Решение № 150 от 11.08.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. М., общ. М., обл. Враца, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20221450100321 по описа за 2022 година

Д. И. Ц. от гр.М. е предявил иск против К. А. М. от гр.М. за разпределяне право на ползване на част от общите части на сградата- общия вход на двуетажната жилищна сграда,стълбището водещо до тавана ,както и на самия таван.Претендират се и разноски. В исковата молба се твърди,че ищеца е собственик на първия етаж от жил.сграда с идентификатор ........................... по КККР,одобрена със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 год. с административен адрес жгр.М. ул.“ .............................................. а ответника е собственик на втория етаж.Собствеността върху етажа същия е придобил по наследство от майка си Богдана Ц.а б.ж. и отказ на другия наследник,вписан в Служба по вписвания при Рс гр.М.. Твърди се,че ответника му пречи да ползва част от общите части на сградата общия вход и общото стълбище,водещо до тава на сградата,включително и ползване на част от тавана, поради което е предявил настоящия иск.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор с който оспорва предявеният иск,по съображения изложени в отговора. От приложеният нот.акт № 1-----------------------------------1993 на РС гр.М. се установява,че ответника е придобил имота срещу задължение за гледане и издръжка по време на брак и в производството по делото следва да участва и съпругата му.Като страна е конституирана и съпругата та ответника Ц.

М.,която оспорва предявения иск.

1

Искът е с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС..

Събрани са писмени и гласни доказателства.Назначена и е изслушана съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Страните по делото са съсобственици на жил.сграда с идентификатор .............................. по КККР,одобрена със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 год. с административен адрес гр.М. ул.--------------------------------- построена в ПИ с идентификатор .............................Ищецът е собственик на първия етаж от жилищната сграда по силата на разделетилен протокол от 1968 год. и Договор от 15.12.1970 год.на името на Богдана Цветкова Ц.а б.ж.- майка на ищеца, а ответниците – на втория етаж по силата на нот.акт № 1----------------------------------1993 на РС гр.М...

От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява,че жилищната сграда с идентификатор ............................. и ЗП от 126 кв.м. представлява двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда със сутеренсграда етажна собственост,с два самостоятелни обекта,хоризонтално разпложени на два етажа,с отделни входове от двора към сградата, с отделни входове към етажите в нея. На ниво Първи етаж е обособено едно самостоятелно жилище,с отделен вход от източната фасада на сградата и достъп до него по открито външно стълбище,ползван от ищеца по делото.На ниво Втори етаж е обособено самостоятелно жилище,с отделен вход от северната фасада на сградата и достъпът до етажа се осъществява по съществуващото вътрешно стълбище на жилищната сграда.На ниво тавантаванът на сградата представлява неизползваемо подпокривно пространство между последната етажна плоча и дървената покривна конструкция,покрита с керемиди.Няма изградени преградни вътрешни стени и няма обособени тавански складови помещения с височината на зида в най-ниската част по външната стена над последната плоча 0.80 м.,като достъпът до тавана се осъществява през входа от северната фасада по вътрешното стълбище за втория етаж и тавана на сградата.

От показанията на св.В. и Б. се установява,че не са чували между страните да има проблеми с ползването.Знаят,че ответниците са осигурявали на ищеца достъп до комина.

Подпокривното пространство в сграда -етажна собственост по 2 правилото на чл. 38, ал. 1 от ЗС е обща част по предназначение.

Законодателят в нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗС допуска общите части по предназначение на бъдат обособени за ползване само от някой от етажните собственици по общо съгласие на етажните собственици. Законът не изисква специална форма за това съгласие. По делото е установено, че ползването на подпокривното пространство е уредно в разделителен протокол между наследодателите на страните по делото от 1968 г.,нотариално заверено., още при изграждането на сградата.. Това съгласие, квалифицирано по чл. 38, ал. 2 от ЗС изключва неоснователността на поддържаното от ищеца фактическо състояние.

От установеното по делото е видно, че става въпрос за различно вътрешно разпределение от предвиденото.. Тъй като то е станало по волята на първоначалните етажни собственици последващите преобредатели от тях не отговарят за неоснователни действия, с които смущават правото на собственост на друг етажен собственик.

В конкретния случай ищеца не е доказал и смущаване на правото му на собственост, тъй като от събраните по делото гласни доказателства се установява,че същия има осигурен достъп до тавана.

Безспорно е, че етажната собственост в процесния имот е възникнала на 1968 год.,. По начало, подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилище, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към тавана, представлява обща част на сградата. Тази обща част може да бъде такава по своето естество или по предназначение, в зависимост от това дали отговаря на строителните правила и норми за нужна височина и обем, за да се изградят самостоятелни обекти /сервизни помещения/ или не. Когато подпокривното пространство /таванът/ е обща част, същото не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки или на съдебна делба, нито да бъде придобивано по давност, преди да е било променено предназначението му /срвн. ТР № 34 от 01.08.1983 год. на ОСГК на ВС/. Разпоредбата на чл. 38 ЗС е императивна, което означава, че общите части възникват по силата на закона - с факта на възникване на етажната собственост, при което не е необходимо изрично волеизявление на собственика на отчуждавания индивидуален жилищен обект. Отчуждителят на индивидуалния жилищен обект не може по своя воля да изключи 3 определени общи части от общите части на сградата и да им придаде характер на индивидуална собственост, след като същите нямат такъв характер.

При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС за неснователен.Производството по чл.32 ал.2 от ЗС се определя като спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение,което замества липсващото решение на мнозинството по чл.32 ал.1 от ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ.Съдът при определяне начина на ползуване на съсобствен имот съобразно с разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС се ръководи от изискването ползуването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на найцелесъобразното ползуване на имота от съсобствениците и то по фактическото положение на този имот към момента на разрешавана на спорапри наличието на построените към този момент жилищни,стопански и други постройки.

Не се спори,че страните по делото на съсобственици на и още при построяването на жилищната сграда техните праводатели и са разпределили ползването включително и на тавана.

Що се касае до въпроса за на всяко неоснователно действие,като пречи на собственика да упражнява своето право по отношение на общата вещ- в случая подпокривното пространство тези спорове се решаван в отделен исков процес,а не в производството по чл.32 ал.2 от ЗС.

По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. И. Ц. от гр.М. е предявил иск против К.

А. М. от гр.М. и Ц. Г. М. за разпределяне право на ползване на част от общите части на сградата с идентификатор ............................. по КККР,одобрена със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 год. с административен адрес гр.М. ул.-------------------------------- построена в ПИ с идентификатор ............................. общия вход на двуетажната жилищна сграда,стълбището водещо до тавана ,както и 4 на самия таван като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – М.: _______________________

5