Решение № 260052 от 17.08.2020, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260052/17.8.2020г. град

Варна,17.08.2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от съдия Моника Жекова гражданско дело номер 18684 по описа на ВРС за 2019 год.

Ищцата по делото А.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалният й представител адвокат от АК Варна Е.С., със съдебен адрес:***, е предявила отрицателен установителен иск против О. В., представлявана от Кмета И. П., със седалище и адрес на управление: *.

Отправеното със сезиращата съда молба искане, съобразно уточнението от 10.01.2020 год. е следното:Да бъде постановено Решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответната О. В. НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПИ с идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед № РД - 18- 92/14.10.2008 г., последно изменение със Заповед № КД-14- 03-1695/04.07.2011г. на Началник на СГКК - Варна, с административен адрес: гр.

Варна, район „*“, местност „*“ и площ от 377 кв. м., с номер по предходен план *, кв. *, парцел *, при съседи: *, **, на осн. чл.

124, ал. 1 от ГПК./Цената на иска видно от данъчната оценка е равна на ¼ от данъчната оценка или ¼ от 7 237,80 лв.= 1 809,45 лв./.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: А.Б. в исковата си молба сочи, че като преживяла съпруга, е наследник по закон на лицето Б. Т. Б., б. ж. на гр. Варна, поч. на *г., с когото са се намирали в граждански брак от 1992г. до смъртта му.От този брак Б. и съпругът й твърди ищцата ,че нямали родени деца.Б.

Т. Б. имал един брат - Р. Т. Б., който по надлежния ред направил отказ от наследството му, вписан в особената книга при ВРС.

Към момента за ищцата Б. бил е налице правен интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен иск срещу О. В., произтичащ от следните факти и обстоятелства:С нотариален акт № *, том *, дело № *г. на нотариус при ВРС, на лицето Н.И. И.било признато за собственик на недвижим имот с площ от един декар, представляващ лозе, находящо се в землището на гр. Варна, местност „В.“ при граници: държавно място, Т. Т., К.

П.и Н. Г., дадено й в замяна срещу включеното в блока на ДЗС „ *“ гр. Варна нейно лозе в същото землище, в местност „ Фатрико дере“ с пространство от 3.500 дка и на осн. чл. 12 от МП за ЗГЗО /земеустрояването, групирането на земите, одворяването/ на ТКЗС, ДЗС, МТС/изв. бр. 72/1954г./. След смъртта на Н.И. И., бил сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 12.02.1972г., по силата на който продавачката по него А.И. Ц.и купувачът по този договор Б. Т. Б. постигнали съгласие първата да продаде на втория „ собственото си место - лозе и овощни дървета от 500 кв. м, находящо се в местност „В.“ в землището на гр. Варна, останало й е наследство от покойната й майка Н.И., при съседи на имота: военно поделение КЕЧ; наследници на Н. ГV; К.

П.и брат - С. И. Н.“, като договорът бил подписан от страните в присъствието на посочените в документа двама свидетели, положили подписите си под него. До сключване на окончателен договор не се е стигнало, но от момента на подписване на посочения предварителен договор, Б. Т.

Б. започнал да упражнява фактическо владение върху имота изцяло за себе си, като го обработвал, облагородявал, оградил и застроил със сграда на два етажа с РЗП 40 кв. м.На 14.09.1978г., предвид отсъствието на окончателен договор между страните по предварителния договор от 12.02.1972г., както и предвид обстоятелството, че този имот се явявал втори такъв за А.И. Ц., а съгласно действащото към този момент законодателство, тя трябвало в определен срок да се освободи от същия, А.Ц.предприела действия и подарила на дъщеря си Н.В.Ц.„ собствената си наследствена част от следния недвижим имот: 1/3 ид. част от едно лозе цялото от 1000 кв. м, находящо се в землището на гр. Варна, местност „В.“, останало й в наследство от покойната й майка Н.И. ***, починала през 1972г., при граници на целия имот: държавно място, Т. Т., К. П.и Н. ГV“, като дарението било обективирано в нотариален акт № *, том *, дело № *. на нотариус при ВРС, като договорът е подписан от страните в присъствието на посочените в документа трима свидетели, положили подписите си под него. И към този момент, твърди ищцата, че Б. Т.

Б. се намирал във владение на имота, макар и без да притежава право на собственост върху него.На следващо място ищцата сочи в исковата си молба, че на 25.09.1978г., след смъртта на своята майка, Н.В.Ц.и Б. Т. Б. сключили предварителен договор за покупко - продажба на собствения на продавачката по този договор имот с площ от 500 кв. м, находящ се в местността „В.“, при съседи: „от една страна КЕЧ, от друга -наследници на С. И. Н., трета – К. П. и четвърта- наследници на Н. ГV“.

Очевидно за ищцата било, че предмет на посочения предварителен договор бил същият недвижим имот, по отношение на който упражнявал вече фактическа власт Б. Т. Б. от 1972г. и до своята смърт.Твърди се още, че приживе наследодателят на ищцата не се снабдил с нотариален акт за собственост на имота, собствеността не му била прехвърлена нито от продавачките по предварителните договори, нито придобита от него по давност, макар че упражнявал фактическа власт повече от десет години, отначало самостоятелно, а от 1992г. и заедно със своята съпруга - ищцата по настоящото дело.

В исковата молба е конкретизирано,че на дата

11.09.2018г. А.Д.Б. инициирала процедура по придобиване на собствеността по обстоятелствена проверка, като заявила в молба - декларация, че притежава недвижим имот с площ от 500 кв. м и сграда на два етажа с РЗП 40 кв. м, находящ се в гр. Варна, район „*“, м. „В.“, за който не притежава документ за собственост.За целта на 11.12.2018г. Б. се е снабдила със скица на ПИ с идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед № РД - 18- 92/14.10.2008г., последно изменение със Заповед № КД- 14- 03-1695/04.07.2011г. на Началник на СГКК - Варна, с посочен адрес на скицата: гр. Варна, район „ *“, местност „ *“ и площ от 377 кв. м., с номер по предходен план *, кв. *, парцел *, при съседи: *, **.Към този момент Б. разбрала, че имотът е с посочената в скицата площ, която е по - малка от 500 кв. м, тъй като от него била отнета част за изграждане на улица.На 05.02.2019г. ищцата твърди,че се снабдила със скица на сградата с идентификатор *.1, разположена в ПИ с идентификатор *, с РЗП по скица 35 кв. м, с предназначение „ вилна сграда –еднофамилна“. Издадено било удостоверение от Дирекция „ Местни данъци“ при О. В. с peг. № МД - Т18006145ВН/18.09.2018г., от което се установявало, че имотът бил деклариран от А.Б. с декларация вх. № **********/16.01.2017г., заведен с партиден № 5305Н207198.Във връзка с процедурата по обстоятелствената проверка О. В. издала удостоверение peг. № АУ004333ВН-017ВН/19.08.2019г., от чието съдържание заявителката –ищца по делото, сочи че узнала следното: „до 01.06.1996г. няма съставен акт за държавна собственост, не са открити данни за извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ u дp. За ПИ идентификационен № * е съставен АОС № 10193/2019г. на О. В., вписан в СВ с акт № *, том *, вх. peг.

№ *, д. №*. „С удостоверение № ОП - 19- 9400- 401 /1/ от 03.10.2019г., издадено от Областна администрация - Варна, сочи ищцата, че било посочено: „че за периода от 01.06.1996г. до настоящия момент няма съставен акт за държавна собственост“. Според ищцата не може и да има АДС, т. к. имотът от момента, в който бил заменен със собствения на Н.И. И.такъв по силата на цитираното по - горе в настоящата искова молба Постановление на МС от 1954г., респ. от датата, на която се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден й в замяна, винаги бил собствен на физическото лице, а не на държавата. Този имот, твърди ищцата, че никога не бил подлежал на реституция по някой от реституционните закони /както впрочем било отразено и в удостоверението, издадено от О. В., на което се позовава ищцата в настоящата искова молба/, включително и по ЗСПЗЗ, по реда на който подлежат на възстановяване земеделските имоти, които били отнети физически или юридически от техните собственици. Подобно положение с процесния имот не било създавано. По отношение на този имот,твърди ищцата, че никой не е заявявал реституционни претенции.Имотът не бил актуван никога като социалистическа собственост а след 1966г. не бил отнеман от неговата собственичка - Н.И. И., нито внасян доброволно от нея в ТКЗС, ДЗС или друга сродна организация.ПИ с идентификатор *, макар и да било отразено в удостоверение peг. № АУ004333ВН-017ВН/19.08.2019г., изд. от О. В., че попада в територия по § 4 от ЗСПЗЗ, твърди ищцата, че не бил предоставян за ползване; към този имот нямали претенции нито лица с право на възстановяване на собствеността, нито ползватели, за които да била налице възможността за трансформация правото на ползване в право на собственост, при наличие на предпоставки за изкупуване.При горната фактическа обстановка,ищцата извежда извода, че за нея е правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск срещу О. В.. Позовавайки се на т. 1 от TP № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК, константната и з задължителна практика на ВКС ищцата е обосновала правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск.Ищцата, като единствена наследница на Б. Т. Б., обосновава правния си интерес от търсената защита с факта на продължилото в срока по чл. 79 ЗС владение, осъществявано от покойния й съпруг като фактическо състояние в периода от 1972г. до неговата смърт с намерение за своене, като А.Б. по време на техния граждански брак от 1992г. е осъществявала такова владение наред със съпруга си, и то продължило и след неговата смърт, продължавало и към настоящия момент.Приживе наследодателят на ищцата, твърди ищцата, че установил трайна, явна и спокойна фактическа власт върху недвижимия имот с намерение за придобиване на собствеността за себе си. Владението му не било смущавано или прекъсвано, той ползвал имота като свой непрестанно, лично, а на по -късен етап и заедно със съпругата си, която продължавала да го владее и към настоящия момент. С оглед горните твърдения ищцата е отправила искането си до съда, като е уточнила исковата си молба с допълнителна молба от дата 10.1.2020 г. Уточненията в иска касаят периодите на давностно владение на което се позовава ищцата –лично и наследодателя й /неин съпруг/, както и прецизиране на петитума .Обективирано е искане да бъдат присъдени в полза на ищцата разноските по делото, в т. ч. адвокатски хонорар.В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени искания.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответната О. В., чрез гл.юрисконсулт С.

Ц.е депозирала писмен отговор на исковата молба.Ответната О. В.,чрез процесуалният си представител намира предявения иск за допустим от формална гледна точка.

Въпреки твърдението,че искът е допустим, ответната страна оспорва иска като неоснователен, по следните доводи и съображения:Видно било за О. В.,от наведеното в исковата молба, че ищцата твърдяла, че нейният наследодател придобил на оригинерно основание - осъществено давностно владение върху процесния имот, идентичен с имот, предоставен в замяна от ТПС комисия на лицето Н.И. И., призната за собственик на недвижим имот с площ един декар, представляващ лозе, находящо се в землището на гр. Варна, местност „В.“, подробно описано в съставения в негова полза нотариален акт № *, том *, дело № *г. на нотариус при ВРС, което лозе й било дадено в замяна срещу включеното в блока на ДЗС „*“ гр. Варна нейно лозе в същото землище, в местност „*„, с пространство от 3.500 дка.В тази връзка, независимо от факта, че срещу О. В. бил предявен отрицателен установителен иск и вземайки под внимание приетото в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, досежно доказателствената тежест на всяка една от страните в такова исково производство, счита О. В., че ищцата следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че визираната по-горе замяна е произвела своето правно действие. С други думи трябвало да се акцентира на приложението на чл.18,ал.3 ППЗСПЗЗ и валидността на замяната по ЗТПС.Друг съществен момент сочи ответната О. В., бил обвързан от факта, че процесния имот - ПИ с идентификатор * по КККР, административен район *, местност „*“, с площ 377 кв.м., попадал в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която имало одобрен с нарочна Заповед на Областен управител на област с административен център Варна план на новообразуваните имоти/ПНИ/. Местност „*“ била селищно образувание по § 4, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ.За териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ важали в пълна степен императивните правила и норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.За доказване правото собственост на О. В., към настоящия писмен отговор представя в заверен за вярност вид и по опис преписката по съставяне на Акт за частна общинска собственост № 10193/29.07.2019г, с който като общинска собственост бил актуван имотът, предмет на исковата претенция на А.Д.Б., а именно: ПИ с идентификатор * по КККР на гр. Варна, административен район *, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение по силата на Заповед № КД-14-03-1695/14.07.2011Г. на Началника на СГКК - Варна, с площ 3* кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к. „*“, местност *, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *, квартал: 5, парцел: *, при съседи: ПИ *, *, *, с вписан в КРНИ: неидентифициран собственик.Посоченият имот бил идентичен с част от ПИ № * по плана на новообразуваните имоти на м. „*“ - стр. граници, землище кв. *, О. В., одобрен с нарочна заповед на Областен управител на област с административен център Варна, индивидуализиран с площ 463 кв.м. и вписан в регистъра на имотите, неразделна част от плана.Като правно основание в коментирания по-горе АЧОС, била вписана разпоредбата на чл.2, ал.1, т.7 ЗОС. Съгласно разпоредбата на чл.5 ЗОС общината удостоверявала възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост/АОС/. АОС като официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в ЗОС ,съгласно чл.5 ал.3 ЗОС АОС сочи О. В., че няма правопораждащо действие, т.е. няма конститутивно действие, а само удостоверително такова. Затова обстоятелствата, констатирани в него, се ползватли с доказателствена сила до доказване на противното.Подобно на констативния нотариален акт, и спрямо АОС следвало да намерят приложение задължителните указания, дадени с TP от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012. В същото било посочено, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носела от оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. А когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършвало по общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, като всяка страна следвало да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.