Решение № 169 от 21.06.2019, Районен съд - Бяла Слатина

Р Е Ш

Е Н И E гр.Бяла С., 21.06.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 28 май, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА

При секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1392/2018 г. по описа на РС – Бяла С., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т.С.и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника И.М.М., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** и с адрес посочен в и.м. с.Б., общ.К., обл.П., ул.“Х.Димитър“ № 7, за сумата от 1100,00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2612946 от 02.08.2016г., договорна лихва в размер на 134,10 лв. за периода от 31.10.2016г. до 29.05.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 805,00 лв. за периода от 01.09.2016г. до 29.05.2017г., такса разходи в размер на 18,00 лв., обезщетение за забава в размер на 140,67 лв. за периода от 02.09.2016г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 30.03.2018г. /датата на подаване на заявлението в РС К., изпратено по подсъдност в РС Б.С. на 09.05.2018г./ до окончателното изплащане на вземането, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 550/2018г. по описа на БСлРС, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника И.М.М., не е намерените три адреса, като па данни на съседи в с.Б., общ.К., лицето работи в Г..

От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в исковото производство е видно, че И.М.М. е с постоянен адрес ***.

Видно от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника, последният регистриран такъв сключен между И.М.М., с ЕГН ********** и ЕТ „Ники-95-Б. Фургова“ гр.Е. е прекратен на 01.07.2018г.

Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес с.Е./Гара Е./, обл.С., ул.“Рила“ № 14, което уведомление е залепено в с.Е. на входната врата на посоченият адрес, като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на Кметство с.Е. не са потърсени от лицето И.М.М., в законоустановеният срок.

С разпореждане постановено в з.з. на 31.01.2019г. съдът е допуснал правна помощ на ответника И.М.М., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** и с адрес посочен в и.м. с.Б., общ.К., обл.П., ул.“Х.Димитър“ № 7, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1392/2018г. по описа на РС гр.Б.С..

Изпратено е писмено искане до АК-Враца за определяне адвокат на ответника Р.Ц.С..

С уведомително писмо изх.№ 218/06.02.2019г. АК-Враца входирано в РС-Б.С. с вх.№ 950/08.02.2019г.

ВрАК е определила адв.К.Д.К. от ВрАК за особен представител на ответника И.М.М., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** и с адрес посочен в и.м. с.Б., общ.К., обл.П., ул.“Х.Димитър“ № 7, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1392/2018г. по описа на РС гр.Б.С..

С определение постановено в з.з. на 11.02.2019г. съдът назначил адв.К.Д.К. от ВрАК за особен представител на ответника И.М.М., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** и с адрес посочен в и.м. с.Б., общ.К., обл.П., ул.“Х.Димитър“ № 7, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1392/2018г. по описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 384.00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.К. за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за назначаването му, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

Назначеният особен представител адв.К. се явява в с.з. и признава иска, като правилен и законосъобразен, като моли да бъде уважен с всички законни последици.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 550/2018г. на РС-Б.С.. Допусната, изслушана и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 550/2018г. на РС-Б.С. срещу длъжника И.М.М., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 320/09.05.2018г. в полза на „АСВ” ЕАД-С. за сумата от 1100,00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2612946 от 02.08.2016г., договорна лихва в размер на 134,10 лв. за периода от 31.10.2016г. до 29.05.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 805,00 лв. за периода от 01.09.2016г. до 29.05.2017г., такса разходи в размер на 18,00 лв., обезщетение за забава в размер на 140,67 лв. за периода от 02.09.2016г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 30.03.2018г. /датата на подаване на заявлението в РС К., изпратено по подсъдност в РС Б.С. на 09.05.2018г./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 43,96 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта на длъжника И.М.М. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 1392/2018г. по описа на БСлРС.

В исковата молба ищецът твърди, че съгласно Договор за паричен заем № 2612946 от 02.08.2016г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на И.М.М. в заем сумата от 1100,00 лева, като последната се е задължила да върне същата на 10 бр. месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 128,41 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, като първата падежна дата е 01.09.2016г. и последна падежна дата е 29.05.2017г., като на тази дата е изтекъл и срокът на договора. Видно от чл.2 на договора, сумата от 1 100 лв. е била получена от заемателя при подписването на договора, поради което и последният в тази част има характер на разписка. В договора са вписани: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35,00%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора -0,10%, годишен процент на разходите на заема– 41,89 %.

Общият размер на всички дължими плащания по договора е 1284,10 лева.

Ето защо съдът приема, че заемодателят е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на заемателя посочената в договора главница, при посочените условия относно заема.

В чл.4 от договора е описано задължението на заемателя в три дневен срок от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения на заемодателя: две физически лица-поръчители или банкова гаранция. Съгласно чл.4, ал.2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 873,00 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 87,30 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 873,00 лева.

Така, погасителната вноска посочена в и.м., която следва да заплаща заемателят за срока на договора, е в размер на 215,71 лева.

Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 02.09.2016г. до 30.03.2018г. в общ размер на 140,67 лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му, ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към кредитора, а погасила само сумата от 145.00 лв., с която са погасени: неустойка-68,00 лв., такса разходи -27.00 лв. и договорна лихва-50,00 лв.

Ищецът твърди, че на 01.02.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД(на 21.08.2015г. АСВ е сменила правната си форма, като е регистрирана като „А.з.с.н.в.”ЕАД, видно от направена служебна справка от ТР, който е публичен) по силата на което вземането е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Изи Асет

Мениджмънт“ АД е упълномощило

„А.з.с.н.в.“ ЕАД от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата е изпратено уведомително писмо за станалата продажба на вземания, ведно с покана за доброволно изпълнение на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена”./л.17-18 от делото/. На 02.10.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника чрез куриер, което отново се върнало в цялост, с отбелязване „Лицето не отговаря на телефона и няма достъп до адреса“.(л.19-20 от делото).

Поради това към исковата молба прилага копие от уведомлението за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

За събиране на вземането си "АСВ" ЕАД подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК.

По образуваното ч. гр.д. № 550/2018 г. по описа на РС- Б.С. е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът не е намерен на установеният в заповедното производство адрес, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил в Община с.Борован и Община Е. да получи книжата, което от своя страна обуславя правния ни интерес от търсената съдебна защита.

Ответницата М. не се явява в с.з., а се представлява от назначеният й особен представител, който не е представил писмен отговор, но в с.з. признава иска като правилен и законосъобразен.

От допуснатата и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните, съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че общият размер на дългът по процесния договор за кредит възлиза на 2197,77лв., включващ : 1100,00 лв. главница, 184,10 лв. договорна лихва, неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.09.2016г. до 29.05.2017г. в размер на 805,00лв., такса разходи в размер на 18,00лв. и обезщетение за забава за периода от 02.09.2016г. до 30.03.2018г. в размер на 140,67лв.

Експерта посочи, че ответницата И.М. по процесния договор за паричен заем е извършила две плащания, както следва: на първия кредитор по Приложение № 1 към заключението е внесла общо 68,00лв., като на 29.09.2016г. е заплатила 50,00лв., а на 08.12.2016г. е заплатила 18,00лв., като с тази сума е погасила част от неустойката, която е в размер на 873,00лв. за периода от 01.09.2016г. до 29.05.2017г. Или остатъка от неустойката, който се претендира е 805,00лв.

След датата на цесията 01.02.2017г./на вторият кредитор/ ответницата извършила едно плащане в размер на 50,00лв. на 08.02.2017г., като с тях е погасена част от договорна лихва, чиято стойност след приспадане на плащането възлиза на 134,10лв.