Определение № 577 от 07.04.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1228/2025
- Вид
- Определение № 577
- Подписан
- 07.04.2026
- В сила
- 07.04.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 322, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Постановление № 94 от 13 март 1997 г. за въвеждане на лятно часово време в Република България
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 138б · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 577 гр. Б., 07.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501228 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 3 СК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на А. В. В., ЕГН **********, подадена чрез адв. Л. Б. срещу Решение № 713 от 18.08.2025 г. по гр. д. № 843/2025 г. на Районен съд Б.. С обжалвания съдебен акт е: 1/ предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето В. И. Т., ЕГН **********, родена на *** г., на нейната майка А. В.; 2/ определено е местоживеенето на детето В. Т. при нейната майка А. В.; 3/ определен е режим на лични отношения на бащата И. Н. Т., ЕГН **********, с детето В. Т.; 4/ И. Т. е осъден да заплаща на своето дете В. Т., чрез неговата майка и законен представител А. В. месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 09.05.2025 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други законни основания за нейното изменение или прекратяване, дължима до 5-о число на текущия месец по банковата сметка на майката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като e отхвърлен като неоснователен предявения от А. В. против И. Т. иск за издръжка над присъдения размер от 400 лв. до претендирания размер от 600 лв., както и за присъждане на издръжка за минало време за период 1 година преди предявяване на иска – 09.05.2025 г. Районният съд се е произнесъл по разноските по делото като е осъдил И. Т. да заплати по сметка на РС Б. сумата от 576 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С въззивната жалба решението се обжалва само в частта, с която е определен режим за лични отношения. В жалбата се навеждат доводи, че в тази част решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, без да е съобразен най-добрия интерес на детето.
Според жалбоподателката поради възрастта на детето то се нуждае от непосредствените грижи на майката, поради което не следва да бъде отделяно от нея за дълги периоди от време до навършването на тригодишна възраст. Счита, че районният съд не е съобразил възрастта на детето и съпътстващите я потребности, поради което е постановил прекалено разширен режим на лични отношения между бащата и В. Т., несъобразен с режима на хранене и спане на детето. Твърди, че 1 бащата не разполага с жилище на територията на гр. Б., поради което режимът на личните отношения се осъществява в паркове, градинки и заведения, което не е обичайната среда на детето. Навежда, че съдът не е предвидил срещите между бащата и детето в събота и неделя да се осъществяват в присъствието на майката.
Според жалбоподателката не е в интерес на детето постановеното преспИ.е на именния ден на бащата с оглед на пътуването, което следва да се осъществи между гр. Б. и гр. П.. Счита, че до навършването на тригодишна възраст на детето е поподходящ режимът, който е предложен в насрещната искова молба. Поддържа, че съдът не е взел предвид родителския капацитет на бащата и навежда доводи, че той не е способен да се грижи за детето за продължителни периоди от време.
Жалбоподателката счита, че в нарушение на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство не е бил изготвен социален доклад, който да отразява условията, с които разполага бащата за отглеждане на детето. Твърди, че в най-добър интерес на детето би било до навършването на тригодишна възраст режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на майката, а когато детето е болно, то да бъде с нея, като след неговото оздравяване бащата да бъде компенсиран за определените му и неосъществени срещи с детето през следващата седмица. Жалбоподателката сочи, че след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство са настъпили нови обстоятелства, налагащи по-засилена майчина грижа и спазване на ежедневен хигиенно-диетичен режим. Твърди, че детето има инфекция на пикочните пътища, която налага определена ежедневна грижа и процедури с оглед овладяването и препятстването на повторната поява. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се определи режим на лични отношения, съобразно посоченото в насрещната искова молба. Претендира разноски.
Въззиваемият И. Т. е депозирал отговор на въззивна жалба, подаден чрез адв.
А. Б., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Навежда доводи, че оплакванията на жалбоподателката не се основават на доказателствата по делото.
Въззиваемият твърди, че възрастта на детето не обуславя необходимост срещите му с бащата да се осъществяват в присъствието на майката. Поддържа, че твърденията на жалбоподателката, че детето следва да се храни и спи в само в дома на майката не са основани на доказателства по делото. Сочи, че според социалните работници детето лесно комуникира, вкл. с непознати. Според въззиваемият той е участвал в отглеждането на детето, наясно е с възрастта на детето и с изискванията за храна и сън. Счита, че той разполага с необходимия родителски капацитет, като сочи, че бабата на детето е медицински работник. Навежда доводи, че в интерес на детето е изграждането на силна емоционална връзка с неговия баща, както и че за това е необходимо срещите им да се провеждат без присъствието на майката. Моли да се потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
В хода на първоинстанционното производство са били постановени привременни мерки с протоколно определение № 788, постановено в о.с.з., проведено на 14.04.2025 г. по гр. д. № 843/2025 г. на РС Б.. След това те са били допълнени с протоколно определение № 1613, постановено по същото дело в о.с.з., проведено на 18.07.2025 г. В хода на въззивното производство привременните мерки бяха допълнени и с определение № 1515 от 17.12.2025 г. по в. гр. д. № 1228/2025 г. на ОС Б..
По делото е постъпила молба с вх. № 5341/22.03.2026 г., депозирана от И. Т., чрез адв. А. Б.. В нея въззиваемият сочи, че привременните мерки не уреждат режима на личните отношения по време на Великденските празници през 2026 г., както и възможността на бащата да се вижда с детето през лятото. Посочва, че действащият към момента режим го поставя в невъзможност да планира времето си с детето. Твърди, че липсва взаимно съгласие между родителите, което налага 2 допълване на режима в периода от 10 до 13 април 2026 г., както и през месеците юни, юли и август 2026 г. Навежда доводи, че това би било в интерес на детето.
Моли режимът на привременните мерки да се допълни чрез допълнителното предоставяне на 2 последователни дни в периода от 10 до 13 април 2026 г., които да се използват от бащата с преспИ.е при него, както и по 7 дни с преспИ.е при бащата във всеки от месеците юни, юли и август.
Постъпило е становище по искане за допълване на привременни мерки с вх.
№ 5712/02.04.2026 г. на А. В., подадено чрез адв. Л. Б.. В него са изразени доводи за недопустимост на молбата за допълване на привременните мерки с оглед на това, че делото е било обявено за решаване. Счита, че молбата противоречи на разпоредбата на чл. 138б СК. Намира молбата и за неоснователна.
Жалбоподателката твърди, че въззиваемият не е направил опит за постигането на взаимно съгласие. Навежда доводи относно съществуващ здравословен проблем на детето. Сочи ниската възраст на детето и оспорва наличието на родителски капацитет на бащата да отглежда детето през такъв продължителен период от време. Навежда, че съобразно действащия режим на привременните мерки майката следва да прекара време с детето през уикенда на 11.04.2026 г. и 12.04.2026 г., а бащата – предишния, както и следващия уикенд. Посочва, че на Великден има имен ден бабата на детето по майчина линия, както и че вече са налице планове за празнуването му. С оглед възможността детето да прекара време и с бащата в празничния ден, майката изразява съгласие за 13.04.2026 г., във времето, през което детето е будно – между 10:00 ч. и 12:00 ч. и между 16:00 ч. и 19:00 ч. Намира за неоснователни исканията относно летните месеци. Навежда доводи, че продължителното отделяне от майката не е в интерес на детето. Сочи се предходно предаване на детето през лятото на 2025 г.
Окръжен съд Б.ският след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
С протоколно определение № 788 от 14.04.2025 г. по гр. д. № 843/2025 г. на РС Б. е одобрена спогодба между страните по делото относно определянето на привременни мерки за осъществяването на режима на личните отношения. С нея е определен следния режим на лични отношения между И. Н. Т. и В. И. Т.: Бащата И.
Т. осъществява лични контакти с детето си В. Т., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 11:00 до 13:00 ч. и от 16:30 ч. до 19:30 ч. за всеки от двата дни /без преспИ.е на детето при бащата/. За великденските празници – от 11:00 ч. до 13:00 ч. в празничния понеделник; На 01 юни за времето от 11:00 ч. до 13:00 ч.; На 04.05.2025 г., за кръщенката на детето, за времето от 13:00 ч. до края на тържеството. Посочения режим на лични контакти между бащата и детето се осъществява в присъствието на майката.
След това привременните мерки са били допълнени с протоколно определение № 1613 от 18.07.2025 г. по гр. д. № 843/2025 г. на РС Б., като е постановено, че бащата И. Н. Т. има право да осъществява контакт с детето В. И. Т. през летния сезон за 6 последователни дни , както следва: първия ден – за времето от 16:30 ч. до 20:00 ч.; втория и третия ден – за времето от 09:00 ч. до 20:00 ч.; четвъртия ден – от 09:00 ч. сутринта до 20:00 ч. на шестия ден, с преспИ.е.
Бащата И. Н. Т. се задължава да заплаща месечна издръжка за детето В. И. Т. в размер на 400 лв., платима чрез майката и законен представител А. В. В..
След това привременните мерки са били допълнени и с определение № 1515 от 17.12.2025 г. по в. гр. д. № 1228/2025 г. на ОС Б., като е постановено, че бащата И. Н. Т. може да вижда и взема детето В. И. Т.: за периода от 25.12.2025 г. до 26.12.2025 г., за времето от 11:00 ч. до 13:00 ч. и от 16:30 ч. до 19:30 ч. за всеки от двата дни, без преспИ.е на детето при бащата; на 02.01.2026 г., за времето от 11:00 ч. до 13:00 ч. и от 16:30 ч. до 19:30 ч.
3
Въззивният съд констатира, че към настоящия момент въпросите относно осъществяването на личните отношения по време на великденските празници и през летния сезон са уредени от режима на привременните мерки, които регулират отношенията между страните по делото към този момент. Още с протоколно определение № 788 от 14.04.2025 г. по гр. д. № 843/2025 г. на РС Б. е постановено, че за великденските празници личните отношения се осъществяват от 11:00 ч. до 13:00 ч. в празничния понеделник. С определение № 1613 от 18.07.2025 г. по гр. д.
№ 843/2025 г. на РС Б. е постановено, че бащата има право да осъществява контакт с детето през летния сезон за 6 последователни дни, съобразно конкретно посочени часове. По тези съображения постъпилата молба с вх. № 5341/22.03.2026 г. на И. Т. всъщност следва да се квалифицира като молба за изменение на привременните мерки в частта относно великденските празници и летните месеци. Въззивният съд намира, че е в най-добрия интерес на детето тази част от привременните мерки, уреждащи осъществяването на личните отношения, да бъде актуализирана съобразно доказателствата относно интереса на детето, които са събрани по делото към настоящия момент. С оглед на това съдът намира молбата за частично основателна, макар че същата има характер на молба за изменение на режима, а не за неговото допълване.
Молбата за изменение на привременните мерки, уреждащи режима на личните отношения, не е недопустима. Според мотивите към т. 3 от Постановление № 5 от 15.03.1978 г. по гр. д. № 7/1977 г., Пленум на ВС привременни мерки могат да се вземат по всяко време, докато трае брачният процес, от съда, пред който делото е висящо.