Решение № 279 от 09.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Добрич, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253230200654 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Ж. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „***“ № ***, съдебен адрес: гр.

Добрич, ул. „***” № ***, ет. ***, срещу наказателно постановление № 250851-000611 от 08.05.2025 г., издадено от И. В. Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на И. Ж. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „***“ № ***, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лв.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Въззивната инстанция, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 21.04.2025 г., в с. Дончево, общ. Добричка, свидетелят Т. В. Х. и В. П.

Г., и двамата полицейски служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег. № ***.

При проверката се установило, че автомобилът се управлява от И. Ж. П., който бил без поставен обезопасителен колан.

При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят, така и наказващия орган приели, че И. П. е извършил нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

За така описаното нарушение, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Т. В. Х., който пресъздава свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и вътрешно безпротиворечиви, като липсва индиция за неговата заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на този свидетели, нито да се счита, че неговите показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Описаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. С жалбата същият навежда доводи, че е бил освободен от задължението да използва обезопасителен колан, тъй като бил инвалид с призната 64% ТНР, в която насока ангажира писмено доказателство – експертно решение № 91365 от 26.03.2024 г.

С оглед тези доводи на жалбоподателя, съдът намира за нужно да отбележи, че призната по силата на представеното експертно решение 64% трудова неработоспособност, не представлява оневиняващо обстоятелство и не го освобождава като водач на моторно превозно средство от задължението да използва обезопасителния колан, с който е бил оборудван управлявания от него автомобил. За яснота съдът намира за нужно да отбележи, че случаите, в които могат да не се използват обезопасителни колани са изчерпателно изброени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, като настоящия не е между тях.

Издаденото наказателното постановление (НП) обаче се явява незаконосъобразно, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия 2

GA № 3862351/21.04.2025 г., който акт е бил електронно генериран.

Както е известно от теорията, една от функциите на акта е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено от него конкретно нарушение.

В настоящия случай в АУАН веднъж е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушението като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, като в същото време се твърди, че същият е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***. Това противоречие относно автомобила, за който се твърди, че е бил управляван от жалбоподателя опорочава АУАН до степен, обуславяща неговата отмяна, тъй като възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен да упражни правото си да възрази и да упражни правото си на защита. От друга страна същевременно се затруднява административнонаказващия орган и съда при постановяване съответно на наказателно постановление и решение по жалба на наказаното лице. Това нарушение при съставяне на процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, възпроизвеждайки в НП допуснатото процесуално нарушение при съставяне на АУАН. От друга страна, в АУАН е посочено, че нарушението е извършено около 08:56 часа, а в НП е посочено, че същото е извършено в 08:56 часа, което обстоятелство внася допълнителна неяснота относно момента на извършване на нарушението. Като задължителен елемент от нормативнорегламентираното съдържание на АУАН и НП моментът на нарушението следва да бъде обективиран по ясен и недвусмислен начин и не може да се извлича по тълкувателен път от съдържанието на доказателствените източници, събрани едва в хода на съдебното производство.

Същото важи в пълна степен и относно управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство.

За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че без правно значение е на какво се дължат тези грешки и неточности и дали те са в резултат на генериране на текста на предишен АУАН, защото това не променя извода, че е налице неопределеност на състава на нарушението от обективна страна, която не може да се санира от съда и безспорно ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като го заставя да се защитава срещу противоречащи си факти както относно управляваното от него моторно превозно средство, така и относно часа на извършване на нарушението.

Допуснатите процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, описани по-горе са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството. Същите са довели до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното 3 постановление. В тази насока е и константната съдебна практика.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

По делото липсват доказателства за сторени от жалбоподателя разноски, поради което, независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0851-000611 от 08.05.2025 г., издадено от И. В. Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на И. Ж. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

***, общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „***“ № ***, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лв.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4