитетни вноски и техните размери, с оглед подадена от ищеца молба поради невъзможността му да обслужва задълженията си по договора за кредит в договорените срокове и размери, породена от влошеното му финансово състояние и с цел облекчаване на положението му.

На 20.10.2015 год. между страните било сключено допълнително споразумение №2 към горепосочения договор, по силата на което било постигнато съгласие за промяна на годишният лихвен процент за редовната главница по договора на 6.5 % плюс надбавка от 1.49 пункта, или общо 7.99 % – чл. 1.1, като надбавката се прилагала във връзка с допълнително споразумение към договора за кредит от 02.11.2012 год., по силата на което било отложено и разсрочено плащането на част от договорените лихви, дължими за посочените в него 18 месеца, с цел намаляване на първите 18 вноски от сключването му за сметка на последващо увеличение на вноската през останалия период, по време на който именно се прилага надбавката с оглед компенсиране на първоначалното намаление. Клаузата на чл. 2 от споразумението е със съдържание, идентично с това на чл. 5, ал. 3 от договора за кредит.

Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в разпоредбите на чл. 430 – чл. 432 ТЗ. Същият е формален – закона е предвидена писмена форма за действителност – чл. 430, ал. 3 ТЗ/, която в случая е спазена. За банката – кредитор няма друго задължение освен да отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.