Решение № 68 от 09.09.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000084 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 8 от 11.03.2024 г., постановено по т.д. № 24/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, допълнено с Решение № 15 от 11.04.2024 г. по същото дело, е отхвърлен предявеният от „П. С. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „С. К." № 52, представлявано от Р. М. Д. и Д. Д. Д. – поотделно, против „Т. Инж.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол 8600, ул. „О. п. з." № 21, представлявано от С. П. И. и М. С. П. – заедно и поотделно, иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца товарен автомобил МАЗ 551605, с peг. № ******* АВ, предмет на договор за отдаване под наем на МПС от 2.01.2016 г.

Със същото решение е осъдено „Т. Инж.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол 8600, ул. „О. п. з." № 21, представлявано от С. П. И. и М. С. П. – заедно и поотделно, да заплати на „П.

С. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „С. К." № 52, представлявано от Р. М. Д. и Д. Д. Д. – поотделно, сумата от 21 600 лв., представляваща обезщетение за вреди от погиване на наетия товарен автомобил МАЗ 551605 с peг. № ******* АВ, като искът над 1 уважения до претендирания размер от 26 000 лв. е отхвърлен.

С допълнителното решение е присъдена законната лихва върху главницата от 21 600 лв., считано от 8.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба против така постановеното решение от „Т. Инж.“ АД, в която същото се атакува като неправилно и незаконосъобразно в осъдителната му част. Претендира се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявения иск.

Поддържа се, че въззиваемият не е доказал претенцията си, както и действителността на процесния договор за наем, от който черпи активната си процесуална легитимация в процеса, като неправилно е прието от първоинстанционния съд, че извършените плащания по фактури са признание за ползването на вещта. Подчертава се, че представените от въззиваемия фактури от 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не съдържат информация във връзка с документирането на доставка по договор за наем от 2.01.2016 г., като съдържанието им не препраща към съответен договор или автомобил.

Излагат се доводи, че фактурата не е доказателство за извършено плащане, а в производството не е изяснено дали тези фактури са включени в дневниците за продажби на въззиваемата страна, респективно в тези за покупки на въззивника. Твърди се още, че договорът за наем не присъства в търговските книги на въззивника.

Навеждат се оплаквания, че не са били обсъдени възраженията за недействителност на договора, които се поддържат и пред тази инстанция, със следните аргументи: договорът е сключен в почивен ден – събота; наемателят, при сключването му, не е бил представляван от законния си представител – сочи се, че според съдебно-почерковата експертиза подписът под името на С.

И., като представляващ наемателя „Т. Инж.“ АД, е бил положен от Д. Д. – съпруг на Р. Д., представляваща наемодателя „П. С. К.“ ООД; изтъква се свързаността на наемодателя и наемателя в процесния период по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ; както и че товарният автомобил не е включен в Лиценз № 07433 за превоз на товари на територията на Република България, издаден в полза на въззивника и валиден от 15.07.2016 г. до 14.07.2026 г.; застъпва се тезата, че процесното МПС не е годен обект за отдаване под наем, тъй като е било 2 свалено от отчет от КАТ Ямбол през 2017 г.; посочва се, че автомобилът е бил вещ с недостатъци, по смисъла на чл.230, ал.2 ЗЗД, и не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което е индиция, че не е използван в периода след 2016 г.

Оспорва се изводът на съда, че процесният договор не е антедатиран.

Възразява се, че не е обсъдена недействителността на договора за наем, предвид сключването му от лице без представителна власт и отсъствието на последващо потвърждаване от страна на законния представител на дружеството – наемател, с позоваване на Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Излага се несъгласие по повод изводите на първата инстанция относно предаването на наетата вещ.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „П. С. К.“ ООД, в който въззивната жалба се оспорва и се претендира оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановеното от първоинстанционния съд решение, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Въззиваемото дружество изразява становище, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че процесният товарен автомобил е негова собственост, като е бил предоставен за временно възмездно ползване на наемателя – въззивник, въз основа на сключения договор за ползване по предназначение, за извършване на дейността му, като е включен в издадения на въззивното дружество лиценз със срок на действие 15.07.2011 г. – 14.07.2016 г. Излагат се съждения, че въззивникът е признал съществуването на наемното възмездно правоотношение, както и че е ползвал процесния товарен автомобил.

Сочи се, че за безспорно следва да се приеме обстоятелството, че товарният автомобил не върнат и предаден на собственика му, след прекратяване на наемното правоотношение, поради липсата на посочени и представени от въззивника доказателства, установяващи връщане и предаване на процесното МПС на дружеството - въззиваем.

Оспорват се изложените в жалбата възражения относно недоказаност ползването на процесното МПС от началото на 2016 г., както и съображенията 3 за антедатиране, респективно нищожност, на договора за наем. Въззиваемият се позовава на сключени в предходен момент договори за отдаване под наем на товарни МПС, включително процесното, по силата на които превозното средство е било предадено на въззивното дружество, като изтъква, че след изтичане срока на действие на тези договори са били сключени нови такива, по които възмездно предоставеното ползване е продължило. Настоява се, че в периода на действие на договорите между дружествата - страни по делото, е отчитана работата на предоставените за ползване МПС, включително процесното, издавани са фактури и е заплащан изцяло дължим и договорен наем.

Лансира се тезата, че договорът е подписан от органните представители на юридическите лица - страни по него, а наличието на родствени или други връзки между физическите лица, действащи като органни представители, са неотносими към предмета на спора.

Без основание, според въззиваемия, се поддържа във въззивната жалба, че процесното МПС не е предадено годно за ползване от въззивника.

Сочи се, че с писмена покана от 15.09.2021 г., връчена на 21.09.2021 г., дружеството – въззиваем е поканило дружеството - въззивник да му върне и предаде процесния автомобил.

В отговора се сочи, че в хода на производството е установено, че предаденото МПС е погинало, в периода след предаването му на въззивника наемател и по негова вина, поради което на собственика на вещта се дължи пазарната стойност на процесното МПС, определена въз основа на приетото по делото пред първата инстанция заключение на съдебно-техническа експертиза.

Претендират се разноски.

Постъпила е въззивна жалба и против решението, допълващо Решение № 8/ 11.03.2024 г., а именно Решение № 15/ 11.04.2024 г., с произнасяне по дължимостта на законната лихва. Изтъква се, че недължимостта на главното задължение води до недължимост и на акцесорното такова.

В постъпилия по жалбата отговор, същата се оспорва.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана 4 да обжалва страна, срещу актове, подлежащи на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановените първоинстанционни решение и допълнително решение са валидни и допустими.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.233, ал.2 ЗЗД за връщане на отдадена под наем вещ, като главен иск, обективно съединен с претенция за получаване на заместващата облага, при погиване на наетата вещ, с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД. При съобразяване на фактическите твърдения, изложени в исковата молба, за предоставена за временно възмездно ползване вещ, която не е върната след прекратяване на договорната връзка и е евентуално погинала или унищожена, в какъвто случай се претендира нейната равностойност, се налага изводът, че е предявен иск с горепосочената правна квалификация, индивидуализирана посредством фактическите основания и петитума, а не с отдадената от първа инстанция такава. Въззивната инстанция, при произнасянето си по съществото на спора, следва сама да определи точната правна квалификация. Доколкото на страните не са били дадени некоректни указания относно подлежащите на доказване факти от първоинстанционния съд, не се e наложило ново разпределение на доказателствената тежест и даване възможност за ангажиране на допълнителни доказателства пред въззивния съд.

Съединяването на исковете в настоящия случай е евентуално, а не алтернативно, както е посочил първостепенният съд, доколкото ищецът ясно е посочил в исковата си молба, че пазарната стойност на процесния автомобил се претендира при условие, че се установи, че той е погинал или унищожен, в рамките на периода след предаването му на наемателя. Водещо при определяне вида на съединяването е не формулировката, дадена от ищеца в исковата молба, а действителното съотношение, което логично произлиза от изложените обстоятелства и отправените искания за защита.

5

Видно от данните по делото, по силата на договор за наем от 2.01.2016 г. дружеството – въззиваем, като наемодател, е предоставило на въззивника – наемател за временно и възмездно ползване товарен автомобил МАЗ 551605, с peг. № ******* АВ. Договорът е със срок на действие пет години след датата на подписването му, а наемната цена е уговорена в размер на 0,05 лв. на т/км месечно, без ДДС.

След изтичане срока на наемното съглашение въззиваемият наемодателят е отправил покана до наемателя за връщане на вещта, връчена с известие за доставяне на 21.09.2021 г., представена по делото, но, по твърдения на въззиваемия, връщане не е последвало.

Въззивникът – наемател в отговора си, депозиран пред първата инстанция е признал, че е наел процесния автомобил преди 2016 г. и автомобилът е бил включен в издадения на дружеството лиценз за превоз на товари, с валидност до 14.07.2016 г., приет като доказателство по делото.

Налице е признание, също така, че автомобилът е ползван до началото на 2016 г., след който момент въззивникът е твърдял пред първата инстанция, че е върнал автомобила на наемодателя. В допълнение е изтъквал, че поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и сваляне на автомобила от отчет пред КАТ Ямбол, същият е бил негоден за ползване и респективно наемодателят е бил в нарушение на задълженията си по наемния договор, по чл.4 от същия, да предаде вещта в състояние годно за ползване. Изтъкнато е, че автомобилът не е бил включен в новоиздадения лиценз за товарна дейност.

Повдигнати са възражения за нищожност и антедатиране на процесния договор за наем, които се поддържат пред настоящата инстанция.

Видно от данните в публичния Търговски регистър, към датата на сключване на процесния договор, „Т. Инж.“ АД е било представлявано от Д.

Д. Д., а „П. С. К.“ ООД, в което съдружник е било горепосоченото физическо лице, от Р. Д. Д. и Д. Д. Д. – поотделно, за които се сочи, че са съпруга и син на Д. Д..