Решение № 41 от 16.03.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Тутракан, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20253430100414 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1. Предявени са обективно съединени искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД о т ищеца М. В. Д., представляван от адв. И. Р. от АК – Силистра (л. 4), за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от ищеца вреди вследствие от непозволено увреждане –набеждаване в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, както следва:

1 . 1 . обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца душевни болки и страдания, в размер на 3 000,00 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. – датата на узнаването за отправените обвинения, до окончателното им изплащане;

1 . 2 . обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатски хонорар в хода на наказателното производство, в размери както следва:

1.2.1. 1 200,00 лв., платени за защита по ДП № 362ЗМ-282/2023 г. по описа на РУ – Тутракан, ведно със законната лихва от 22.04.2024 г. до окончателното им изплащане и

1.2.2. 720,00 лв., платени за защита по ВНОХД № 60/2025 г. по описа на ОС – Силистра, ведно със законната лихва от 20.03.2025 г. до окончателното им изплащане.

1.3. Ищецът твърди, че с ответникът се запознали в края на 2022 г. Последният поискал ищецът да му донесе ремарке тип платформа, което щял да му изплаща покъсно. След като ответникът не платил платформата, ищецът предприел действия по 1 това да си я вземе обратно.

1.4. Ответникът подал жалба против ищеца на 02.11.2023 г. с вх. № 362000-3614 по описа на РУ – Тутракан, като заявил, че последният откраднал негови вещи.

Образувано било наказателно производство (ДП № 362ЗМ-282/2023 г. по описа на РУ – Тутракан), по което с постановление от 08.04.2024 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, като му била взета мярка „подписка“. Последното ограничило свободното придвижване на ищеца и затруднило извършваната от него дейност, като единствено един път – с постановление на наблюдаващия прокурор от 16.05.2024 г., му било разрешено да пътува.

1.5. Наказателното производство приключило с оправдателна Присъда № 19/27.09.2024 г. по НОХД № 131/2024 г. по описа на ТнРС, потвърдена с Решение № 56/08.04.2025 г. по ВНОХД № 60/2025 г. по описа на СсОС.

1.6. Твърди се, че вследствие на неоснователно повдигнатото му обвинение по повод жалбата и активното действие на ответника по развилото се наказателно производство на ищецът били причинени неимуществени и имуществени вреди.

2. Ответникът И. Ш. Р. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначения му с Определение № 313/16.09.2025 г. особен представител – адв. Д. Г. от АК – Силистра.

2.1. Претендира се, че претенциите на ищеца са неоснователни, доколкото ответникът е упражнил законосъобразно както правото си да подаде жалба до надлежните държавни органи, така и задължението си да свидетелства по образуваното наказателно производство.

2.2. Навеждат се доводи, че ответникът, дори и да е осъществил от обективна страна състава на чл. 286 от НК, то не е действал умишлено, поради което ищцовата претенция, че е набедил ищеца, следва да се приеме за неоснователна.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 30.10.2023 г. е издадена фактура за закупуването от ответника на зеле на стойност 650 лв. (долна ном. – л. 26 от ДП).

4 . Н а 02.11.2023 г. ответникът подал до РУ на МВР – гр. Тутракан сигнал. В него се твърди, че ответникът възнамерявал да закупи от ищеца платформа за 2 000 евро. Ответникът ремонтирал платформата и я натоварил със стока на стойност 13 000 2 лв. Ищецът взел платформата и поискал от ответника 5 000 евро за да му върне платформата и стоката. (долна ном. – л. 6, долу от ДП).

5. На същата дата са издадени 2 бр. фактури за закупуването от ответника на цигари на обща стойност 13 054 лв. (долна ном. – л. 14 и 15 от ДП).

6 . Н а 05.12.2023 г. било образувано ДП № 282/2023 г. на РУ на МВР – гр.

Тутракан (долна ном. – л. 1 от ДП).

7. Ответникът е разпитан пред съдия по ЧНД № 294/2023 г. по описа на ТнРС (л.

23). Същият уточнява, че уговорката между ищеца и ответника е била да се направи „двойно дъно” (тайник) на платформата, в която да се скрият цигари, които впоследствие да бъдат доставени (контрабандно) в чужбина и продадени от ответника.

Ответникът твърди, че е закупил цигарите на 29 или 30.10.2023 г. Според ответника цигарите били поставени в тайника на 31.10.2023 г. Ответникът заснел клип с телефона си. След това платформата била откарана до дома на ответника с помощта на негов приятел – С. И., който теглил платформата с джипа си. Ответникът твърди, че С.

И. е видял цигарите. Ответникът уточнява, че закупил и палет със зеле и го поставил на платформата. Вечерта на 01. срещу 02.11.2023 г. отношенията между страните се обтегнали и ответникът се съгласил да върне на ищеца платформата. Същата вечер обаче ищецът дошъл с автомобил и си взел платформата, при което цигарите и зелето останали у ищеца (долна ном. – л. 84 от ДП). Ответникът потвърждава тези показанията и в съдебното производство (л. 55 от НОХД № 131/2024 г. на ТнРС).

8. На 18.04.2024 г. на ищеца е предявено повдигнато обвинение, за това, че през нощта на 01/02.11.2023 г. в с. Нова Черна. ************* обл. Силистра, на *************, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Волово", модел „В 70” с регистрационен номер *************, номер на рама *************, е отнел чужди движими вещи, а именно 2080 кутии с цигари от различни марки, на обща стойност 13 054 лева и 500 килограма зеле на обща стойност 650 лева, от владението на И. Ш. Р., живущ на същия адрес, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК (л. 32).

9. С Присъда № 19/27.09.2024 г. по НОХД № 131/2024 г. ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение. В мотивите си съдът е приел следното:

9.1. Ответникът, след като е взел платформата от ищеца, на 31.10.2023 г. заедно със свид. Т. са запълнили една част от двойното дъно на платформата с общо 640 пакета цигари от различни марки, но тези цигари не били инкриминираните, които свид. Р. е поръчал, а други, защото към тази дата ответникът не ги е взел от магазина на свид. К..

9.2. С цел да окаже натиск върху подсъдимия да се съобразява с желанията му за начина на разпределяне на бъдещата печалба или за отмъщение ответникът е заснел 3 с телефона си видеофайл без знанието на подсъдимия и свид. Т., как двамата покриват с ламаринен лист напълнения с 640 пакета цигари тайник на платформата ремарке, в гаража на свид. Т. в с. Ряхово, обл. Русе.

9.3. След това ответникът, около 18:00 – 18:30 часа на 01.11.2023 г. е получил процесните цигари на стойност 13 054 лв. Това се потвърждава от посочените по горе фактури с дата 02.11.2023 г. и показанията на свид. К. (л. 60 от НОХД № 131/2024 г. на ТнРС).

9.4. Междувременно още преди 16:35 часа ответникът се е обадил на свид. С. И. и го помолил да отиде в с. Ряхово със свой автомобил, за да го прибере в с. Нова Черна. В действителност свид. Р. искал да си осигури лъжесвидетел. Свид. С. И. се отзовал. Платформата била закачена към автомобила на свид. С. И., а върху бил качен автомобила на ответника. Двамата се отправили към ************* където пред дома на ответника разтоварили автомобила на ответника и откачили платформата. При тези манипулации свид. С. И. не видял цигарени кутии да се намират в тайника на платформата. Ответникът заявил на свидетеля, че този път „е чист”, т. е. няма да носи цигари в чужбина. След това ответникът натоварил на платформата палет със зелето, което е купил.

9.5. В 23:32 часа е проведен разговор по телефона между подсъдимия и свид. Р., на който окончателно е станало ясно, че разногласията им са непреодолими и начинанието се проваля. Ищецът казал, че си иска платформата и ответника се съгласил да му я върне.

9.6. Малко след полунощ на 1-ви срещу 2-ри ноември 2023 г. ищецът, управлявайки своя автомобил „Волво“, заедно със свид. Т. отишли пред дома на свид.

Р., закачили платформата и се отправили към с. Николово.

9.7. Ответникът впоследствие склонил свид. С. И. да лъжесвидетелства в негова полза, че вечерта е видял цигарите в тайника на платформата, когато са сваляли автомобила му от нея. Убедил го, че е имало цигари, като му показал видеоклипа от 31.10.2023 г. Същото се потвърждава от показанията на свид. С. И., дадени вече съдебното производство (л. 61 от НОХД № 131/2024 г. на ТнРС).

9.8. Ответникът информирал полицая А. М. за случилото се. Със съдействието на полицията отишъл до с. Николово пред дома на подсъдимия и в с. Ряхово пред сервиза на свид. Т., където имало друго ремарке-платформа с палета със зелето на нея.

Ищецът поканил ответника да си вземе зелето, но последния и не предприел действия по получаването му. Зелето останало няколко дни пред сервиза на свид. Т., развалило се и последният го изхвърлил. Свид. С. И. (полицай) е категоричен, че не ставало въпрос за цигари (л. 59 от НОХД № 131/2024 г. на ТнРС).

9.9. В хода на досъдебното производство свид. С. И. действително потвърдил, 4 че е видял цигарените кутии в тайника на платформата вечерта на 01.11.2023 г. (долна ном. – л. 91 от ДП). В действителност бил видял само видеоклипа, заснет на 31.10.2023 г. от свид. Р., показан му сутринта на 02.11.2023 г. В съдебното производство, обаче свидетелят се отказал от показанията си в ДП и уточнил, че не е видял цигари в платформата (л. 61 от НОХД № 131/2024 г. на ТнРС).

10. Н а 08.04.2025 г. е приключило производството Решение № 56/08.04.2025 г. по ВНОХД № 60/2025 г. на СсОС, с което първоинстанционната присъда е потвърдена (л. 34 от ВНОХД № 60/2025 г. на СсОС).

11. Ищецът е заплатил на адв. Р. възнаграждение за ДП № 282/2023 г. в размер на 1 200 лв. и по ВНОХД № 60/2025 г. – 720 лв. (л. 49 – 50).

12. По настоящото дело са изслушани показанията на свидетелите:

12.1. Н. Б. Г. (л. 90);

12.2. Е. Р. И. – живее на семейни начала с ищеца (л. 91)

1 3 . От показанията на свидетелите се установява, че ищецът разполагала с платформа, с която доставял багаж и автомобили от чужбина. След завеждането на наказателното производство поръчките намалели драстично. Хората в селото го мислели за престъпник (крадец, мошеник измамник).

14. Ищецът се затворил в себе си. Събуждал се през нощта. Употребявал 3 – 4 месеца „Деанксит” (използва за лечение на тревожност и депресия при пациенти със или без психосоматични симптоми). Свид. И. твърди, че и до „ден днешен бил така”.

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

1 5 . Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при наличието на правен интерес, което налага разглеждането им по същество.

II. Относно възникването на деликтната отговорност

16. По делото е установено, че ответникът е подал сигнал до РУ на МВР – гр.

Тутракан, уличавайки го в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. На ищеца е повдигнато обвинение, по което след това е 5 оправдан в проведеното съдебно производство.

17. Съдът приема, че упражняването на конституционно закрепеното право да бъде подадена тъжба, с която се образува наказателно производство от частен характер, не винаги е свързана с ангажирането на отговорността на тъжителя по чл. 45 от ЗЗД, в случая че подсъдимият бъде оправдан или образуваното наказателно производство бъде прекратено. В случая не може да се прави аналогия с отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, доколкото държаното обвинение разполага със значителен експертен и финансов ресурс, който му позволява да установи преди повдигането на обвинение дали е налице извършено престъпление или не. Частният тъжител не разполага с такива възможности, поради което същият в тъжбата излага единствено своите твърдения, за които често предварително не могат да бъдат събрани никакви доказателства (основно по отношение на свидетелските показания).