Определение № 36010 от 02.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36010 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДИНА К. КАЛЕВА като разгледа докладваното от РАДИНА К. КАЛЕВА Гражданско дело № 20261110108158 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXV ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Й. Г. срещу „АСО – Строителни елементи“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № *** г.; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър търговска администрация, логистика, доставки и склад“, и чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за осъждане на ответника да заплати сумата от 29 200,26 евро, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението за периода от 20.02.2026 г. до 20.08.2026 г., заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 15.09.2025 г. между страните е сключен трудов договор № *** г. за неопределено време със срок за изпитване, по силата на който е постъпила на работа при ответника на длъжност „Мениджър търговска администрация, логистика, доставки и склад“.

Твърди, че на 20.02.2026 г. й е връчена заповед № *** г., с която трудовото правоотношение е прекратено, считано от същата дата, на основание чл. 325, ал. 1 КТ. Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта не е посочена конкретна хипотеза по чл. 325, ал. 1 КТ, нито са изложени фактически обстоятелства, обосноваващи прекратяването на трудовото правоотношение. Сочи, че след извършена справка е установила, че пред НАП работодателят е посочил като основание за прекратяване чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, без между страните да е било постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че не е било налице нито едно от основанията за прекратяване, предвидени в посочената разпоредба.

Твърди, че вследствие на уволнението е останала без работа за периода 20.02.2026 г. – 20.08.2026 г. и че последното й брутно трудово възнаграждение 1 е в размер на 4866,71 евро.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва сключването на трудовия договор, постъпването на ищцата на работа на 15.09.2025 г., заеманата длъжност и прекратяването на трудовото правоотношение със заповед № *** г., връчена на ищцата на същата дата.

Твърди, че в заповедта погрешно е посочен чл. 325, ал. 1 КТ вместо действителното основание за прекратяване – чл. 71, ал. 1 КТ, като същата грешка е възпроизведена и в подаденото до НАП уведомление за прекратяване на трудовия договор.

Поддържа, че трудовият договор е сключен с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя и че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение този срок не е бил изтекъл, поради което работодателят е разполагал с право да прекрати трудовия договор едностранно и без предизвестие. Намира, че не е бил длъжен да излага мотиви за упражняването на това право.

Твърди, че нито една от страните не е считала, че трудовото правоотношение се прекратява по взаимно съгласие, като нито работодателят е отправял предложение за прекратяване на това основание, нито ищцата е приемала подобно предложение. Сочи, че преди прекратяването управителят на дружеството е провел разговор с ищцата и я е уведомил за намерението си да прекрати едностранно трудовото правоотношение в срока за изпитване, както и за причините за това решение – ескалация в ръководения от нея екип.

Намира, че погрешно посоченото в заповедта правно основание не води до незаконност на уволнението, тъй като към момента на прекратяването работодателят е разполагал с право едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

При условията на евентуалност – в случай на уважаване на иска по чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – ответникът прави възражение за прихващане със свое вземане в размер на 4345,98 евро, представляващо стойността на изплатена на ищцата през м. декември 2025 г. премия. Твърди, че сумата е получена без основание, тъй като съгласно установената в дружеството практика годишни бонуси се изплащат след изтичане на срока за изпитване, който към момента на плащането не бил изтекъл, поради което претендира връщането й на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По тези съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в случай на уважаване на иска за обезщетение – да бъде уважено заявеното възражение за прихващане.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса законосъобразността на извършеното уволнение, включително наличието на предпоставките на 2 посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да установи съществуването на трудово правоотношение между страните и заеманата преди уволнението длъжност.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че вследствие на уволнението е останала без работа през претендирания период от 20.02.2026 г. до 20.08.2026 г., както и размера на брутното трудово възнаграждение, въз основа на което следва да бъде определено претендираното обезщетение.

По заявеното от ответника възражение за прихващане в тежест на същия е да установи плащането в полза на ищцата на сумата от 4345,98 евро като премия през м. декември 2025 г. и размера на извършеното плащане, а в тежест на ищцата е да установи наличието на правно основание за получаването и задържането на сумата.

На ответника следва да бъдат дадени указания да уточни заявеното възражение за прихващане, като посочи датата, на която твърди да е изплатена на ищцата сумата от 4345,98 евро, представляваща премия за м. декември 2025 г.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните следните обстоятелства: че на 15.09.2025 г. между страните е сключен трудов договор № *** г. за неопределено време със срок на изпитване, по силата на който ищцата е постъпила на работа на същата дата на длъжност „Мениджър търговска администрация, логистика, доставки и склад“; че със заповед № *** г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 20.02.2026 г., както и че заповедта е връчена на ищцата на същата дата.

По доказателствените искания:

Следва да се приемат представените от ищцата с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, тъй като същите са допустими, относими и необходими за изясняване на спора.

Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи длъжностната й характеристика следва да бъде оставено без уважение, доколкото съдържанието на същата не е относимо към спорните между страните обстоятелства. Следва да бъде оставено без уважение и искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи всички фишове за трудово възнаграждение за периода на действие на трудовото правоотношение. По делото са представени фишове за трудово възнаграждение за м. декември 2025 г. и м. януари 2026 г., като последният съдържа данни за начисленото на ищцата трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, а ищцата не е посочила конкретни обстоятелства, относими към предмета на спора, за 3 установяването на които е необходимо представянето на останалите фишове.

Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи относно размера на месечното й брутно трудово възнаграждение и общия размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде оставено без уважение, доколкото за установяване на тези обстоятелства не са необходими специални знания. По делото е представен фиш за трудово възнаграждение за м. януари 2026 г., съдържащ данни за размера и компонентите на начисленото трудово възнаграждение, а размерът на обезщетението за претендирания период може да бъде определен въз основа на събраните писмени доказателства.

Искането на ответника за разпит на свидетел за установяване на твърдението, че ищцата е била уведомена, че трудовото й правоотношение предстои да бъде прекратено едностранно от работодателя в срока за изпитване, следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено, поради което предхождащи връчването на заповедта устни изявления на работодателя относно намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение не са относими към основанието, на което същото е прекратено с процесното писмено волеизявление.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства за установяване на твърдяната практика в дружеството за изплащане на годишни бонуси след изтичане на срока за изпитване е допустимо и относимо към заявеното възражение за прихващане и следва да бъде уважено, като за установяване на посоченото обстоятелство е достатъчен разпитът на един свидетел при режим на довеждане.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2026 г., 11,00 ч., за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад, обективиран в мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да уточни заявеното възражение за прихващане, като посочи датата, на която твърди да е изплатена на ищцата сумата от 4345,98 евро, представляваща премия за м. декември 2025 г.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи длъжностната характеристика на 4 ищцата и всички фишове за трудово възнаграждение за периода на действие на трудовото правоотношение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане до разпит на свидетел за установяване на обстоятелства относно уведомяването на ищцата, че трудовото й правоотношение предстои да бъде прекратено едностранно от работодателя в срока за изпитване.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства по искане на ответника чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелства относно твърдяната практика в дружеството за изплащане на годишни бонуси след изтичане на срока за изпитване.

ПРИКАНВА страните към спогодба.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като ги

ПРЕДУПРЕЖДАВА, че когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор, заедно с приложенията му.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5