Решение № 581 от 04.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Благоевград, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210102055 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. С. М., с адрес: гр. Благоевград, ж.к.“ Запад „ № 55, ет.14, ап.74 с ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адвокат В. Г., срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище в гр. София, п.к. 1421 и адрес на управление: гр.

София, район „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 7053237553 от дата 20.12.2021г. сключен между И. С. М. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.

София, район "Лозенец", ул. "Д. Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК 13134023, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори НиГев Спи Алр Ча Д, на основание чл. 26. ал. 1. пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК. вр. чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК, а в случай, че главният иск бъде отхвърлен - да бъде прогласена недействителността на клаузите на чл. 7, т. 1 вр. чл. 19, чл.9.1. и чл. 10 от Договора за потребителски кредит на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че на 20.12.2021г. ищецът сключил с "Ти Би Ай Банк" ЕАД договор за потребителски кредит № 7053237553, по силата на който му били предоставени заемни средства в размер на 13000 лв., като вноската за погасяване на кредита била месечна, без да е посочен месечен или дневен лихвен процент. В договорът общият размер на кредита възлизал на 17195,57 лева, без конкретно да са посочени брой на погасителни вноски, като в инкорпорираната обаче в договора таблица, озаглавена "Погасителен план", вноските са 38 на брой, като всяка вноска е дължима месечно на посочената в таблицата дата. Посоченият размер на месечната погасителна вноска била 872,99 лева, без да е посочено ясно какви компоненти съдържа - какъв е размерът на главницата, застраховка, договорната лихва, други такси и вземания. Сочи се, че в договора били уговорени лихвен процент по кредита в размер на 46,6 %; ГПР в размер на 49,28 % и Предвидени застраховки BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА - в размер на 399, 61 лева и BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА в размер на 3795,96 лева или общ размер на застрахователна премия - 4195,57 лева и задължение на кредитополучателя да върна сума в общ размер на 33173,71 лева. Твърди се, че Договорът за 1 кредит е нищожен, като клаузите установяващи застрахователна премия BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА и BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА, клаузите установяващи годишния лихвен процент и годишния процент на разходите са нищожни, поради установяването им в противоречие с добрите нрави. Сочи се, че Годишният лихвен процент значително надхвърля размера на законната лихва. Навежда се, че клаузата на чл. 10 от Договора, регламентираща ГПР, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, като се сочи, че в договорът е посочен ГПР единствено като абсолютна процента стойност, а липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин. Твърди се, че и клаузата на чл. 9, т. 1 от договора за кредит е нищожна, т.к. размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, като лихвата е в размер на 47,63 % годишно и надхвърля повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че клаузите на чл.7.1 и чл.19 от Договора за кредит, касаещи застрахователната премия са нищожни, като се излагат съображения в тази насока. Навежда се, че Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК, тъй като застрахователната премия по договора е трябвало да бъде включена по съответния начин в размера на ГПР по договора. Сочи се, че застраховката представлява скрито възнаграждение за кредитодателя и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В случая се твърди, че при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен в размер от 49,28 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия. На следващо място, се сочи, че не са посочени кои разходи формират ГПР. Навежда се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като се излагат съображения в тази насока.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен по имейл на 17.10.2025 година. В указания от съда едномесечен срок е депозиран от ответното дружество писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен.

Като неоснователни се оспорват доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Излага се, че в чл. 10 от договора за кредит Банката е посочила ГПР изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а именно : 49,28 %, както и общо дължимата от потребителя сума – 33 173,71 лв. Излага се, че в процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсват неясноти, които да обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР. По отношение на твърдението, че сумите по застрахователната премия следва да бъдат включени при изчислението на ГПР се оспорват като неоснователни твърденията на ищеца в тази насока, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Оспорва се като неоснователно твърдението на ищеца, че в договора не става ясно каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасяват с всяка от вноските, като се сочи, че разбивката, направена в погасителния план, дава ясна информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната вноска. Твърди се, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, като наведеното в исковата молба твърдение в обратния смисъл се сочи, че е неоснователно. Оспорват се твърденията на ищеца, че в процесния договор липсва яснота по прилагането на годишния лихвен процент, като се твърди, че договорът отговаря на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Оспорват се доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като се твърди, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Считат се за неоснователни твърденията на ищеца, че таксата за застрахователна премия се явява нищожна както и че сумите не следва да бъдат включени при изчислението на ГПР. Излага се, че съгласието на потребителя за сключването на застраховка е обективирано чрез Сертификат № 170532746132022, в края на който може 2 да се види подпис и изрично позоваване на преддоговорната информация, която е предоставена при избора на тази допълнителна услуга, включително относно размера на премията, като се излагат съображения в тази насока. Твърди се, че застраховката не е била условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, се счита, че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.

В отговора на исковата молба ответникът посочва в табличен вид и извършените от ищеца плащания по процесния договор за кредит.

В условията на евентуалност, ако съда обяви договора за недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК се иска от съда да осъдите И. С. М., ЕГН **********, да върне на ТИ БИ АЙ Банк ЕАД сумата от 7 331,40 лева, представляваща чиста стойност на кредита невъзстановена от ищеца по договор за кредит № 7053237553 от 20.12.2021 г., в каквато насока е депозирана и насрещна искова молба. Претендират се сторените по делото разноски.

Съдът с Определение № 400/18.03.2026 година е приел за съвместно разглеждане, предявения с насрещната искова молба иск от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище в гр. София, п.к. 1421 и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Д.

Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Ни Г. С. и Ал.р Ч.в Д.в срещу И. С. М., с адрес : гр. Б с ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адвокат В. Г., с които се иск на основание чл. 23 ЗПК да бъде осъден И. С. М. да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, сумата от 7 331,40 лева, представляваща чиста стойност на кредита невъзстановена от ищеца по договор за кредит № 7053237553 от 20.12.2021 г.

Твърди се, че на 20.12.2021г., между ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, като кредитор, и И. С. М., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит с № 7053237553 от 20.12.2021 г., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем в общ размер на 13 000 лв. за срок от 38 месеца, обхващащ периода от 25.03.2022 г. до 25.04.2025 г., като се посочва, че в сумите по месечните вноски са предвидени и задълженията на кредитополучателя по сключения доброволно Договор за застраховка. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на кредитополучателя се навежда, че е определен годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 46.60 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.28%. Твърди се, че в изпълнение на поетото задължение кредитополучателят е сторил следните плащания по Договор за потребителски кредит с № 7053237553 от 20.12.2021 г. в размер общо на 5668,60 лева. Предвид на обстоятелството, че с исковата молба се иска да се признае, че договора за кредит е недействителен, то на основание, чл. 23 от ЗПК, от размера на отпуснатия кредит следва да се приспадне платената от ищеца сума по процесния договор за кредит в размер на 5 668.60 лева, като следователно чистата непогасена главница от ищеца възлиза на 7 331.40 лева.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор по насрещната искова молба, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Претендират се и сторените по делото разноски.

Оспорват се всички наведени от ищеца факти и обстоятелства както досежно основанията, така и досежно размера на претендираната сума. Иска се от съда да отхвърли предявения насрещен иск, като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа подадената искова молба. По същество в депозирани преди съдебните заседания молби изразява становище за доказаност и основателност на предявения иск, като се иска 3 уважаването му, претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. По отношение на предявения насрещен иск се прави искане за неговото отхвърляне, тъй като ищецът по насрещния иск не е активно процесуално легитимен да води този иск, не е носител на материалното право.

Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законният представител, не се представлява.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 7200312139860, от дата 20.12.2021 година е, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и И. С. М. е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът, в качеството му на кредитодател, е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, сума в размер на 13 000,00 лв. и 4195,57лв. застрахователна премия, общ размер на кредита 17 195,57 лева. Установява се от договора, че ответника се е съгласил да внася в срок месечна вноска в размер на 872,99 лв., като общият брой на вноските е 38, с падеж на първа вноска – 25.03.2022г. и падеж на последна вноска 25.04.2025 г. Общо дължимата сума в края на срока на договора – 33 173,71 лева. По кредита е договорен годишен лихвен процент в размер на 46,60 % и годишен процент на разходите в размер на 49,28 %. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Видно от процесния договор е, че общият размер на кредита от 17 195,57 лв., включва главницата от 13 000,00 лв. и 4195,57лв. - застрахователни услуги, които са включени в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че кредитополучателят получава като чиста стойност на кредита 13 000,00 лв., а към това плаща още 4195,57 лв. - застрахователни услуги, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница (получена от длъжника сума) и застрахователните услуги.