Решение № 2649 от 06.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2649 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20221100102077 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът М. С. С. твърди, че в бр.47 от 27.11.- 03.12.2021г. във в-к „Уикенд“ ответникът е публикувал статия със заглавие „Суровина за хероин взривила автобуса ковчег на „Струма?“, с подзаглавие, което съдържало името на ищеца, както и негова снимка.

Ищецът твърди, че публикуваната информация не отговаря на истината и подвежда читателя за наличието на връзка между ищеца и трагичния пътен инцидент на автомагистрала „Струма“. Ищецът не е давал разрешение или съгласие за ползваната снимка. Счита, че по този начин се изгражда негативен образ за него в обществеността чрез позиционирането му до описанието на катастрофата, без той да има някаква връзка с пътния инцидент или с изграждането на пътя, вкл. се споменават изчезналите през 2012г. братя Г.и, осъдени за организиране и участие в организирани престъпни групи. Ищецът посочва, че статията цели да опозори личността и доброто му име и неговия обществен статус. Ищецът счита, че мотивът на ответника за публикуване на процесната статия е набиране на популярност на печатното издание, генериране на повече печалби и създаване на дълбоко негативно обществено настроение и насаждане на омраза против личността на ищеца.

Ищецът сочи, че от публикуването на статията за него са настъпили неимуществени вреди – душевни болки, страдания, чувство на срам и обида от асоцииране на името му с тежката катастрофа и с бегълците на закона- братя Г.и. Разбрал за статията в дома си в гр.София на 12.12.2021г., когато Б.М. донесъл печатното издание в дома му. Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва от 12.12.2021г. до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.

Ответникът „Н.М.Г.“ ЕАД със седалище в гр.Ямбол не е депозирал становище по иска, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:

Ответникът „Н.М.Г.“ ЕАД е издател на вестник „Уикенд“, видно от отбелязването 1 върху самия вестник. В бр.47 на вестника, касаещ периода 27.11. - 03.12.2021г., отпечатан в събота, е публикувана статия със заглавие: „Албанци движели трафика на дрога чрез екскурзии до Истанбул. Суровина за хероин взривила автобуса ковчег на „Струма?“.

Поместена е снимка на автобуса, като върху нея е отбелязано, че статията продължава на страници 3, 4 – 5. На стр.4, като продължение от стр.3, е поместена история за катастрофата и разкази на свидетели. На стр.5 в първата половина, е поместена статия за строежа на пътния участък, където е настъпила катастрофата с автобуса, а на втората половина на страницата и на площ, заемаща ¼ от големината на страницата на вестника, е публикувана статия „Сватът на М. С. строил пътя убиец“. Следва подзаглавие „И братя Г.и участвали като подизпълнители в градежа на магистрала „Струма“. В началото на статията е публикувана снимка на лице, за което ищецът твърди, че това е негова снимка. Прибавена е стрелка, която свързва думата „Сватът /на М. С.…/“ с лицето на снимката. Статията започва със следния текст : “Сватът на алкохолния олигарх М. С. - Б. П., е изградил магистралния участък край Перник съвместно с македонска фирма „М.“. По-нататък се посочва, че градежът на пътя е започнал през 2007г. и е изпълняван от консорциум между българска и македонска фирма. Посочена е платената цена за строителството на участъка. Посочено е, че собственикът на българската фирма е бизнесменът Б. П., който е сват на алкохолния олигарх и клиент на специализираната прокуратура М. С.. Посочено е, че през лятото на 2016г. синът на П. се оженил за дъщерята на М. С., като е споменато къде се е състояла церемонията и какъв хонорар е платен за певицата на събитието. Посочено е по- нататък следното: „За разлика от своя сват М. С., Б. П. се ползва с безупречна репутация в бизнес средите“. По-нататък се описва конструкцията на пътя и липсата на нужда от ремонт досега.

Статията продължава със следния текст: “Любопитна подробност е, че в изграждането на магистрала „Струма“ са участвали и фирми от орбитата на издирваните от Интерпол дупнишки мафиоти П. Г. и А.Х.. Посочва се, че една от техните фирми е изградила част от магистралата, а те са били доставчици и на инертни материали за строежа на магистралата и са усвоили общо 40 млн. лв. от пътностроителните дейности, свързани със „Струма“. В края на статията е поместена и снимка на двама мъже с надпис под снимката „Дупнишките феодали П. Г. и А.Х. също са участвали в изграждането на участъци от магистрала „Струма“.

На първо място ищецът се оплаква, че снимката му е публикувана във вестника на ответника без негово съгласие. На следващо място посочва, че посочения в статията граждански брак между синът на Б. П. и дъщерята на ищеца цели да формира заключение у читателите за връзката между М. С. и изграждането на участък от АМ „Струма“, което не отговаря на истината. Ищецът посочва, че бизнесът му е свързан със земеделие, лозарство и винопроизводство. Споменаването на братя Г.и в статията ищецът също намира за манипулативно и целящо да изгради негов негативен образ в обществеността, тъй като братя Г.и са осъдени за организиране и участие в организирани престъпни групи. Ищецът счита, че използваните думи „олигарх“ и „клиент на специализираната прокуратура“ са обидни и позорни, а свързването му с инцидента с автобуса и с братя Г.и /бегълци от закона/ е лъжовно, и всички те създават негативна нагласа у обществото към личността на ищеца.

Ищецът признава, че неговата дъщеря е сключила граждански брак със сина на Б. П., като бракът им е сключен 9г. след строежа на магистралата.

Разпитаният св. Б.Б., приятел на ищеца, посочва, че той е закупил вестника от магазин, тъй като видял, че пишело за катастрофата с македонските граждани. Видял, че във вестника свързват ищеца с автобуса и с братя Г.и. Вечерта на същия ден свидетелят занесъл вестника на ищеца ,за да му го покаже. Ищецът не възприел положително статията. Хвърлил очилата, ядосал се , вдигнал кръвното. Според свидетеля статията уронвала престижа на ищеца в момент, в който цялото общество било настръхнало след инцидента с автобуса.

Свидетелят твърди, че негови познати го питали дали ищецът има нещо общо със строителни фирми. Ищецът също му се оплакал, че и него го питали същото. Свидетелят е категоричен, че ищецът не се занимава със строителство, а със земеделие, лозаровинарство, добив на брашно. Свидетелят твърди, че ищецът е точен човек, честолюбив, коректен, не обича да му се съсипва репутацията. Няма нищо общо с братя Г.и, за които от медиите знае, 2 че са наркодилъри. Знае също, че ищецът изпитвал негативни емоции след статията в продължение на 3-4 месеца, когато решил да заведе дело срещу ответника. Споделил му, че авторитетът му е съсипан, притеснявал се за отношенията си с бизнес партньорите, които градял с години. Дразнел се, че го наричат „олигарх“ , че всъщност той не бил свързан с властта, а било обратно – бил жертва на 12 годишно управление. Знае, че ищецът започнал да взема хапчета за кръвно, които преди свидетелят не знае да е вземал. Посочва, че вестникът, който закупил, се разпространява в магазини, бензиностанции, кафенета.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде основателен предявения иск по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от журналист при ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите. Ищецът твърди, че в статията се съдържат обидни думи - „олигарх“ и „клиент на специализираната прокуратура“ , както и клевети – статията го свързва със строежа на пътя, на който се е случил инцидента с катастрофиралия автобус и с братя Г.и, който са осъдени за престъпления, свързани с притежание и разпространение на наркотици.

Върховният касационен съд е уеднаквил практиката на съдилищата във връзка с отговорността за разпространяване чрез печатно произведение на твърдения и оценки с негативен характер в Решение № 484/9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о. и Решение № 62/6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. , като тази практика продължава да се поддържа от касационните състави и понастоящем – напр. в Решение № 116 от 24.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2019 г., IV г. о., ГК. В посочените решения по задължителен начин е прието, че „когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБългария и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани с чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, но ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно и доколкото издателят не е положил дължимата грижа да провери достоверността на разпространената информация преди отпечатването на съответната публикация“.

Такова разбиране е възприел и в практиката си Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, напр. в решението по делото Flux с/у Молдова (2008) - когато става дума за клевета, съответно претърпените от нея неимуществени вреди, следва да се прецени на първо място дали са налице оценъчни съждения или пък фактически твърдения. Когато са налице фактически твърдения те изискват доказателство за истинността им, като съответно повдигат въпроса относно това кой носи доказателствената тежест да установи истинността им. В случая ответникът следва да докаже, че твърдените в статията факти и обстоятелства отговарят на истината.

В конкретната статия името на ищеца се споменава пет пъти в следните изречения:

1. „Сватът на М. С. строил пътя убиец“;

2. „Сватът на алкохолния олигарх М. С. – Б. П., е изградил магистралния участък.“;

3. „Пътностроителният бос е сват на алкохолния олигарх и клиент на Специализираната прокуратура М. С.“;

3

4. „През лятото на 2016г. синът на П. – П., се ожени за Я., дъщерята на М. С., на пищна сватбена церемония в 5 звездния хотел „Р.К.“;

5. „За разлика от своя сват М. С., Б. П. се ползва с безупречна репутация в бизнес средите“.

Ищецът признава, че неговата дъщеря е в брак със сина на посоченото в статията лице Б. П. и че бракът е сключен около 2016г. – 9г. след строежа на пътя, което е станало през 2007г. Следователно Б. П. е сват на ищеца и в този случай фактическото твърдение „Сватът на М. С.“ е вярно фактическо твърдение. Ищецът не твърди, че Б. П. не е свързан със строителството на конкретния път. Следователно фактическите твърдения в т.1, т.2, т.3 и т.4 са верни. В т.3, наред с фактическото твърдение, че ищеца е сват на Б. П., който се занимава със строеж на пътища, се съдържат и оценъчни съждения, че ищеца е алкохолен олигарх и клиент на специализираната прокуратура. Както е посочил ВКС в цитираните погоре решения, оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Ищецът твърди, че думите олигарх и клиент на специализираната прокуратура са обидни за него. Думата олигарх се свърза с човек, който е икономически богат, близък е до управляващите и оказва влияние на управляващите при вземане на решения в държавата. Под клиент на специализираната прокуратура се разбира човек, който е или е бил обект на разследване от този орган на съдебната власт. Ищецът не отрича, а и св.Борисов установява, че ищецът е заможен, занимава се със земеделие, винарство. В исковата молба ищецът сам посочва, че той е „един от най-големите бизнесмени в страната, занимаващ се с производство на алкохол и със земеделие“ /л.5 пар.1/. Известен факт на съда по см. на чл.155 от ГПК, научен от средствата за масова информация, е че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от Специализираната прокуратура и той за определен период от време е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът няма информация на какъв етап е това разследване, дали е прекратено или срещу ищеца е внесен обвинителен акт в съда. Но ползваните думи клиент на прокуратурата отразяват информация, получена от други средства за масова информация. Според установената съдебна практика на ЕСПЧ, журналистите нямат общо задължение да проверяват верността на публична информация /така напр. в решението по делото Selisto v Finland (2004), пар.60/. Дали ищеца указва влияние на властващите в държавата при взимане на политически решения, за да покрие критериите на думата олигарх, няма информация по делото. Но тъй като статията е насочена към широката публика /не е публикувана в специализирано издание/, критичността към използваните думи и изрази следва да бъде по-ниска. Разбира се речите на омраза и подбуждането към насилие са недопустими и следва да бъдат възпирани. Но използваните думи олигарх и клиент на прокуратурата не са неприемливи в публичното пространство и ползването им от автора на статията не може да бъде обявено за противоправно.

Разпечатката съдържа 30 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b769e247-14eb-46b5-8f82-49630de3fb1f