Решение № 534 от 05.05.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Велико Търново, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20214110103511 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240,ал.1 и 2 от ЗЗД, чл. 79 и чл.86 от ЗЗД

Ищецът «Мъни Плюс Мениджмънт» ЕАД , гр.София сочи, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2870/21 г. на ВТРС . В изпълнение на дадени указания от съда предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 2147,71 лева, от които 1777,71 лева, представляваща 7 бр. незаплатени вноски по главницата по договор за потребителски кредит за периода 20.10.2020 г.- 20.04.2021 г.; 244,80 лева, представляваща 7 бр. незаплатени вноски по възнаградителна лихва за периода 20.10.2020 г.- 20.04.2021 г.; 125,20 лева-лихва за забава за периода на просрочието от 21.10.2020 г.- 31.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заявява, че вземането му произтича от договор за кредит № М0000002102/18.08.2020 г., по силата на който ищецът, като небанкова финансова институция е предоставил кредит от 2000 лева със срок на погасяване 8 месеца, като падежът на последната погасителна вноска е 20.04.2021 г. Излага, че е изправна страна по договора, тъй като сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя по негова банкова сметка в « ЦКБ» АД. Твърди, че 1 падежът на договора е настъпил, но ответникът не е изпълнил задълженията си по него, поради което предявява претенциите си по съдебен ред. В съдебно заседание с писмено становище поддържа иска.Претендира разноски.

Ответникът Г. Л. Н. не е депозирала в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, не е взела становище по иска. В съдебно заседание редовно призована съгласно чл. 44,ал.1,изр. последно от ГПК не се явява, не изпраща представител.

Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства, както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба; в първото по делото заседание не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването си в съдебно заседание без уважителни причини именно, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване на неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК.

От приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че иска е вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен така, както е предявен, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2147,71 лева, от които 1777,71 лева, представляваща 7 бр. незаплатени вноски по главницата по договор за кредит № М0000002102/18.08.2020 г. за периода 20.10.2020 г.- 20.04.2021 г.; 244,80 лева, представляваща 7 бр. незаплатени вноски по възнаградителна лихва за периода 20.10.2020 г.20.04.2021 г.; 125,20 лева-лихва за забава за периода на просрочието от 21.10.2020 г.- 31.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението-5.10.2021 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1189/7.10.2021 г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2870/21 г. на ВТРС.

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен 2 диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При този изход на делото ответникът следва да заплати разноските направени в заповедното производство -42,95 лева държавна такса и 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение. В исковото производство дължимите от ответника разноски възлизат на 122,55 лева заплатена държавна такса и 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. чл.

422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240,ал.1 и 2 от ЗЗД, чл. 79 и чл.86 от ЗЗД , че Г. Л. Н. с ЕГН ********** от гр.**** ДЪЛЖИ на "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД с ЕИК 206613478 , седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6 сумата от 2147,71 /две хиляди сто четиридесет и седем лева и 71 ст./ , от които 1777,71 / хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и 71 ст./ , представляваща 7 бр. незаплатени вноски по главницата по договор за кредит №

М0000002102/18.08.2020 г. за периода 20.10.2020 г.- 20.04.2021 г.; 244,80 / двеста четиридесет и четири лева и 80 ст./ , представляваща 7 бр. незаплатени вноски по възнаградителна лихва за периода 20.10.2020 г.20.04.2021 г.; 125,20 /сто двадесет и пет лева и 20 ст./ -лихва за забава за периода на просрочието от 21.10.2020 г.- 31.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението-5.10.2021 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1189/7.10.2021 г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2870/21 г. на ВТРС.

ОСЪЖДА Г. Л. Н. с

ЕГН ********** от гр.***** да заплати на

"МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД с ЕИК 206613478 , седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6 сумата от общо 402,95 /четиристотин и два лева и 95 ст./ разноски в заповедното производство и сумата от 482,55 / четиристотин осемдесет и два лева и 55 ст./ направени разноски в исковото производство.

На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение 3 не подлежи на обжалване.

Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4