Разпореждане № 176 от 31.01.2024, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 176 гр. Перник, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500066 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1250 от 05.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2899/2022 г., Районен съд - П. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П. да заплати на М. М. П., ЕГН ********** от с. Д., общ. П. сумата от 235.90 лв. /двеста тридесет и пет лева 90 ст./, дадена без правно основание по нищожен договор за паричен заем № 307474, сключен между страните на 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба - 26.05.2022 г. до окончателното плащане. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД чрез юрк. Цветелина Бочева, с която се обжалва първоинстанционното решението като неправилно. В жалбата подробно е описана фактическата обстановка, относно сключването на процесния договор и предявените искови претенции от ответната страна. В продължение се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор. Намира, че след като първата инстанция е приела, че клаузата за неустойка се явява нищожна е следвало да прогласи само нея за такава, а не целия договор за паричен заем. По изложени аргументи се твърди, че ГПР е правилно посочено. Счита, че неправилно районният съд твърди, че в ГПР следва да бъде включен размерът на уговорената в чл. 11, ал. 1 от Договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Допълва, че подобно твърдение е в пряко противоречие, както с разпоредбата на чл. 19, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО, така и с разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Въз основа на изложените съображения се моли съда да отмени атакуваното решение, като постанови ново, с което да обяви Договора за паричен заем № 307474 за действителен.

1

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, ведно с юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лева. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна - М. М. П. е депозирала отговор с който се оспорва въззивната жалбата. Излагат се аргументи в подкрепа на атакуваното решение, като същото се сочи за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Намира, че правилно първата инстанция е приела, че процесния договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Допълва, че в процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, както и не се съдържа информация за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на разходите. Моли се за постановяване на решение, с което да бъде потвърден първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.02.2024 г. от 10.40 2 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3