Решение № 396 от 09.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Варна, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110113635 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от С. С. Х., ЕГН ********** с адрес **** срещу „Агенция за събиране на вземания” ЕАД /частен правоприемник на „Кредибул“ АД, сега с наименование „Пейнетикс“ АД/, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 20138510403364 по описа на ЧСИ рег. № 851 Мариян Петков с район на действие СГС, относно вземане по изпълнителен лист издаден по ч.гр. дело № 13778/2013г. на ВРС, а именно: 1763,66лева главница по договор за кредит CrediGo от 16.12.2008г., прехвърлено от страна на „Кредибул” ЕАД в полза на ответника по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 25.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда- 20.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението; 677,66лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.12.2008г. до 20.12.2011г., 963,98лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.08.2009г. до датата на подаване заявлението в съда- 20.09.2013г., 68,11лева за заплатена държавна такса и 250лева за юк възнаграждение, поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Въз основа на заповед за изпълнение № 7942/23.09.2013г. издадена по ч.гр.д. № 13778/2013г. на ВРС, ищцата е осъдена да заплати в полза на ответника процесните суми. С изтичане срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, заповедта се е стабилизирала считано от 12.10.2013г. За събиране на задължението си, кредиторът се е снабдил с изп. лист и е образувал изп.д.

20138510403364 по описа на ЧСИ рег. № 851 Мариян Петков, с район на действие СГС.

Твърди, че след образуване на изп. дело, взискателят не е предприемал действия по събиране на вземането си обосноваващи прекъсване/спиране протичането на давностния срок. Ето защо, счита, че на 17.12.2015г. изп. дело е било прекратено поради настъпила перемция. А с изтичането на още три години, а именно на 17.12.2018г. възможността на ответното дружество да събере по принудителен ред вземането си, е погасена по давност.

1

Твърди, че въпреки горното изп. дело не е било прекратено и по него били предприети изп. действия срещу длъжника.

Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Искът се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен.

По отношение на допустимостта се излагат съображения, че изп. основание е стабилизирано, поради което и всякакви възражения срещу съществуване на вземането по основание и размер са преклудирани.

Срещу основателността на претенцията се излагат следните твърдения: Потвърждава, че въз основа на издаден изп. лист е образувано изп. дело срещу ищцата под № 3364/2013г. на ЧСИ рег. № 851.

Счита, че приложима в случая е общата петгодишна давност, а не кратката такава.

Аргументира становището си с правни доводи. Такива излага и относно това, че във времето, в което е бил висящ изп. процес, давност не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980г., доколкото изп. дело е образувано при действие на разрешенията дадени с последното. Едва с отмяната на посоченото ППВС и приемането на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015г. сочи да е почнало протичането на давностния срок.

Твърди, че в периода 2013-2022г. е проявявал активност, отправяйки множество молби с искания за прилагане на изп. способи- запор върху трудово възнаграждение/пенсия и вземания по банкови сметки на длъжника- 17.12.2013г., 27.11.2015, 11.10.2017г., 02.10.2019г., 17.05.2021г., 25.08.2022г. През 2014г. са били наложени два запора, през 2017г. четири, през 2019г. три, през 2021г. един и през 2022г. един запор.

С оглед на това, счита че не е налице бездействие от негова страна по събиране на вземането му, поради което и правото на принудително изпълнение не е погасено по давност. Поради изложените съображения искането му е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител. В с.з. оспорва писмения отговор, като твърди, че сочените като предприемани от кредитора действия са били само бланкетни такива целящи прекъсване на давността, но не и да приложат действително изпълнителен способ. Излага доводи, че ако бъде възприето становището на ответника, че давността е била прекъсната до 26.06.2015г., то от 13.08.2015г. до 25.09.2017г. отново е било налице бездействие на кредитора, евентуално от 25.09.2017г. до 10.10.2019г. Затова и счита, че изп.производство е било многократно перемирано и макар и да не е изрично прекратявано на това основание от съд. изпълнител, то изп. действия предприемани след перемпция са без правно значение към прекъсване на давността.

Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява. С писмено становище поддържа исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното 2 основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск е допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност /така решение по гр.д. № 1030/2022г. на ВКС, Четвърто ГО/. Към датата на исковата молба, за събиране на спорното вземане е висящо изп. дело № 20138510403364 по описа на ЧСИ рег.

№ 851 Мариян Петков с район на действие СГС, взискател по което е именно ответникът.

Няма твърдения, а и от данните по изп. производство не следва извод то да е междувременно прекратено. Следователно ответникът притежава надлежна пасивна процесуална и материална легитимация. Искът е отрицателен установителен и в тежест на ответника е да докаже, че правото на принудително изпълнение съществува.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

По заявление на „Агенция за събиране на вземания” ООД, преобразувано в ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищеца е било образувано ч.гр.д. № 13778/2013г. по описа на ВРС. Заявлението е уважено и е била издадена заповед за изпълнение с № 7942/23.09.2013г., а след влизането й в сила и изпълнителен лист от 23.10.2013г. с предмет на вземането по нея- 1763,66лева главница по договор за кредит CrediGo от 16.12.2008г., прехвърлено от страна на „Кредибул” ЕАД в полза на ответника по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 25.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда- 20.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението; 677,66лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.12.2008г. до 20.12.2011г., 963,98лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.08.2009г. до датата на подаване заявлението в съда- 20.09.2013г., 68,11лева за заплатена държавна такса и 250лева за юк възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

На 17.12.2013г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на заявителя, ЧСИ рег. № 851 е образувал изп.дело № 3364/2013г. С молбата е поискано от ЧСИ извършване на конкретни изпълнителни действия, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено предприемане от ЧСИ на всички необходими изп. действия за принудително изпълнение на задълженията на длъжника.

На същата дата ЧСИ е разпоредил изпращане на ПДИ до длъжника и извършване проучване на имуществото му чрез изготвяне на справки за постоянен и настоящ адрес на длъжника, семейно положение, регистрирани трудови договори, декларирано имущество, недвижими имоти и ППС. От тях е установено, че длъжникът няма трудово правоотношение, движимо и недвижимо имущество. Не са установени публични задължения.

На 19.12.2013г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до всички банки в страната относно вземания по банкови сметки на длъжника.

На 09.01.2014г. ищцата е оправила искане до ЧСИ за вдигане на запор по банкова сметка в СЖ Експресбанк относно получавани помощи от ДСП Варна, което искане е уважено от ЧСИ и с писмо от 13.01.2014г. ЧСИ е разпоредил частично вдигане на запора до размера на получаваните помощи.

На 13.08.2015г. ЧСИ отново е изпратил запорни съобщения до всички банки.

Изискана е и информация от НАП относно наличие на движимо и недвижимо имущество от длъжника.

На 27.11.2015г. взискателят е поискал от ЧСИ извършване на справки за наличие на 3 трудови договори и банкови сметки от длъжника, и съответно налагане на запори при установяване на такива. Исканията са уважени, при условие за заплащане на дължимите се такси към ЧСИ.

На 19.01.2016г. длъжникът е отправил искане за вдигане запора по банкова сметка в СЖ Експресбанк относно получавани помощи от ДСП Варна.

На 25.09.2017г. са изпращани запорни съобщения до всички банки. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до РУСО Варна за налагане запор върху отпусната пенсия на длъжника. В отговор НОИ Варна е уведомил ЧСИ, че запорът не може да се изпълни, доколкото размерът на пенсията попада в хипотезата на несеквестируем доход.

На 11.10.2017г. взискателят е поискал от ЧСИ извършване на справки за наличие на трудови договори и банкови сметки от длъжника, и съответно налагане на запори при установяване на такива. По молбата ЧСИ се е произнесъл уважавайки я, но след внасяне от взискателя на дължимите за това такси.

На 02.10.2019г. взискателят е поискал от ЧСИ налагане на възбрана върху собствена на длъжника 1/4ид.ч. от недвижим имот, както и предприемане на действия по извършване опис на движимо имущество, извършване на справки за работодател, пенсии и банкови сметки на длъжника, справки на наличие на МПС. Исканията са уважени, при условие за заплащане на дължимите се такси към ЧСИ.

На 10.10.2019г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, получено на 21.10.2019г. в отговор, на което работодателят е уведомил, че запорът не може да се изпълни, тъй като получаваното възнаграждение е под МРЗ за страната. На тази дата е изисквана и информация относно наличие на МПС, декларирано имущество, изпратени са запорни съобщения до банки.

На 05 и 18.11.2019г. взискателят е поискал от ЧСИ изготвяне на справки относно наличие на земеделска земя от длъжника, снабдяване с данни относно притежаван недвижим имот, за трудови договори.

На 28.04.2021г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до НОИ за налагане запор върху получаваната от длъжника пенсия. Отново е получен отговор, че отпуснатата пенсията е в несеквестируем размер.