Решение № 101 от 09.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20241110211380 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. М. П. с ЕГН ********** против наказателно постановление № КПК-НП-56 / 29.04.2024г. на Председателя на Комисия за противодействие на корупцията, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1 600 лева основание чл. 115, ал.1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 т. 1 във вр. с чл.

49, ал. 1, т. 2 от ЗПК,

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Оспорва се фактът на извършване на нарушението, като се застъпва, че по отношение на жалбоподателят не е било налице задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК . Твърди се, че Б. М. П. не е административно- наказателно отговорно лице по смисъла на ЗПК, тъй като не попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. По изложените съображения направено искане за отмяна на санкционния акт.Претендират се разноски.

Наказващият орган се представлява от юрк. А., която в дадения ход по същество пледира НП да бъде потвърдено. Поддържа, че жалбоподателят има качеството на задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 ЗПК, и като 1 такова е следвало да подаде встъпителна декларация. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КПК и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 06.10.2023 г. влиза в сила Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/. Към този момент жалбоподателят заемал длъжността независим член на съвета на директорит е в ***************** видно от писмо вх. № КПК-ПР-136#2/01.11.2023 г., подадено от и.д. главен секретар на Министерството на здравеопазването до КПК.

На 18.01.2024 г. свидетелката Д. Й. на длъжност инспектор в дирекция "Публичен регистър" на КПК, извършила проверка на получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси.

Констатирала, че жалбоподателя т Б. М. П. не бил подал встъпителна декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в едномесечен срок от влизане на ЗПК в сила - до 06.11.2023 г.

Предвид това на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН свид. Д. Й. в присъствието на двама свидетели, съставила АУАН № ПР-258/30.01.2024 г., в който приела, че в качеството на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т.

51 ЗПК, като не е подал встъпителна декларация за имуществото и интересите си в КПК в срок до 06.11.2023 г., жалбоподателят на 07.11.2023 г. в гр. София е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1 600 лв.

2

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Д.

Й. и писмени материалите по административната преписка.

Показанията на свидетеля Д. Й. са информативни относно констатираните при извършената проверка факти и относно обстоятелствата по съставянето на АУАН. Съдебният състав ги прецени като обективни и достоверни, предвид корелацията им с писмените доказателства, и ги кредитира в цялост. Компетентността й по съставяне на АУАН следва от заповед № РД-06-38/18.01.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона съдържание и форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Същите са надлежно връчени на жалбоподателя и отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН като съдържат конкретно описание на твърдяното нарушение, мястото и времето на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, са точно и ясно конкретизирани, и изрично е посочено мястото на извършването му - гр. София, където подаването на декларацията е било дължимо. Налице е и съответствие между фактическото описание и дадената цифрова квалификация на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т.

1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК .

Предвид това настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.

Въпреки това обаче атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като материалноправно незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.л. 49, ал.2 вр.ал. 1 от ЗПК, лицата, заемащи публични 3 длъжности, подават декларация за имущество и интереси пред Комисия за противодействие на корупцията. Сред лицата, заемащи публични длъжности по смисъла на чл.6, ал.1,т.51 от ЗПК, са представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала.

От доказателствата по делото се изясни, че към 06.10.2023 г. /датата на влизане в сила на ЗПК/ жалбоподателят е заемал длъжността независим член на съвета на директорите към *****************, видно от писмо вх. № КПК-ПР-136#2/01.11.2023 г., подадено от и.д. главен секретар на Министерството на здравеопазването до КПК.

Съгласно чл. 63 от Закона за лечебните заведения, д ържавни и общински лечебни заведения - еднолични акционерни дружества, имат едностепенна система на управление. Съветът на директорите на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ се състои от трима членове. Членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в капитала, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия.

Университетска многопрофилна болница за активно лечение „***************** е търговско дружество със 100% държавно участие и едноличен собственик на капитала министъра на здравеопазването. Видно от справка в търговския регистър, към 06.10.2023г. дружеството се управлява от съвет на директорите, който се състои от трима члена като жакбоподателят е бил независим член на съвета на директорите.

Университетска многопрофилна болница за активно лечение „***************** е публично предприятие съгласно чл.2,ал.1 от Закона за публичите предприятия. Според чл. 22, ал.1 от ЗПП, в съветите на директорите и в надзорните съвети на публичните предприятия независимите членове трябва да са не по-малко от една трета, но не повече от една втора от състава. Разпоредбата на чл.23, ал.3от същия закон изрично предвижда, че не с а независими членове представителите на държавата в органите за управление и контрол.

Ето защо, след като представителите на държавата в органите за управление и контрол не са независими членове, жалбоподателят, като независим член и Председател на съвета на директорите на публичното дружество -лечебно заведение за болнична помощ ************ не е представител на държавата в орган на управление и контрол и няма качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, т.

51 ЗПК. Поради тази причина за него не е възникнало задължение по чл. 52, 4 ал. 1, т. 1 ЗПК и нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в случая не е извършено от жалбоподателя от обективна страна, доколкото последния не е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на ЗПК, тъй като не попада в обхвата на задължените лица по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав прие, че материалният закон е приложен неправилно от актосъставителя и наказващия орган, което се явява основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски при направено възражение за прекомерност.

В случая адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело е в размер от 1200 лв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C438/22 , чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на делото не е обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В този смисъл и поради липсата на фактическа и правна сложност на делото-същото е приключило в едно заседание, с разпит на един на свидетел, съдът намира, че претендираната сума от 1200 лева не се 5 явява пропорционална на осъществената защита. Възнаграждение в поискания размер е несъразмерно на осъщественото процесуално представителство. В този смисъл съдът намира, че следва да присъди възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал.

1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-56 / 29.04.2024г. на Председателя на Комисия за противодействие на корупцията, с което на Б. М.

П. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 600 лева основание чл. 115, ал.1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК,

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ да заплати на Б. М. П. с ЕГН ********** сума в размер на 500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.