Определение № 2954 от 12.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2954 гр. София, 12.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002100598 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

С обща касационна жалба от ответниците в производството Ш. М. А., Н. Х. А., Е. М. Х., И.

М. Д. и А. М. А., се обжалва въззивно решение № 1038 от 01.11.2022 г. по в.гр.д. № 1064/2022 г. на ОС - Бургас.

В касационната жалба са направени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т.3 ГПК. С изложението по чл.284, ал.

3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.

Насрещните страни по касационната жалба - ищците в производството И. К. О. и З. С. О., я оспорват.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 111/25.05.2022 г. по гр.д.№ 718/2021г. на РС – Айтос в осъдителната му част, са осъдени ответниците Ш. М. А., Н. Х. А., Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А., на основание чл.109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците И. К. О. и З. С.

О. да упражняват правото си на собственост досежно собствения им недвижим имот – дворно място, съставляващо поземлен имот № * в кв. 29 по плана на [населено място], общ.

Р., обл.Б., за който е отреден УПИ *-*, като премахнат изградената сграда в частта, с която се навлиза с площ от 3,93 кв.м. в собствения на ищците гореописан недвижим имот и 35,40 1 кв.м. от същата постройка, разположени на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота – собствения на ищците УПИ *-* и собствения на ответниците УПИ *-*, и обусловената от това отговорност за разноските.

Въззивният съд, при направена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, при липсата на събрани нови доказателства във въззивното производство, е споделил изцяло установената фактическата обстановка, възприета от първостепенният съд, и на основание чл. 272 ГПК е препратил към нея. Въпреки това, е изложил и собствени мотиви относно установяване на всички предпоставки за уважаване на предявения негаторен иск по чл.109 ЗС срещу всички ответници.

Изхождайки от съдържанието на признатото с чл.109 ЗС право на защита вещното право на собственост срещу срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика, въззивният съд е приел, че за да бъде уважен иска по чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имот и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.

Прието е за установено, че част от процесната сграда, която се твърди да нарушава правото на собственост на ищците върху имота им, е частично построена в имота на ищците навлиза в него с площ 3,92 кв.м., както и че 35,40 кв.м. от същата са разположени на разстояние до 3 м. от границата между двата съседни имота на насрещните страни по делото. По отношение частта от 3,93 кв.м., която навлиза в имота на ищците, въззивният съд, като се е позовал на тълкувателните мотиви по т.3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., на ОСГК на ВКС, е приел, че този факт самостоятелно води до извод, че ответниците пречат на ищците да осъществяват правото си на собственост в пълен обем в тази зона, и за тази част не са нужни други доказателства, чрез които ищците да установят, че това създадено състояние им пречи да упражняват абсолютното си вещно право в пълнота. За частта от сградата, която попада в зоната до 3 м. от границата между двата съседни имота, въззивният съд е установил, че по делото няма доказателства ищците да са дали съгласие за това в изрично изискуемата от закона форма. Въз основа на кредитиране на приетата съдебно-техническа експертиза и показанията на свидетелите на ищците е установено, че и в миналото е имало неразбирателство между страните относно разположението на спорната сграда, че същата е построена на по-малко от три метра разстояние от имотната граница между двата имота, че поради засенчването от процесната сграда е трудно отстраняването влагата, която се образува от падащата вода при дъжд стичаща се по стряхата, че коминът на процесната ниска паянтова сграда се намира от страната към сградата, собственост на ищците, която е на около 3 м. от процесната сграда, и последната има прозорец към процесната сграда. Така установените факти са обусловили извод, че изграждането на паянтовата постройка / в частност частта й от 35,40 кв.м./ на помалко от три метра разстояние от имотната граница между двата имота, води до вредоносни 2 последици от санитарно-хигиенно естество, които не биха се проявили в имота на ищците, ако отстоянието от три метра беше спазено, и с това за ищците се създават неудобства поголеми от обикновените, и искът за премахване на процесната сграда в тези посочени площи, е основателен.

По спора спрямо кои от ответниците искът следва да се уважи, въззивният съд е посочил, че пасивно легитимиран да отговаря по претенция с правно основание чл.109 ЗС, е извършителят на строителството, създаващо пречки за ползване на собствеността, а когато претенцията се основава на пречки в резултат на разположението на вещ, която е собственост на неколцина, то отговорността за нейното премахване е върху всички съсобственици, които поддържат противоправното състояние на имота, без значение дали те реално ползват тази вещ. Предвид конституиране като ответници по иска на всички съсобственици на пречещата сграда, от която ответниците Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. притежават по наследство по 1/14 ид. ч., то искът следва да се уважи спрямо всички ответници, като вида другарство между тях не се отразява на това решение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първа група процесуалноправни въпроси : 1/Следва ли експертизата да бъде обсъдена и преценена наред с всички доказателства по делото и съдът да изложи мотиви защо възприема заключението на приетата по делото експертиза? Следва ли при липса на специални знания съдъд да допусне експертиза и без искане на страните? – противоречие с т.10 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, 2/ Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора? Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички приети доказателства и защитни позиции на страните? с довод, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 283/14.11.2014 г. на ВКС, ІV г. о. по г. д. № 1609/2014 г., Решение № 373/23.07.2014 г. по гр.д. № 3003/2013 г. на IV г.о. и Решение № 68/24.04.2013 г. по търг.д. № 78/2012 г. на II т.о., Решение № 81/09.06.2017 г. по гр.д.№ 2631/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 12/16.02.2016 г. по гр.д.№ 2184/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

В изложението са формулирани и втора група въпроси, по които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в ТР № 4/6.11.2015 г. на ВКС, Решение № 35/18.07.2017 г. по гр.д. № 3422/2016 г. на II – г.о., Решение № 60087/28.06.2021 г. по гр.д. № 3984/2020 г. на II – г.о. и Решение № 430/27.10.2010 г. по гр.д. № 312/2010 г. на II – г.о., т.е. твърди се по следващите въпроси основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно : 1/ Следва ли да се държи сметка на забраната, въведена в чл. 50 ЗС и да се изследва въпроса, доколко съсобственикът на сграда в съседен имот извършва такива действия, с които се създават пречки за ползването на съседния имот, по – големи от обикновените?; 2/ Необходимо ли е, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС, ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право?; 3/ Ако изискванията на строителните правила и норми в т.ч. на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ не са спазени, 3 следва ли да се преценява как отклоненията от тях се торазяват върху собствениците при упражняване правото на собственост?; 4/ Следва ли за уважаването на иска по чл. 109 ЗС да се установи освен неоснователното действие, каквото да бъде отклонението от строителни правила и норми и как това се отразява върху собственика – ищец по негаторния иск?; 5/ При предявен от собственик на съседен имот иск по чл. 109 ЗС, какво е значението за основателността на иска обстоятелството, че строежът в имота на ответника е изграден в един много отдалечен период от време – преди 20 години, че през този значителен период от време не са правени възражения и оплаквания от страна на ищеца, че сградата е допустима и е подлежи на премахване, съгласно удостоверение за търпимост и заключението на вещо лице по СТЕ и необходима ли е преценка дали сградата пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца?; 6/ Следва ли за уважаването на иска по чл. 109 ЗС да се преценява наличието, съответно липсата на съпричастност към строежа в имота за всички ответници по иска и какво е значението ѝ за уважаване на иска по отношение на тези ответници, за които по делото е установена липса на съпричастност към строежа, че са участвали в строежа, не са живели и не живеят в имота, и изобщо не са извършвали действия и не са поддържали създаденото в резултат на строежа състояние?

В изложението са формулирани и трета група въпроси като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е. в приложното поле само на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно : 1/ Какво е значението за основателността на иска за премахване на строеж обстоятелството, че твърдените пречки за ползване на съседния имот – стичане на дъждовни води, замърсяване на въздуха от комин, могат да бъдат отстранени чрез отрементирането на строежа, в това число чрез привеждането му в такова състояние, при което той да не създава пречки в бъдеще, например чрез поставяне на улуци и ремонтиране на покривната конструкция, затваряне на комина и пр.; 2/ Следва ли съдът да направи преценка в този смисъл с оглед недопускане на несъразмерни вредни последици за ответниците, спрямо защитата на ищците, които надхвърлят необходимите и разумни за конкретния случай мерки, когато с по – малки по степен и обем мерки би се изпълнила целта на закона съгласно чл. 50 ЗС, а именно да не се създават пречки за упражняване на правото на собственост на съседния имот по – големи от обикновеното?; 3/ Необходима ли е преценка на съда дали премахването на сградата е съответно и съразмерно на пречките, които са твърди тя да създава чрез съществуването ѝ в този вид, и дължи ли се преценка относно възможността пречките да бъдат отстранени по друг начин, различен от премахването и следва ли този начин да бъде възприет от съда като предпочитания разумен при спазване на причина да не се нанасят вреди повече от необходимото, до какъвто резултат ще се стигне чрез унищожаване на жилището, правото на собственост върху което принадлежи на ответниците?; 4/ Какво е значението дали осъщественото в имота на ответниците строителство е законно, дължи ли се изследване на този въпрос и следва ли съдът да допусне съдебно – техническа експертиза, за изясняване на това обстоятелство, когато вещото лице не е изследвали въпроса дали за строежа са издадени строителни книжа и съответно има ли това значение за преценката дали за строежа са издавани строителни книжа и съответно има ли това значение за преценката дали искът е основателен?; 5/ Дължи 4 ли съдът преценка подходяща ли е исканата мярка за премахване на сградите с оглед твърденията за пречките, които създава за ищците изразяващи се в оттичане на вода върху съществуващата бетонна площадка между имотите на страните, както и с оглед твърдението на страните, че строежа засенчва къщата на ищците? 6/ Следва ли да е установено чрез съдебнотехническа експертиза при противоречиви гласни доказателства какви пречки създава строежа на ответниците на правото на собственост на ищците и по-конкретно : как се установява и следва да е установено чрез експертиза дали биха се проявили вредните последици за ищците, ако отстоянието от 3 м е бил оспазено при строежа? 7/ Следва ли претендираната защита да съответства на нарушението и какво е значението ѝ за основателността на иска за премахване на сградата?; 8/ Основателно ли е искането за премахването на сградата, ако са установени, че чрез преустановяването само на определени действия, респективно, чрез преустановяването само на определени състояние, които оказват неправомерно въздействие върху вещното право на ищците, ще се осигури в достатъчна степен необходимата защита на правото на собственост на ищците по негаторния иск и длъжен ли е съдът да изследва тези въпроси?; 9/ Следва ли да се държи сметка и да се преценява за всеки конкретен случай дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответниците? 10/ При предявен от собственик на съседен имот иск по чл.109 ЗС какво е значението за основателността на иска обстоятелството, че строежът в имота е изграден в едни много отдалечен период от времепреди повече от 30 години, че през този значителен период от време не са правени възражения и оплаквания от страна на ищците, че сградата е допустима и не подлежи на премахване съгласно удостовернието за търпимост и заключениена вещо лице по СТЕ, и необходима ли е преценката дали сградата пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на ищците? 11/ Следва ли уважаването на иска по чл.109 ЗС да се преценява наличието, съответно липсата на съпричастност към строежа в имота за всички ответници по иска и какво е значението й за уважаване на иска по отношение на теци ответници, за които по делото е установена липса на съпричастност към строежа, че не са участвали в строежа, не са живели и не живмеят в имота, и изобщо не са извършвали действия и не са поддържали създаденото в резултат на строежа състояние?