Решение № 33 от 25.03.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. , 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря М.Н.Н. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № *********** по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

Производството е образувано по искова молба вх. № ******** година подадена от от Д.

Д. П. от гр.Е., ул."Н.М." № 8, с ЕГН **********, чрез адв.П.Х. А. с адрес за кореспонденция в гр.С., бул."В." № 1А, Търговски дом, ет. 3, к-ра 367, срещу „Е.М.“ АД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление с.М., Община М., област С., представлявано от инж.Д.В.Д., в качеството си на Представител, както и член на Управителен съвет.

В исковата молба ищецът Д. Д. П. моли съда да се произнесе относно отстраняването му от длъжност „Майстор миньор", категория персонал „Машини, оператори и монтажници'", от „Е.М." АД, като аргументите му за това са следните: l. Ha дата 01.06.2021 г. договорите на служители с „Г. " АД са прекратени, което е отразено в трудовата книжка. На същата дата са подписани нови трудови договори със срок за изпитване в полза на Работодателя, на основание, чл. 67, ал.1, т.1 във връзка с чл. 7 0 от Кодекса на труда с „Е.М." АД. Причината за тази трансформация не му е известна. Едно обаче става ясно веднага от пръв прочит. Ищецът, както и още доста работници по този начин са лишени от възможностите си за защита предоставяни от императивните разпоредби на Кодекса на труда, както и на съпътстващите ги подзаконови нормативни актове. Причината да прекратят безсрочните си трудови договори и да подпишат нови такива със срок за изпитване е безкрайното им доверие към ръководителите на екипа и дори не са се замислили, че доброволно се лишават от права, което е широка наука и според законодателството, нс би трябвало да е допустимо.

1

2. В чл.2 от подписаният от страните Трудов Договор с № 28 от дата 01.06.2021 г. с описано, чс: „Характерът на работата е посочен в приложеният към настоящият договор длъжностна характеристика, с която служителят предварително се е запознал и му с връчен екземпляр от нея.". Според гвьрдяното от Д. Д. П., длъжностна характеристика нито му е предоставена за запознаване, нито притежава екземпляр от нея. Тук е важно да се посочи и императивната норма на чл.

107 т от КТ, според който При изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно: „т.2. да връчи срещу подпис на работника или служителя преди започване на работата длъжностна характеристика и да отбележи датата на връчването.“ Още повече, че през времето от подписването на трудовият договор до неговото едностранно прекратяване, П. е изпълнявал служебните си задължения без да притежава длъжностна характеристика отбелязани на нея всички изискуеми от цитираният текст на КТ реквизити.

3.

В чл. 5 от подписаният между страните Трудов Договор със срок за изпитване е записано, че срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор е еднакъв за двете страни и е в размер на тридесет календарни дни. Вместо това договорът е прекратен едностранно и без никакво предизвестие. Нещо повече, отказано е връчване на прекратяването, както и основанията за него.

4.

Причината която Д.П. подозира, че е повратната точка в създадената ситуация е неизпълнение на устна заповед за полагане на извънреден труд. Това негово поведение кореспондира с няколко взаимно обвързани обстоятелства.

На първо място е НАРЕДБА № ********** г. за условията и реда за провеждането па периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд издадена от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ. бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., попр., бр. 4 от 15.01.2010г., изм., бр. 25 от 30.03.2010 г. според която и разпоредбата на чл.13, ал. 4 Работниците и служителите по ал. 2 се допускат до самостоятелна работа само след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Тук с важно да се отбележи обстоятелството, че до прекратяване на трудовият договор петнадесет дни Д.П. е изпълнявал служебните си задължения в разрез с изискванията на цитирания подзаконов нормативен акт, а именно самостоятелно без положен изпит!

На второ място възниква и въпросът със застраховка на работникът според разпоредбите на ЗАКОН за здравословни и безопасни условия на труд, и в частност чл.52 от същия, във връзка с чл.107 т, ал.1, т.9 от Кодекса на труда.

На трето място при положение, че трудовият договор е прекратен поради неизпълнение на заповед за полагане на иззънреден труд е важно да се уточни, дали след полагане на труд в петък, заповедта за работа в събота се явява извънреден труд и дали отговаря па разпоредбите на НАРЕДБА за работното време, почивките и отпуските в частност на разпоредбата на чл. 15 от същата според който за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се 2 съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.

Ищецът твърди в исковата молба, че бил направен опит за извънсъдебно разрешаване на спора, като би л о написано писмо до работодателя. Той откликнал и била направена среща между него и инж. Д.Д.. Било е обяснено с едно изречение, че П. не е изпълнил заповед и няма смисъл от повече разговори по темата. За това обстоятелство ищецът е прило ж и л заверено копие на искането към работодателя.

Във връзка с описаната фактическа обстановка ищецът Д. Д. П. моли съда да признае уволнението за незаконно и да се произнесе по отношение на неговата отмяна. Да бъде възстановен па предишната му работа и да бъде определено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Ищецът моли в тежест на ответника да бъдат възложени и направените от него във връзка е производството разноски, за което ще предостави в срок искане за разноски по чл. 80 от ГПК. ведно със законоустановената лихва до окончателното плащане на сумите.

С молба, депозирана в съда на 17.09.2021 г. във връзка с Разпореждане № *********** г, получено на дата 10.09.2021 г. с оглед указанията дадени от съда, ищецът прави следните уточнения по исковата молба:

По т.1: Ищецът на една и съща дата е накаран да подпише прекратяване на постоянния си трудов договор с „Г." АД. На тази дата също е подписал по настояване на работодателя и неговия син, трудов договор със срок за изпитване с „Е.М." АД. Длъжността, която заема е една и съща, дефакто работодателя е един и същ. Ищецът е принуждаван да полага извънреден труд, без да е издадена изрична писмена заповед. След нежелание от негова страна да се подчинява па устни заповеди, противоречащи на закона, П. е отстранен от заеманата длъжност. Във връзка с прекратяването па трудовите си правоотношения с „Г." АД и последващото подписване на трудов договор със срок на изпитване с „Е.М." АД, е бил въведен в заблуждение от страна на работодателя си, което заблуждение довежда до много лесното прекратяване на трудовото му правоотношение по смисъла на Кодекса на труда без мотиви, без аргументи и разбира се с отказ за връчване на заповед. Във връзка с описаната на кратко фактическа обстановка, ищецът моли да бъде възстановен на работа.

Необходимостта от юридическата еквалибристика от страна на работодателя в един и същи ден да прекрати трудово правоотношение с едно дружество и да подпише нов трудов договор с друго дружество, и двете собственост на едни и същи хора, явно ще бъде изяснена от органите на прокуратурата на Р. Б.. т.2: Началния момент на претенцията по чл.344, ал.1, т. 3 от КТ е датата на прекратяване па трудовото правоотношение с „Е.М." АД, която дата е отразена в

Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Крайният момент па претенцията е моментът, в който евентуално ищецът ще бъде възстановен на заеманата длъжност. т.3: Тъй като Заповедта не е връчена на ищеца за подпис и не разполага с нея, както не е връчена и след среща на ищеца с работодателя си, ищецът моли съда да се сдобие служебно с исканата заповед или да му издаде съдебно удостоверение, по силата на което същият да се сдобие с исканата Заповед от ответника.

В хода на устните състезания по делото, ищеца, чрез процесуалния си представител, 3 излага подробни съображения по предявените искове. Счита, че са доказани. Моли съда да присъди направените съдебни разноски, не възразява срещу прекомерен размер на заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответника, представя писмени бележки(защита).

Ответникът „Е.М.“ АД село М., С.О., представлявано от Д.Д.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника си адвокат Н.Е. от САК, в писмения си отговор изразява становище, че предявените искове са недопустими и неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание и размер и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. С писмения отговор са представени писмени доказателства и са направени искания за събиране на други доказателства. В съдебно заседание, редовно призован, чрез процесуалните си представители, излага доводи за неоснователност на исковата претенция, претендира разноски, представя писмени бележки(защита).

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от приетите писмени доказателства, съдържащи се в приложено ЛТД на ищеца, вкл. и трудов договор № ********** г. и Заповед № *********** г., за прекратяването му; Удостоверение за актуално състояние на „Е.М." АД от 17.07.2021 г. ; Удостоверение за актуално състояние на „Г." АД от 03.11.2021 г.; копия от „Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа"; „Книга за ежедневен инструктаж"; „Извънреден инструктаж“; „График за м.юни 2021 г. на звено ППХС";

Протокол № ********* за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда С.О."; копие от трудова книжка на ищеца, че Д. Д. П. – „майстор миньор“ е бил в трудово правоотношение с ответника „Е.М.“ АД село М. – работодател, видно от приложения трудов договор №**********г., като същия е прекратен със заромед №***********г., считано от 15.06.2021г.

В разпита си св. Алексиев заявява дословно следното: „На работа в „Е.М.“ съм в продължение на 7 г. Бях отстранен от работа е привикване в „Човешки ресурси“. Аргументи не бяха предоставени. Бяха ми връчили листа, с който ме уведомяваха, че ме освобождават.

Многократно съм каран за извършване на извънреден труд. Имало е случаи с отказ от моя страна, защото в почивният ден съответния съм имал ангажимент и съм бил заплашен от началника на смяната със заплахи, че ще бъда докладван на ръководството и съответно исканата дейност съм я извършвал. Аз съм на същата длъжност, на която е и ищеца „миньор подземен“. Работя от 7 г. в „Г.", а не в „Е.М.". Обърках се, защото работим на едно и също място и една и съща работа. В „Е.М." съм започнал началото юни месец 2021 г. и съм работил до септември. Това, което казах за извънредния труд се случваше в „Е.М.". За тези няколко месеца, прекия ми ръководител 3-4 пъти ме кара да работя извънреден труд.

Караха ни да си изберем единия ден от седмицата да почиваме и в събота или неделя да ходя на работа. График не са ми показвали. Когато са мс карали да работя в събота или в неделя, 4 не всички пъти съм работил. Не помня точно колко пъти - около три пъти са ме карали. Два пъти или три пъти работих. Не си спомням. Във връзка с тази работа в събота или неделя, предната седмица или следващата ни даваха компенсация. За сметката на работата, която съм извършвал два пъти или три пъти за тези няколко месеца, са ми дали компенсация през другото време. Доколкото си спомням всички от звеното от „Г." бяхме назначени в „Е.М.", след като си прекратихме договорите с „Г.". Точният брой на хората не знам. Знам. че всички от звеното. Договорите в „Г." бяха прекратени на основание на временен договор.