Определение № 15 от 23.01.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Частно наказателно дело 597/2024
- Вид
- Определение № 15
- Подписан
- 23.01.2025
- В сила
- 12.03.2025
- Състав
- Анна Петкова Донкова-Кутрова
Цитирани разпоредби
- чл. 206 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 207 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 80 ал. 1 т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 243 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 6 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15 гр. Карлово, 23.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна П. Донкова-Кутрова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Частно наказателно дело № 20245320200597 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 от НПК.
С постановление на РП – Пловдив, ТО-Карлово от 21.11.2024 г. по прокурорска преписка № 1401/2024 г. на РП – – Пловдив, ТО-Карлово, на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 285/2024 по описа на РУ на МВР - Карлово, водено за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.
Недоволен от постановлението е останал А. А. К. от с. Р.К., обл.П. и го е обжалвал пред Карловски районен съд. Счита за неправилен, необоснован и несъответен на доказателствата по делото извода на прокурора, че деянието е несъставомерно, излага съображения. Искането към съда е да се отмени постановлението.
Съдът, като провери на основание чл. 243 ал. 5 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от Л. сред посочените в чл. 243 ал. 4 от НПК и в законоустановения седмодневен срок, поради което следва да бъде разгледана от съда.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да състави обжалваното постановление, наблюдаващият прокурор е приел, че А. А.ов К. /починал към момента/ около 20-25г. живеел на съпружески начала в с.К. с М.П. А.а. Не поддържал добри отношения с децата 1 си от брака - А. А. К., който живеел в с.Р.К., обл.П. и С.А.М., която живеела в гр.А.. А. К. притежавал лек автомобил марка "М." с рег. № *****, регистриран на негово име. Пристигнал с него в дома на М. А.а и го ползвали до 2017г.
Докато бил жив поддържал автомобила си в добро състояние. Последните години здравословно не бил добре. Споделил пред М.П. А.а, че автомобилът му е много мил, но че има намерение да го даде или продаде на някой близък.
Негови познати ходили в с.К. и разговаряли за автомобила с А. К., но на тези разговори М. А.а не присъствала. "М."-ът стоял паркиран в гаража в дома на М. А.а, завит със специална завивка от син дочен плат. А. К. бил свалил номерата и казал на М. А.а, че хората ще дойдат да вземат "М."-а. Още преди да се поболее много обещал да го предаде на свой близък човек. Не оформили документи за прехвърлянето. Не споделил и с М.П. А.а на кого ще го даде.
През м.април 2017г. А. А.ов К. отишъл с лек автомобил марка "М." с рег.
№ ***** до гр.П., където постъпил в болница. МПС-то оставил в дома на сестра си Л.А.Д.. В болницата претърпял операция, но състоянието му се влошило. На 27.05.2017г. А. А.ов К. починал. Бил погребан от М.П. А.а и синовете и Н.Д.Н. и А.Д.Д. в с.К., обл.П..
Още преди да почине А. А.ов К., Л.А.Д. и двамата й синове закарали лек автомобил марка "М." с рег. № ***** в дома му в с.К..
След смъртта на А. А.ов К., М.П. А.а намерила в гаража само 2бр. рег. табели с №***** и 1бр. СРМПС за същия автомобил.
Един ден М.П. А.а отишла със сина си Н.Д.Н. в с.Р.К.. Намерили А. А. К.
/син на починалия А. А.ов К./ поискали да му върнат рег. табели и СРМПС, но той се ядосал и ги изгонил.
М.П. А.а след случилото се отишла при кмета на с.К. – С. С. и му оставила рег. табели и СРМПС с някакви документи други, тъй като не искала да има неприятности с А. А. К..
С протокол за доброволно предаване С. С. предал по делото 2бр. рег. табели с № ***** и 1бр. СРМПС за същия автомобил.
На 31.01.2024г. А. А. К. депозирал жалба в Районна прокуратура гр.Пловдив, Териториално отделение - гр.Карлово с твърдение, че иска автомобилът на баща му да му бъде върнат, тъй като имал сантиментална стойност за него.
2
В хода на разследването било установено, че А. А. К. и баща му А. А.ов К. през последните 20 години преди смъртта му не са поддържали добри отношения. Заинтересоваността на А. А. К. се породила от факта, че може да бъде потърсен от данъчните органи за заплащане на дължимите данъци за предходни години.
При направената справка в ЦБ на КАТ за лек автомобил марка "М." с рег. № ***** се установило, че същият и към момента е собственост на А.
А.ов К., но е с прекратена регистрация – служебно още на 20.03.2018г.
Видно от изисканата справка от Данъчна служба Карлово, се установява, че партидата на лек автомобил марка "М." с рег. № ***** е закрита с облагане до 31.12.2017г. Данъчните задължения по партидата са платени до 31.12.2018г. Към момента няма задължения за посочения автомобил.
Видно от приложеното удостоверение за наследници на А. А.ов К. това са А. А. К., Г.И.М. /съпруг на сестра му-починала/ и М.Г.И. /дъщеря на починалата му сестра/.
По делото е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза.
Видно от заключението и към 2017г. стойността на лек автомобил марка "М." с рег. № ***** е била 1500лв. Към момента е 250лв. оценена като скраб.
При тази фактическа обстановка, РП – Пловдив, ТО- Карлово е приела, че не се установява по безспорен начин извършването на инкриминирано деяние от страна на М. А.а или друго Л.. Аргументирал се е както с недостатъчност на доказателствата за елементите от обективната и субективната страна на престъплението, така и с липса на съставомерност на евентуално разпореждане с превозното средство като престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.
Предмет на съдебния контрол в настоящото производство е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Законът е оправомощил съда да провери правилността и законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и да одобри, респективно да отмени изцяло или частично проверявания прокурорски акт.
Съдът счита, че РП – Пловдив, ТО-Карлово е направила правилен извод, 3 че наказателното производство следва да бъде прекратено.
Досъдебното производство е образувано на 01.07.2024г. и водено за това, дали на неустановена дата през 2017г. в с.К., обл.П. противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка "М.", модел „****“ с рег.
№ *****, собственост на А. А.ов К. ЕГН **********, която владеел престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В хода на разследването няма привлечено Л. в качеството на обвиняем.
На база на събраните доказателства в хода на досъдебното производство съдът намира за установена само част от възприетата от прокурора фактическа обстановка. Безспорно установено е, че починалият на 27.05.2017г. А. А.ов К. е притежавал лек автомобил марка "М." с рег. № *****, ползван от него по времето, когато бил във фактическо съжителство с М.П. А.а и обитавали около 20 години дома й в с.К. до смъртта му. Установени са влошените отношения между него и сина му А. К. и липсата на такива с другото му дете.
Установено е, че жалбоподателя и сестра му не са изразили претенции по отношение на автомобила след смъртта на баща си до 2023г., когато А. К. потърсил М. А.а и поискал същият да му бъде предаден. Съдът не споделя възприетото от прокурора, че превозното средство е било продадено приживе от А. К. на неустановен по делото негов познат и след смъртта му А.а открила в гаража само регистрационните табели. Тези факти съобщават единствено тя и свидетелите Н.Н. и А.Д., нейни синове, от показанията на които се установява, че тези сведения са почерпили от нея. И тримата свидетели не могат да счетат за такива с липса на заинтересованост от изхода на делото и показанията им следва да се ценят наред с останалите такива. Твърдяното от тях се подкрепя от показанията на свидетеля С. С., но заявеното от него отново не се основава на собствените му възприятия, а на казаното му от А.а.
Различни факти заявяват свидетелите М.Х., М.С., П.Н. и Л.Д.. От анализа на показанията им се установява, че процесният автомобил е бил в дома на А.а в деня на погребението на К.. Този ден е помолила С. и Н. да предадат на наследниците – жалбоподателя и сестра му да дойдат в дома й и да си вземат превозното средство. След като предали съобщението на А. К., той заявил, че не желае да прибере автомобила, тъй като не искал да гледа този цвят в селото. Свидетелката Д. посетила дома на А.а на възпоменанието за една година от смъртта на брат си през 2018г. и тогава установила липсата на 4 превозното средство. На въпроса й къде е, А.а отвърнала, че синът й Д. го е закарал в гараж в К.. С приятелката си М.Х., А.а споделила, че след смъртта на А. К. синът й го продал.
При тези факти съдът споделя извода на прокурора за липса на съставомерно деяние от субективна страна. Въпреки отправената му покана жалбоподателят не се заинтересувал от автомобила, не го е потърсил повече от пет години/срока на придобивната давност/ след смъртта на баща си, изразил е и нежелание да стори това, което на фона на изключително влошените отношения и липса на контакти над двадесет години между баща и син, изключва съзнание на осъществяващо фактическа власт Л. за противозаконно разпореждане с чужда движима вещ.
На следващо място установените факти и от обективна страна не осъществяват състава на чл. 206 ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК е такова с особен субект- може да се извърши само от Л., което има фактическа власт върху предмета на престъплението на правно основание, т.е . от Л.то, което владее или пази чужди движими вещи. Да "владее" или "пази" означава предоставяне на вещта на дееца на някакво конкретно основание. Правното основание може да има различен характер, да произтича от определени договорни отношения, по които Л.то е страна, както и от акт на държавен орган. Предметът на престъплението трябва да е конкретно поверен на дееца, като с акта на поверяването се определя какви действия той може да осъществява с вещта – дали дължи нейното връщане или пък следва да се разпореди с нея по определен начин. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд интерес. От субективна страна обсебването може да бъде осъществено само при форма на вината пряк умисъл.
Интелектуалният момент на умисъла включва съзнание у дееца, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на конкретно правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Освен това предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в полза на самия него или на друго Л., като съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в 5 свой или чужд интерес.
В случая процесното МПС не е било поверено на определено Л. за пазене или управление на някакво конкретно правно основание, което да определя действията, респ. бездействията, които може да осъществява спрямо него. Автомобилът е попаднал във фактическата власт на А.а при смъртта на А. К., който я е упражнявал до смъртта си, т. е. извън волята на собственик или владелец – случайно. За подобни хипотези има предвиден различен състав в НК – престъпление по чл. 207 ал. 2 от НК /присвояване на чужда вещ, попаднала у дееца случайно/. Това престъпление е наказуемо с глоба от сто до триста лева и съгласно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК наказателното преследване за така наказуеми деяния се изключва по давност с изтичането на тригодишен давностен срок, който не е спиран, нито прекъсван. От 2018г., когато е установено липсата му, до настоящия момент са изтекли повече от три години, поради което дори и да се касаеше за умишлено разпореждане с чужда движима вещ, попаднала у дееца случайно, то е наЛ. пречка за продължаване на разследването- изтичането на предвидената погасителна давност за наказателно преследване.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че прокурорът е направил правилен извод, че следва да прекрати наказателното производство и на основание чл. 243 ал. 6 т. 1 от НПК атакуваното постановление следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.243 ал.6 т.1, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП – Пловдив, ТО-Карлово от 21.11.2024 г. по прокурорска преписка № 1401/2024 г. на РП – – Пловдив, ТОКарлово, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 285/2024 по описа на РУ на МВР - Карлово, водено за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.