Решение № 341 от 22.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Пловдив, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900574 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. С. А., чрез адв. К., против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, за осъждане да и заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП на 13.11.2018 г., предизвикано от водач на автобус марка Исузу, с peг. № ***, за отговорността на водача на който е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 09.11.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата и уточняващата молба се твърди, че на 13.11.2018г. на ул. Ландос в гр. Пловдив е настъпило ПТП, поради това, че при управление на моторно превозно средство водачът на автобус марка и модел „Исузу Новосити“ с peг. № ***, Б. Т. П., притежаващ валидна застраховка „Граждпаска отговорност” полица № BG/23/117003244841 при ОЗК - Застраховане ЕАД, е нарушил правилата за движение по пътищата, чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗДП, като не е спазил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни превозни средства, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. С. А., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на три ребра, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тазови кости в областта на дясната половина на тазовия пръстен, до тазобедрената става, довело до трайно затрудняване 1 движенията на долен десен крайник, както и контузия на главата с мозъчно сътресение.

В следствие на получените травми се твърди ищцата да е търпяла значителни болки и страдания, болката от счупените ребра затруднявала дишането й, главоболието в резултат от мозъчното сътресение било трудно поносимо и не се повлиявало от болкоуспокоителни лекарства, изпитала затруднение в изпълнение на ежедневни битови дейности, била обездвижена заради счупената тазобедрена става за период от два месеца, което изострило зависимостта и от околните. Преживяното с оглед дългият период на възстановяване, обездвижването, търпените болки, зависимостта и от околните, довело до значителни физически и психически страдания, които не били отшумели, намалено самочувствие и увереност в собствените й сили.

Въпреки, че в изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ била депозирана пред ответното дружество застрахователна претенция, то не било определено и изплатено застрахователно обезщетение до изтичане на законово определен срок за това. Моли да бъде осъден ответникът да и заплати претендираното обезщетение за причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

Претендира и заплащане на сторените в производството разноски и определяне на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита, на осн. чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез адв. Ш., в който се изразява становище за недопустимост на исковата претенция, поради това, че застрахователната претенция е заявена от лице без представителна власт, като адв. Д.Й. не бил упълномощен, а адв. К. не била надлежно упълномощена, доколкото ищцата, доколкото страда от психично заболяване, не е могла да разбира смисъла и значението на действията си и съзнателно да ги ръководи, като се оспорва и полагане на подпис под пълномощното от ищеца. Освен това счита, че липсата на представени доказателства за проведено рекламационно производство пред застрахователя обуславят недопустимост на иска. Моли производството да бъде прекратено.

Евентуално спорва основателността на исковите претенции, поради липса на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, а именно вина на застрахования водач. Твърди, че с влязла в сила присъда водачът е признат за невиновен в това да е причинил средни телесни повреди по непредпазливост, при управление на моторно превозно средство, поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, а именно движение с несъобразена скорост и неизпълнение на задължението да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като е оправдан по повдигнатите му обвинения по АНД № 7813/2020 г. по описа на РС Пловдив. Оспорва описания от ищеца механизъм на 2

ПТП в представения протокол, наличие на виновно и противоправно поведение на застрахования водач, което да може да се квалифицира като деликт, както и твърдяната причинно-следствена връзка с настъпилите за ищцата вреди.

Прави възражение за съпричиняване на ПТП и вредите от страна на ищцата, която е нарушила разпоредбите на ЗДП, като е навлязла на платното за движение внезапно, на необозначено за това място, като не се е съобразила с приближаващото се пътно превозно средство, с което сама е поставила в опасност живота и здравето си.

Освен това, с оглед заболяването от което страда – лека умствена изостаналост, ищцата не е могла да възприеме адекватно пътната обстановка и да предприеме логични действия за запазване на своето здраве и живот, като по този начин е допринесла за собственото си увреждане. Твърди също, че съпричиняване е налице и поради непровеждане на лечение за получените травми.

Възразява и срещу претендирания размер на обезщетение, като прекомерно завишен, доколкото счита същият несъобразен със законовото изискване за справедливост.

В подадената допълнителна искова молба се оспорва твърдението за невъзможност на ищеца да изразява правно валидна воля, доколкото същият не е поставен под запрещение, счита неоснователно оспорването на представения протокол за ПТП.

В отговор на допълнителна искова молба, ответникът заявява, че поддържа всички направени твърдения, възражения и искания, като отново ги мотивира.

В хода по същество страните поддържат исканията си. Ищецът, в писмена защита, обосновава тезата си, че влязлата в сила присъда не обхваща посоченото от ищеца нарушение на закона по чл. 5, ал. 2 ЗДП, поради което е налице противоправно деяние, за което вината се презумира, на осн. чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Счита иска основателен и доказан от събраните по делото доказателства и моли да бъде уважен изцяло.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 13.11.2018 г., около 18:15 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Ландос“ № 10, водач на автобус марка Исузу, с peг. № ***, Б. Т. П., движейки се направо, блъска пешеходката П. А., пресичаща в тъмната част на денонощието, на неосветено и необозначено място пътното платно. Посочено е, че водача на автобуса има валидна застраховка гражданска отговорност с ОЗК Застраховане. Сочи се също, че пострадалата е получила сътресение на мозъка, фрактура на ребра 8, 9 и 10 и фрактура на таз, срамна кост.

Установява се от приложената към застрахователната претенция справка от ГФ, 3 удостоверено и в горецитирания констативен протокол, неоспорен от ответника факт, че за водача на автобус марка Исузу, с peг. № ***, е имало действащ договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От представеното от ответника копие на застрахователна претенция е видно, че на 12.10.2023 г. е била отправена застрахователна претенция от ищеца, чрез упълномощен представител, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени щети, причинени при процесния инцидент, която не е била уважена.

От приложеното към настоящото производство АНД 7813/2020 г. е видно, че същото е приключило с влязло в сила решение, с което обвиняемия Б. Т. П. е признат за невиновен в това, на 13.11.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. „Ландос“, при управление на МПС – автобус марка и модел „Исузо Новосити“ с peг. № ***, да е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Чл. 116, пр. 1-во от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора.“ и по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на П. С. А., изразяваща се в счупване на три ребра, довело до трайно затрудняване движението на снагата и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тазови кости в областта на дясната половина на тазовия пръстен, до тазобедрената става, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан за повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

От приетите по делото медицински документи – епикриза от клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, медицинска документация – изпратена от РЗОК Пловдив и РЗИ Пловдив, както и от приетата без възражения на страните СМЕ, чието заключение съдът изцяло възприема, като обосновано и компетентно, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила счупване на горното рамо на дясната срамна кост, т.е. счупване на кост на таза, довело само по себе си до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, за лечението на която е бил назначен постелен режим в болнична и домашна обстановка в рамките на 45-50 дни, а счупването е свързано с болки и страдния, както и с неудобство при ежедневните битови дейности, прием на аналгетици. Причинено било и неусложнено 4 закрито счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра в ляво по линията на лопатката, което също довело само по себе си до трайно затрудняване на движенията на снагата, силни болки и страдания в рамките на 15-30 дни и е завършило с пълно оздравяване.

Полученото лекостепенно мозъчно сътресение при ПТП протекло с лекостепено зашеметяване, без загуба на съзнание, като се е проявило с главоболие и световъртеж, които са отшумели още първите дни след травмата. Всички травми били лекувани консервативно в болнична и домашна обстановка, като за същите не се предвиждат специални рехабилитационни процедури, освен вертикализация и общо раздвижване, което става след изтичане на срока на легловия режим, като вещото лице подчертава, че се касае за счупвания на плоски кости на гръдния кош и таза, които след зарастването си не оказват сериозно влияние върху дейността на околните мускули.

Относно интензитета на търпените болки и страдания и обичайния период възстановяване от получените от ищцата травми в причинна връзка с ПТП вещо лице отговаря, че непосредствено след травмата ищцата е изпитвала значителни по сила болки и страдания в областта на главата, гръдния кош и таза, като болковият синдром е бил купиран в болницата с аналгетици, болките са били със затихващ характер, като в рамките на 40-60 дни те са отшумели.

От приетата по делото СПЕ, чието заключение съдът възприема изцяло като обективно, пълно и обосновано, компетентно и убедително защитено в съдебно заседание, се дава отговор на поставените от ответника въпроси с какво се характеризират от медицинска гледна заболяванията лека умствена изостаналост, шизофренна психоза и състоянията на личностова и интелектуална непълноценност.