Решение № 499 от 25.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА

Нели С. Маринова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100512562 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 8362 от 21.07.2022 г., постановено по гр. д. № 63325/2021 г. по описа на СРС, 46 състав, Т. Н. М. е осъдена да заплати на „Е.-В“ ЕООД – в несъстоятелност, представлявано от синдика Р. Т., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6320 лв. – причинени имуществени вреди, вследствие на противоправно поведение на ответницата, използвайки на 07.11.2016 г. неистински документ пред „Обединена българска банка“ АД, в следствие на което банковата сметка на ищеца е неправомерно задължена със сумата от 6320 лв., сумата от 1381,63 лв. – законна лихва за забава върху дължимата главница за периода от 07.11.2016 г. до 05.11.2021 г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба (05.11.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 450 лв. – съдебно деловодни разноски.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от Т. Н.

М., в която се излагат оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че решението е постановено по нередовна искова молба - при липса на активна процесуална легитимация на синдика - ищец по делото, предвид ограничената му процесуална легитимация. Според въззивникът искът по чл. 45 ЗЗД не може да бъде предявен от този орган на несъстоятелността. Поддържа се, че първоинстанционният съд е извършил неправилна правна квалификация на исковата претенция, което е довело до произнасяне по непредявен иск. В тази връзка се сочи, че наличието на договор между ищцовото дружество и ответницата препятства възможността да се приложат правилата на деликта. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Е. - В“ ЕООД – в несъстоятелност, представлявано от синдика Р. Т., с който оспорва същата като неоснователна. Посочва се, че противно на твърденията на ответницата искът е предявен от обявеното в несъстоятелност дружество – „Е. – В“ ЕООД, а не от неговия синдик. Именно „Е. - В“ ЕООД - в несъстоятелност е носителят на накърнените материални права, а оттук - и на правото на иск по конкретния правен спор . При предявяването на иска, ищецът е представляван съобразно правилото на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ - от синдика на несъстоятелното дружество, чието качество се установява от писмените доказателства. От друга страна твърди, че ответницата е управител на дружеството „ТНМ - Консулт и проектиране“ ЕООД, което е осъществявало счетоводното обслужване на несъстоятелното дружество, но този факт не отнема деликтната й отговорност, нито пък й придава своеобразен деликтен имунитет. Договор между „Е. – В“ ЕООД - в несъстоятелност и ответницата никога не е съществувал. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. съдебнографологическата експертиза, се установявало по категоричен начин, че ответницата е извършила вмененото й противоправно деяние, тъй като от подписите на всички изследвани документи не са положени от синдика на обявеното в несъстоятелност дружество. По изложените съображения моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение / ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението на въззивницата за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по нередовна искова молба - при липса на активна процесуална легитимация на синдика - ищец по делото. Исковата молба е предявена именно от обявеното в несъстоятелност дружество „Е. – В“ ЕООД, а не от неговия синдик.

В процеса дружеството е представлявано от синдика съгласно правилото на чл. 658, ал. 1, т.

7 ТЗ. По силата на посочената норма синдикът притежава процесуална легитимация да участва в производствата по делата на длъжника и да завежда от негово име такива (в този смисъл Решение № 70 от 19.06.2020 г. по т.д. № 2414/2018 г. на ВКС, III т.о.).

Въззивната инстанция намира за неоснователно и възражението на въззивницата, че първоинстанционният съд е извършил неправилна правна квалификация на исковата претенция, което е довело до произнасяне по непредявен иск. Спорният предмет се въвежда от ищеца, който съгласно чл. 127 ГПК е длъжен ясно и точно да посочи обстоятелствата, на които се основава иск и въз основа на тях да формулира искането си в петитума на исковата молба. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието (изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения) и петитума (заявеното искане). Само въз основа на редовна искова молба, съдът може да даде вярна квалификация, а ответната страна на организира защитата си. В случа твърденията на ищеца, изложени в исковата молба са за противоправни и виновни действия на ответницата, изразяващи се в съставянето на неистински документи – подправено съдебно удостоверение и подправено преводно нареждане, и използването им пред служители на „Обединена българска банка“ АД, с цел получаване на имотна облага, в резултат на което на ищцовото дружество е причинена вреда под формата на претърпяна загуба – сумата от 6320 лв.

Претърпените вреди, се претендират на деликтно, а не на договорно основание, доколкото съгласно посоченото в исковата молба, извършеното разпореждане със сумата от 6320 лв. не е разрешено от съда по несъстоятелността, не е оторизирано от синдика и е извършено въз основа на неистински документи.

По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство 2 доводи, съдът приема следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба деяние; че то е неправомерно, противоправно - нарушава специални закони или общото задължение да не се вреди другиму; настъпилите от деянието имуществени вреди- в претендирания размер; пряката причинно - следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.

Съгласно разпоредбата на чл. 660, ал. 1 ТЗ синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. Съгласно чл. 663, ал. 4 ТЗ синдикът дължи на длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си. Това е форма на деликтна отговорност. Респективно всички упълномощени от синдика лица също носят отговорност за виновно причинените вреди на деликтно основание.

В случая, не е спорно по делото, че с решение от 16.03.2012 г., постановено по т.д. № 305/2011 г., по описа на СГС, VI-5 състав, е обявена неплатежоспособността на ищцовото дружество „Е.-В“ ЕООД с начална дата, считано от 31.12.2010 г. Със същото е открито производство по несъстоятелност, като за временен синдик е назначена Р. П. Т..

С определение № 1 от 03.05.2012 г., постановено по т.д. № 305/2011 г. по описа на СГС, VI-5 състав, след ОС на кредиторите за постоянен синдик е назначена Р. П. Т..

С решение № 2 от 19.10.2012 г., постановено по т.д. № 305/2011 г. по описа на СГС, VI-5 състав, ищцовото дружество Е.-В“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, наложена е възбрана и запор върху имуществото му, прекратени правомощията на органите на дружеството и последното е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, вкл. в масата на несъстоятелността.

Страните не спорят, а от приетото като писмено доказателство определение от 11.09.2012 г., постановени по т.д. № 305/2011 г. по описа на СГС, VI-5 състав, се установява, че на синдика на „Е.-В“ ЕООД – Р. Т., е разрешено да упълномощи Т. М. с правото да извършва счетоводно обслужване на дружеството, с правото да тегли парични суми и да извършва безкасови плащания от обособена сметка на „Е.-В“ ЕООД, в „ОББ“ АД, IBAN:

************, в съответствие с решенията на съда по несъстоятелността, във връзка с покритие на постоянните разходи, присъщо необходими за развитие на производството по несъстоятелност, подробно изброени в определението.

Безспорно е и обстоятелството, а и същото се установява от прието по делото удостоверение, изх. № 20211105101140/05.11.2021 г. от ТР към Агенцията по вписванията, че ответницата Т. Н. М. е управител и едноличен собственик на капитала на „ТНМ К.П.“ ЕООД.

По делото е представено преводно нареждане за кредитен превод от 07.11.2016 г., с наредител „Е.-В“ ЕООД – в несъстоятелност, за сумата от 6320,00 лв., в полза „ТНМ К.П.“ ЕООД, с посочено основание: „връщане на задатък“.

Представено е и Удостоверение до „ОББ“АД, издадено от СГС, VI-5 състав, вх. № 15603/03.11.2016 г., в уверение на това, че съдът по несъстоятелност е разрешил на синдика на „Е.-В“ ЕООД да извърши превод от обособена сметка на „Е.-В“ ЕООД – в несъстоятелност, открита в „ОББ“ АД, IBAN: ************, за сумата от 6320,00 лв. в полза на „ТНМ К.П.“ ЕООД“, IBAN: *******, представляваща връщане на задатък.

Видно от писмо, вх. № 71484/11.04.2022 г. на СГС, VI-5 състав, при направена служебна справка по т.д. № 305/2011 г. не са открити в кориците на същото издадени на синдика удостоверение, с изх. № 15603/03.11.2016 г.

От заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-почеркова експертиза, което въззивният съд кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се 3 установява, че ръкописно изписаните текстове „РИНГС“ в преводно нареждане от 07.11.2016 г. и „вярно с оригинала“ в удостоверение, вх. № 15603/03.11.2016 г. , са изписани от Т. Н. М.. Подписът, положен след ръкописно изписания текст „Вярно с оригинала“ в копие на удостоверение до ОББ, с вх. № 15603/03.11.2016 г., е изпълнен от Т. Н. М..

Подписът, положен в мястото за „подпис на наредителя“ на преводно нареждане от 07.11.2016 г. за сумата от 6320,00 лв., не е изпълнен от Р. П. Т.. Според експертното заключение не може да бъде даден отговор на въпроса дали подписът на наредител в преводно нареждане от 07.11.2016 г. е изпълнен от Т. Н. М., тъй като при имитация на подписи, авторът е принуден едновременно, както да подражава признаците на чуждия почерк, така и да прикрива своя собствен. Вещото лице отбелязва, че при имитация на подписи трудно може да се установи авторството им, тъй като имитиращия се опитва максимално да наподоби образа и така „закрива“ характерни елементи от своя почерк.

Предвид изложеното, въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ответницата е извършила противоправни деяния – представила е пред „ОББ“ АД неистински официален документ - удостоверение с изх. № 15603/03.11.2016 г., на което е придадено вид, че представлява конкретно писмено изявление на съда по несъстоятелността даващо право на синдика на „Е.-В“ ЕООД – Р. Т., да извърши превод от обособена сметка на „Е.-В“ ЕООД – в несъстоятелност, открита в „ОББ“ АД, IBAN: