Решение № 30 от 19.02.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Смолян , 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело № 20205400500511 по описа за 2020 година

С Решение № 20118/21.09.2020 г. по гр.дело № 62/2020 г.

Златоградският районен съд ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД „Б. В. И. Г.“-гр.София за признаване за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК спрямо Б. З. Д., че съществува срещу последния вземане на застрахователното дружество в размер на 789,15 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 09.01.2020 г., мораторна лихва от 21,92 лв. за периода 01.10.2019 г. – 08.01.2019 г., както и направените разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 200 лв. адвокатско възнаграждение. Също така, ЗлРС осъжда застрахователното дружество-ищец да заплати на Б. Д. 300 лв. разноски.

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от ЗАД „Б.

В. И.Г.“-гр.София, чрез адв.Н. Т., с искане да бъде отменено и исковете – уважени, заедно с направените разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника адв.Н. Т., която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноските.

Въззиваемият Б. З. Д., чрез адв.Н. Д., с подробен отговор по чл.263, ал.1 ГПК по доводите в жалбата я оспорва и моли 1 решението да се потвърди, както и да му се присъдят разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемият Б. Д., редовно призован, не се явява. За него пълномощникът му адв.Н. Д. чрез изпратено по пощата писмено становище продължава да оспорва жалбата, изпраща списък на разноските с пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Съдът установява следното:

Решението е правилно като краен резултат и следва да се потвърди.

За да търси с регресната си претенция от водача-делинквент и настоящ ответник Б. Д. сумата от 789,15 лв. и 21,92 лв. мораторна лихва, както и законната лихва от подаване на заявлението – 09.01.2020 г., ищецът-жалбоподател ЗАД „Б. В. И. Г.“-гр.София, твърди, че се налице условията на чл.500 ал.1, т.1 и т.3 КЗ, а именно: 09.09.2019 г. Б. Д., като водач на автомобил Ф. Г., с рег.№ СМ3421СМ, който поради неспазване на дистанция спрямо движещия се пред него участник № 2 – л.а. О. К. с рег.№ К0616ВА, управляван в този ден от Хр. Г. К., го удря отзад, получава се верижна реакция и удареният автомобил на К. от своя страна удря отзад участник № 3 в ПТП-то - Ф.Г.с peг.N .*******, собственост на Т. А. Х., при което са нанесени материални щети на последния - деформирана задна врата, счупена задна броня, счупен заден ляв стоп, деформиран заден ляв калник и други.

Вследствие от удара, на автомобила, управляван от участник № 2 Хр. К. също са причинени щети, за който удар е съставен отделен протокол за ПТП 1575220, съставен на 10.09.2019 г. и които щети ЗАД БУЛСТРАД също е платило на участник № 2 — по друга щета № 471019191905556 - обезщетение от 472.98 лв.

Ищецът твърди, че ответникът при това ПТП виновно се отклонява от проверка за алкохол /чл.500, ал.1, т.1 КЗ/ и напуска мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещаване на местопроизшествието е било задължително по закон /т.3 на чл.500, ал.1 КЗ/.

Въззивният съд намира, че не е налице условието на т.1 от ал.1 на чл.500 КЗ, тъй като не се установява водачът Б. Д. виновно да се е отклонил от проверка за алкохол.

Механизмът на ПТП от 09.09.2019 г., настъпило между 16 и 17 часа е следният: по третокласния път с № 867, км.52-ри, между Кърджали и Бенковски, се движат един след друг с автомобилите си лицата Т. Х. /л.а. „Ф. Г.“ с рег.№ ****, Хр. К. /л.а. „О.. К.“ с рег.№ ****/ и Б.Д. /л.а. „Ф. Г.“ с рег.№ ****. Управляваният от св.Т. Х. първи автомобил внезапно намалява скоростта, защото движещ се пред него камион спира по причина на излизането пред камиона на пътното платно на две крави, точно след разклона за с.Д.. След св.Х. и св.Хр. К. намалява бързо скоростта си, след което усеща удар върху управлявания от него автомобил отзад, причинен от автомобила на Б.Д.. Вследствие 2 на този удар автомобилът на К. от своя страна удря намиращия се пред него автомобил на св.Т. Х.. След ударите водачите на тези три автомобила слизат и проверяват какви за щетите по машините. Б. Д. пита останалите дали имат претенции, при което свидетелят Хр. К. му отговаря, че ще ги оправят на базата на застраховките. Последният твърди, че не разбрал кога точно си е тръгнал Б. Д.

Б. Д., след слизането от автомобила, отива да провери и какво е състоянието на другите хора в предните коли, като съпругата му-св.Р. Д., носи вода на съпругата на св.Т. Х., която пътува с него на връщане от химиотерапия.

След като става ясно, че другите двама водачи нямат към него претенции, Б. Д. напуска местопроизшествието и продължава за Златоград. Причината за това е, че от удара в движещия се отпред „Опел Корса“ радиаторът на колата на Д.се спуква и изтича охладителната течност, заради което той и съпругата му бързат да се приберат в Златоград.

Св.Т. Х. обаче се обажда на тел.112, тъй като е стресиран от катастрофата и се притеснява за съпругата си, пътуваща с него след посещение за химиотерапия. Тя всъщност не е получила никакви наранявания от сблъсъка. Дъщерята на св.Х. прави снимки с телефона си. Видно от разпечатката на хартиен носител от електронния картон на приетото повикване на тел.112, на л.59 от делото на РС, времевият план на това обаждане е 09.09.2019 г. – 16:57 часа – 09.09.2019 г. – 17:02 часа – 10.09.2019 г. – 03:21 часа. В картона е отразено още, че подалият сигнала съобщава как е станало ПТП без пострадали, между три коли, едната от които пречи на движението и че двама от водачите са напуснали ПТП, като е останал на място червеният „Г. Ф.“ с водача му.

Съгласно записването в Дневника на получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ-Кирково/л.72 от делото на РС/, на 09.09.2019 г. в 17:05 часа е получено тел.съобщение от Т. А.. за възникнало ПТП в района на с.Дюлица между три коли без пострадали. Отразено е, че сигналът е посетен от АвП-1 Кр.Й. и В.М., изготвена е докладна записка.

Няма данни между тримата участници да е налице разногласие относно ПТП. Свидетелят Х. посочва пред съда, че не е бил съгласен К. и Д. да си тръгнат, но не посочва защо, още по-малко – заради разногласие помежду им относно ПТП; нито установява да е изразил несъгласието си по начин, по който то да бъде възприето от другите двама, т.е., те да са разбрали, че той не желае да напускат местопроизшествието.

Когато полицейските служители /св.Кр. Й.и св. В. М./ пристигат на местопроизшествието, разбират, че, освен Х. и К., съществува още един участник в инцидента-ответникът. Успяват да го идентифицират и го извикват по телефона с помощта на златоградските полицаи, да се върне обратно. Б. Д. се завръща на местопроизшествието с друг автомобил-на сина му/св.З. Д./, тъй като преди това оставя за ремонт своя ударен 3 автомобил, с който е участвал в ПТП.

Извършена е проверка на тримата водачи за наличие на алкохол, като пробите и на тримата са отрицателни. От разпечатката на хартиен носител на данните от апарата „Др. А. 7510“ е видно, че пробите за взети на 09.09.2019 г. съответно в 17:27:49 часа, в 17:50:56 и в 18:04:45 часа. Съставени са на Б. Д. и Хр. К. актове за установяване на административно нарушение от дата 09.09.2019 г. Тъй като същите полицейски служители биват извикани да отидат на друго местопроизшествие до с.Др., оставят съставянето на протокол за следващия ден. Така на 10.09.2019 г. тримата водачи Х. К. и Д. се явяват в РПУКирково, където от полицейския служител – св.Кр. Й., въз основа на техните разкази, е съставен Протокол за ПТП с № 1575221 от 10.09.2019 г.

Около 2-4 дни след ПТП, Б. Д. получава болки в коремната област.

Първоначално е прегледан в Златоград и му е препоръчано да се оперира по спешност заради нещо, което е счетено от медиците за тумор в корема. Приет е в болница „Каспела“ в Пловдив и му е направена операция, която разкрива, че няма образуван тумор, а оток и оттам-чревни сраствания с непроходимост, което е резултат от рязкото притискане на корема от предпазния колан на автомобила при ПТП. Б. Д. престоява в болничното заведение в периода 18-09.2019 г. – 30.09.2019 г. След това, в резултат на настъпило усложнение-абсцес, е опериран още веднъж, като болничният престой е от 01.10.2019 г. до 14.10.2019 г. Накрая се налага още едно лечение в същото здравно заведение за периода 28.10.2019 г. – 30.10.2019 г., заради поредно влошаване на състоянието, но този път е излекуван консервативно, без оперативна намеса. Тези обстоятелства са описани в представените три епикризи от УМБАЛ „Каспела“-Пловдив и не се оспорват от страните.

Св.Р. Д., съпруга на ответника, и св.З. Д., негов син, обясняват, че така Б. Д. се лекува в „Каспела“ около 45 дни, а след това – около три месеца вкъщи, при което изобщо не му е до обжалване на наказателно постановление. Семейството на Д. изтегля кредит от Банка ДСК, за да се направи операцията му, като св.Д. посочва, че лечението му им струва общо около 5 000 лв.

С наказателно постановление № 19-0318-000384/25.09.2019 г. на началника на РУ към ОД на МВР-К., въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 79234/09.09.2019 г., серия GA, от ОД на МВР-Кърджали, РУ-Кирково, на Б. Д. е наложено административно наказание „глоба в размер на 200 лв.“ по чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП и „глоба в размер на 50 лв.“ и „лишаване от право да управлява МПС за 1 месец“ по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвп. Прието е от административнонаказващия орган, че Б. Д. при процесното ПТП не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко; както и че, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията и.

Наказателното постановление влиза в сила на 15.11.2019 г., тъй като не е обжалвано от Д..

4

На св.Хр. К. също така е наложено административно наказание по чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП – „глоба в размер на 200 лв.“ с наказателно постановление № 19-0318-000388/25.09.2019 г. началника на РУ към ОД на МВР-Кърджали, за това, че при същото ПТП не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Няма данни дали и кога това НП е влязло в сила.

При това положение правилно е прието, че посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движението по пътищата не е било задължително по закон, ето защо напускането на ПТП от Б. Д. няма да последица ангажиране на отговорността му на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Това е така, защото от събраните доказателства не се установява да е налице условието по т.7 на чл.125 ЗДвП, изискващо службите за контрол на МВР задължително да посетят мястото на пътнотранспортното произшествие, а именно: между участниците в произшествието да има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Св.В. М., единият от двамата посетили ПТП полицаи, сочи, че никой от участниците не е спорил за механизма на възникване на ПТП.

Св.Хр. К. не твърди да е имало подобно разногласие; напротив, казва, че Д. спира автомобила, слиза, оглежда щетите, признава, че ги е блъснал и пита дали останалите имат претенции към него, на което свидетелят му отговаря, че ще си оправят колите на базата на застраховките. Св. К. твърди, че не бил казал на Д. да се прибира, но съдът не дава вяра на това изказване, защото се опровергава от показанията на св.М., който възпроизвежда казаното му от св.Турхан как водачът на смолянския автомобил спрял, попитал има ли нещо и му били казали да продължава. К. подчертава в показанията си, че Т. повече мислел за жена си, която се връща от химиотерапия, отколкото да разговаря с него и с ответника. Действително, участниците в ПТП са равнопоставени, не се намират едни спрямо друг в отношение на власт и подчинение, та да може единият „да пусне“ другия да си върви. Обаче отговорът на св.К. на въпроса на Д. дали има претенции, възприет от Д. като „пускане“, също говори за липсата на разногласие относно обстоятелствата по ПТП, защото означава, че нито К. има каквито и да било претенции към Д., нито последният отрича факти, свързани с ПТП, които другите двама участници претендират да са настъпили, по смисъла на т.7 на чл.125 ЗДвП. В тази насока е и изложеното от св.Р. Д., преценено съобразно чл.172 ГПК, че Хр. казал как било писано така да стане и всеки от тях да си оправя колите, казал им да си тръгват, защото колата им била в окаяно състояние.

Разпечатката съдържа 41 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b774118d-07a2-43b4-b5ca-a18744c738c0