Решение № 584 от 11.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20241001000363 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 346 от 26.09.2023 г. по т.д. № 157/2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-11 състав, поправено решение № 260 382 от 30.10.2023 г. по същото дело, по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „Лено“ АД - гр.

София (с предходно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД) е признато за установено по отношение на Н. Х. Б. от гр. *** - лично и в качеството му на едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. - Н. Б.“ - гр. ***, че в полза на ищеца съществуват вземания за сумите : 9 952.74 евро, представляваща неиздължена главница по договор за заем „Бизнес кредит“ - клиентски № 5584/ 20.06.2017 г., ведно със законната лихва от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен размер от 9 981.93 евро претенцията е отхвърлена като неоснователна ; 1 155.52 евро - неиздължена договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 20.03.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 6 506.60 евро и за периода от 21.03.2018 г. до 20.06.2019 г. претенцията е отхвърлена като неоснователна ; 10 735. 41 евро - неустойка за периода от 21.03.2018 г. до 12.07.2019 г. , като за разликата до пълния предявен размер от 19 102.55 евро и за периода от 21.10.2017 г. до 20.03.2018 г. претенцията е отхвърлена като неоснователна ; 300 евро - такси и разноски за нотариални покани - за 1 които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 29.07.2019 г. по ч. гр. д. № 39987/ 2019 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 36 състав; отхвърлени са като неоснователни претенциите за сумите 1 779. 26 евро - такса за предсрочно погасяване и 913.50 лева - разноски за заповедното производство.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени претенциите за договорна лихва за периода от 21.08.2017 г. до 16.06.2019 г. (в молбата с вх. № 266 637/ 18.03.2024 г . по настоящето дело е уточнено, че вместо погрешно посочената в жалбата дата 20.06.2019 г. следва да се има предвид правилната дата - 16.06.2019 г.) и за сумата 4 951.08 евро и за такса за предсрочното погасяване на кредита в размер на 1 779.26 евро, е подадена въззивна жалба от „Лено“ АД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно - постановено в противоречие с действителната правна и фактическа обстановка.

В противоречие с установената практика на ВКС съдът неправилно приел 20.03.2018 г. за датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по договора, обосновавайки извода си на разпоредба от договора. Меродавната дата била 16.06.2019 г., на която длъжникът получил поканата за обявяване на предсрочната изискуемост. Вследствие на неправилно определения момент на предсрочната изискуемост бил намален размера на дължимата възнаградителна лихва.

Неправилно съдът приел, че таксата за предсрочно погасяване е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Това вземане по своята същност било отнапред уговорено обезщетение за вредите (пропуснатите ползи), които кредиторът ще претърпи от загубата на дохода, който би получил за срока на действие на договора за кредит, ако не беше прекратен.

В случая било спазено изискването таксата да бъде определена в момента на сключване на договора - в размер на 6%. Прогнозните вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи от неплащането на лихви за уговорения срок - 120 месеца, били определени в размер на 36 % на година върху усвоената и непогасената част от главницата за 10 години, което се равнявало на 27 066.96 евро. Този размер, съпоставен с размера на таксата за предсрочно погасяване - 6% , бил много пъти по-нисък от претърпените вреди и нямало как да се приеме, че така уговорената такса е нищожна.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и бъде постановено друго решение, с което двете претенции да бъдат уважени в техния пълен размер.

-3-

Ответникът по въззивната жалба Н. Х. Б. от гр. *** - лично и в качеството му на едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. - Н. Б.“ - гр. ***, в писмения отговор я оспорва като неоснователна. Според констатациите в заключението на експертизата в противоречие с 2 императивните норми ищецът бил начислил веднъж неустойка върху цялата непогасена главница плюс сумите на просрочените вноски за възнаградителна лихва, и втори път - само върху цялата непогасена главница за различни периоди, но съгласно една и съща клауза от договора за заем. Това водело до разместване на баланса в правата и задълженията на страните по договора, изцяло в ущърб на заемополучателя и до неоснователно обогатяване на заемодателя.

Молбата е решението да бъде оставено в сила в обжалваната част.

Срещу решението в частта, с която е уважена претенцията за неустойка в размер на 10 735.41 евро за периода от 21.03.2018 г. до 12.07.2019 г., е подадена въззивна жалба от Н. Х.

Б. от гр. *** - лично и в качеството му на едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. - Н. Б.“ - гр. ***, в която се твърди, че е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Съдът не отчел факта, че Н. Б. е страна по договора в качеството си на физическо лице, като договора бил сключен за потребителски нужди и по отношение на него били приложими защитните клаузи на ЗКНИП. Уговорката в т.2.3 (с) от договора, в която неустойката за периода от 21.10.2017 г. до 11.07.2019 г. била определена на 0.23 % на ден (83.94 % на година), била нищожна, като противоречаща на чл. 37 от ЗКНИП. Неустойката за периода от 21.03.2018г. до 12.07.2019 г. била начислена върху сумата на цялата непогасена главница плюс сумите на просрочените вноски за възнаградителна лихва и втори път - само върху цялата непогасена главница за различни периоди, но съгласно една и съща клауза от договора.

Молбата към съда е решението да бъде отменено в обжалваната част и претенцията да бъде отхвърлена изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Лено“ АД - гр. София в писмения отговор я оспорва като недопустима относно искането за постановяване на диспозитив, в който клаузата на т.2.3 (с) от договора да бъде прогласена за нищожна като неравноправна по смисъла на ЗЗП, а разгледана по същество и като неоснователна.

Съдът обосновано приел, че ответникът няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13 от ДРЗЗП. Необосновани били твърденията, че договора е бил сключен от Н. Б. в качеството му на физическо лице за потребителски нужди. Правилно съдът приел, че неустойка в размер на 0.23% на ден върху неиздължената вноска, а след обявяване на предсрочната изискуемост и върху неиздължената предсрочно изискуема главница, в рамките на действие на договора, валидно обвързва страните. Доводът на въззивника, че в случая нейния размер бил почти еквивалентен на заетата сума, не сочел на неоснователно обогатяване на 3 заемодателя, защото периода на забава от 469 дни бил значителен и длъжникът следвало да бъде санкциониран за тази продължителност.

Молбата към съда е да остави жалбата без уважение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „Лено“ АД - гр. София твърдял, че с договор за заем „Бизнес кредит“ с клиентски № 5584 от 20.06.2017 г. предоставил на ответника Н. Х. Б. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. - Н. Б.“ - гр. *** сумата 10 000 евро, за „оборотни средства“, със срок на издължаване 120 месеца, като за обезпечаване на вземането на заемодателя солидарният длъжник Н. Х. Б. учредил в негова полза договорна ипотека върху собствен недвижим имот в гр. София. Ответникът не изпълнил задължението си да заплаща дължимите суми, като към 5.06.2019г. просрочието било 623 дни.

Заемодателят обявил целия заем за предсрочно изискуем, като изявлението за предсрочна изискуемост било връчено на ответника на 16.06.2019 г., но в предоставения седмодневен доброволен срок за изпълнение, нито по - късно не били направени плащания. В инициираното от ищеца заповедно производство била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 29.07.2019г. по ч. гр. д. № 39987/ 2019 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 36 състав, срещу която длъжникът подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника на основание чл. 422 от ГПК, че в полза на ищеца съществуват вземания за сумите : 9 981.93 евро, представляваща неиздължена главница по договора, ведно със законната лихва от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 6 506. 60 евро - неиздължена договорна лихва за периода от 21.08.2017 г. до 20.06.2019 г.; 19 102. 55 евро - неустойка за забава за -5- периода от 21.10.2017 г. до 12.07.2019 г.; 300 евро - разноски по заема и 1779. 26 евро - такса за предсрочно погасяване.

В писмения отговор Н. Х. Б. - лично и в качеството на едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. - Н. Б.“ - гр. ***, оспорил иска като неоснователен. Изтъкнал, че предсрочната изискуемост не била настъпила на 16.06.2019 г., тъй като в изявлението не бил посочен размера на непогасения дълг към тази дата. Твърдял, че договорът за заем е нищожен поради накърняване на добрите нрави - сумите, уговорени като такса и неустойки представлявали скрита лихва, като с тях се заобикаляла забраната в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Нищожна поради накърняване на добрите нрави била клаузата за 4 неустойка.

Молбата към съда била да отхвърли иска.

В допълнителна искова молба ищецът посочил, че в нотариалната покана, с която обявил заема за предсрочно изискуем, се съдържали всички необходими реквизити, тъй като по отношение на заемодателя били неприложими правилата относно предоставяне на извлечения от счетоводни книги, които се отнасяли само за банковите институции.

Неоснователни били твърденията за нищожност на договора, както и за нищожността на клаузата за неустойка. Изтъкнал, че големият размер на неустойката произтичал единствено от продължаващото около две години неизпълнение от страна на заемополучателя.

Действително било и вземането за възнаградителна лихва, тъй като размерът му бил уговорен свободно от страните, както и за таксата за предсрочна изискуемост на заема.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът доразвил възраженията си за нищожност на договора, като посочил, че заетата сума не му била реално предоставена.

Изтъкнал, че спорът е потребителски, тъй като имуществото на физическото лице и на едноличния търговец било едно цяло, а страна по търговската сделка било физическото лице. Затова и клаузата за неустойка била неравноправна, т.е. нищожна.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С договор за заем „Бизнес кредит“ № 5584 от 20.06.2017 г., с удостоверяване на подписите на страните, извършено в нотариалното производство с рег. № 6244/ 20.06.2017 г. на нотариуса М. И., „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ - гр. София (предишното наименование на ищеца „Лено“ АД) предоставило на Н. Х. Б. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „Съни -

Н. Б.“ - гр. *** сумата 10 000 евро, за „оборотни средства“, със срок на погасяване до120 месеца по приложения погасителен план. За обезпечаване на вземането на заемодателя, с нотариален акт № 174, т.ІІ, рег. № 6484, дело № 311 от 20.06.2017 г. на нотариуса М. И. солидарният длъжник Н. Х. Б. учредил договорна ипотека върху собствения си недвижим имот в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. № *.

В нотариална покана с рег. № 4486, т. 2, акт 53 от 11.06.2019 г. на нотариуса М. К., връчена лично на Н. Б. на 16.06.2019 г., заемодателят го уведомил, че забавата за плащанията по заема продължава 623 дни към 5.06.2019 г., поради което използва правото си да обяви заема за предсрочно и незабавно изискуем, като заемополучателят е длъжен да изплати всички усвоени и всички дължими суми по договора в срок от 7 дни от датата, на която заема е обявен за предсрочно изискуем.