Решение № 32 от 14.03.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Радомир, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221730100572 по описа за 2022 година

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на . г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството на заемодател и С. Р. С., в качеството на заемател, бил сключен договор за потребителски кредит с № EMLN-., по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в размер на 9000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а последният се задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 8914,32 лева. С предоставянето на посочената сума заемодателят изпълнил задължението си към заемателя по сключения договор, като за последния възникнало задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Заемателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.03.2015 г. на 72 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 248,81 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил на 20.04.2019 г., а на последната – на 20.03.2025 г.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.03.2025 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 5 от Общите условия. В тази връзка от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до кредитополучателя било изпратено писмено уведомление, с което му се съобщавало, че поради просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 18.03.2022 г.

Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост било получено от длъжника на 1

18.03.2022 г.

Вследствие на допуснатата забава в изпълнение на задълженията на длъжника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 21.09.2019 г. до 30.03.2022 г., като общият размер на начислената лихва бил 2673,53 лева.

Ищецът посочва, че вземането, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит, било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения по силата на договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 от 10.02.2020 г.

Цедентът упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на сключения договор за цесия, от името на цедента, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Изпратеното до ответницата уведомително писмо за извършената цесия било получено от последната на 18.03.2022 г.

Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на ответницата, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по което било образувано ч. гр. д. № . г. по описа на съда, в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение № . г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата С. Р. С. дължи на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 8805,63 лева – главница по договор за потребителски кредит с № EMLN-. от . г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 5648,07 лева – договорна лихва, дължима за периода от 20.09.2019 г. до 18.03.2022 г. и сума в размер на 2673,53 лева – мораторна лихва за забава за периода от 21.09.2019 г. до 30.03.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба изразява становище за основателност на предявените искове и моли съда да постанови решение, с което същите да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично и изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало на 30.03.2022 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК против ответницата С. Р. С. за дължими суми по договор за паричен заем от . г., въз 2 основа на което е образувано ч. гр. д. № . г. на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № EMLN-. от . г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството на кредитор и С. Р. С., в качеството на кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 9000,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 70 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 248,81 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 20.04.2019 г., а на последната – на 20.01.2025 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: лихвен процент – 20,95%; годишен процент на разходите – 24,91%; общ размер на всички плащания – 17 914,32 лева.

По делото е приет и договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.08.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, (цедент) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.

От представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.08.2019 г. се установява, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България срещу ответницата С. Р. С., произтичащо от договор за потребителски кредит № EMLN-. от . г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

От ищцовата страна са представени също и пълномощно, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.08.2019 г., потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от управителя на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, както и уведомително писмо, с което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомява ответницата С. Р. С. за настъпилата предсрочна изискуемост по сключения договор за потребителски кредит № EMLN-. от . г., както и че задължението ú по сключения договор за кредит е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Представени са също и доказателства във връзка с изложените твърдения за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия (известие за доставяне).

По делото е прието и заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя изцяло по 3 посочена от него банкова сметка в ОББ АД на . г., като последният е извършил плащания в общ размер на 1595,24 лева и с тях са погасени 230,35 лева – главница, 1250,97 лева – договорна лихва и 243,92 лева – застраховка. Според вещото лице размерът на непогасеното задължение на ответницата към ищцовото дружество е, както следва: 8805,63 лева – главница; 5648,07 лева – договорна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 18.03.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 2673,53 лева за периода от 21.09.2019 г. до 30.03.2022 г.

Според вещото лице последната заплатена от кредитополучателя месечна погасителна вноска в пълен размер е с падеж 20.06.2019 г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е назначена експертизата.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и ответницата във връзка със сключения договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и цесионера - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, уведомяването на ответницата за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на договора за кредит.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор и ответницата, в качеството ú на кредитополучател, въз основа на сключения договор за потребителски кредит № EMLN-. от . г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва неговата действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.

Установява се наред с това от представените по делото писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу ответницата по сключения договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с рамков договор за прехвърляне на парични 4 задължения от 19.08.2019 г., като в тази връзка съдът съобрази и представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения договор за цесия, в което е включено и вземането на кредитора срещу ответницата С. С.. Съдът, като взе предвид приложеното към исковата молба уведомление, с което ответницата бива уведомена, че задължението ú по сключения договор за паричен заем е изкупено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и представеното пълномощно, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.08.2019 г. и съобразявайки практиката на ВКС, намерила израз в редица съдебни актове, сред които: решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., намира, че с получаването на приложеното към исковата молба уведомление, цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника. Според решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ГК, III г. о., предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.